Шоубизнесът не помага на земеделието

Контролът на цените е забранен плод в пазарната икономика, каквато (се опитва да) е България вече две десетилетия. Въпреки това напоследък сме свидетели на недотам пазарните разбирания за свободното ценообразуване на земеделския министър Мирослав Найденов. Той дори предприе поход из търговската мрежа, за да озапти предпразнично търговците. На Найденов започва да му става навик да гони такива "лоши" търговци и производители. Отвъд пищните акции обаче прозират истинските проблеми в сектора. Като контрола. Но не на цените, а на качеството. Защото редица случаи от последните месеци ни карат да се съмняваме, че държавните институции разполагат с ефективни и модерни инструменти за упражняването на такъв. Остават неизпълнени и обещанията за последователна политика, която да подкрепи биоземеделието, да изправи на крака изнемогващото животновъдство, да ограничи контрабандата и дъмпинговия внос на зеленчуци и плодове. Вместо това продължаваме да сме свидетели на безобразна кадрова политика, скандали и нарушения в разпределението на европарите, които и пиар акциите не може да прикрият.


Кой не се учи от чужди грешки
Двадесет години след рухването на комунизма, чийто икономически арсенал включваше и контрол на цените, овладяването им остава блян за мнозина политици и особено за по-популистки настроените. Защо е излишен въпрос - хляб и зрелища е рецептата за народната любов още от античността.Опитите на Мирослав Найденов да влияе на цените в търговските обекти съвсем не е негова запазена марка. Подобни упражнения правеха и министри от предходни правителства, най-вече леви такива. Последен опита икономическият министър от тройната коалиция Петър Димитров, а резултатът беше точно обратен на очаквания. Проверките и оповестените след тях цени накараха търговските обекти на места да повишат цените, за да влязат в унисон със свои колеги, които продавали по-скъпо. Най-активно с цените на храните се занимаваше пък кабинетът на Виденов, а резултатът от управлението на това правителство все още навява болезнени спомени.


Популизъм до дупка
Акцията на Мирослав Найденов из търговската мрежа още в началото си навлече редица критики и набързо бе спретнато друго обяснение от изначално обявения контрол на цените. Тя всъщност трябвало да има "дисциплиниращ" ефект върху търговците. Накрая се оказа пък, че в крайна сметка целта била да се събере информация за статистическите нужди на ЕС. Това влечение на земеделския министър да превръща работата си в атрактивен пиар по подобие на вътрешния министър например логично кара мнозина да видят отклоняване на вниманието от съществените въпроси и проблеми на хранителния сектор. Икономистите от Института за пазарна икономика коментираха опита за въздействие на цените пък така: "В буквален превод тези действия на кабинета може да означават следното: Като нямаме пари за празнични добавки, поне цените ще свалим!".




Зад паравана
Министерските акции за хляб и зрелища обаче разкриват и проблеми. Със сигурност контрол върху храните трябва да има. Но не върху цените, а върху качеството. И то не в посока бомбастично създаване на имидж марки като "Стара планина", а в посока контрол, който да гарантира на потребителите, че това, което консумират, е точно това, което производителите/вносителите твърдят, че е. Съмненията за неефективния контрол не са от вчера, но стават все по-очевидни. За това говори разпространеното наскоро изследване на една частна лаборатория, което показа, че масово обявеното на етикетите съдържание на диетични хлябове не отговаря на резултатите от анализа. Още по-фрапираща беше историята с възхода и падението на марката "Стара планина", от която стана ясно, че държавата не само не разполага с ефективни механизми за контрол, но си позволява и да прави избързани обвинения, с което почти съсипа четири големи компании. Сега прожекторите са насочени към новата Агенция по безопасност на храните - органа, който министерството ще натовари с големите очаквания по контрола. Още преди тя да е станала факт обаче, се породиха съмнения, че агенцията просто ще обедини няколко структури в една, без да има съответните качествени промени, за да се гарантира истински контрол.


Много въпроси, малко решения


И докато министерството е заето с акции като "Дупетата", "Стара планина" и обиколки по магазините, много принципни въпроси стоят без отговор. Както и редица несвършени предизборни обещания. Като например тези за ограничаване на контрабандата и дъмпинговия внос на зеленчуци и плодове от Турция, Гърция и Македония, както и контрола върху качеството на официалния внос. Още я няма и стратегията за изправяне на крака на животновъдството. Секторът е в много лошо състояние и на ръба на оцеляването, а срокът за модернизация на фермите става все по-кратък. Или пък липсващата политика в направление агроекология и подкрепа за биопроизводителите. В момента в Брюксел се обсъждат вариантите за нова Обща селскостопанска политика на ЕС до 2020 г. И в трите обсъждани варианта има силно завишени критерии за екологичност, а по-радикалният от тях дори предвижда да се отпускат субсидии само за екоземеделие. Ако това се случи, с нищожния дял на биоземеделието, със старата техника и методи в сектора България няма никакъв шанс, казват представители на земеделските сдружения.


Действията на министъра обаче не пораждат оптимизъм. Медийното му присъствие засега помага единствено на... медийния му образ. А в средата на втората година от мандата вече е време за хладнокръвно начертаване на истинските приоритети и решаване на истинските проблеми. И малко по-малко шоу.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK