Прокуратурата трябва да озапти опитите на властта да злоупотребява със СРС-та

Прокуратурата трябва да озапти опитите на властта да злоупотребява със СРС-та

© f2fstudio.com



Господин Екимджиев, как оценявате цялата ситуация с подслушването със специални разузнавателни средства?


- В един по-общ обществено политически план съм сериозно обезпокоен, тъй като това показва една сбъркана представа за управлението на държавата. От изказванията на премиера Бойко Борисов личеше, че неговата представа за управление и за персонален контрол над Министерския съвет е чрез постоянно видеонаблюдение и подслушване. Това няма нищо общо с утвърдените демократични принципи за екипност, за управление като едно колективно дело на партньори, които си имат доверие. Вижда се как министрите като едни джуджета, поставени под напрежение и под постоянен контрол, се опитват пред своя вожд да се натопят един друг. Това означава, че значителна част от енергията на тези министри, която би трябвало да отива за управление на държавата, отива в това да се борят за оцеляване и да доказват своята лоялност и да печелят симпатиите на своя лидер. Очевидно ролята на един министър не е това. В по-конкретен правозащитен план проблемът е драматичен. Защото, макар и ръководители на изпълнителната власт, директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов, финансовият министър Симеон Дянков и неговият заместник Владислав Горанов все пак са български граждани. И те имат същите конституционни права на неприкосновеност на личния живот и на кореспонденцията. Законът определя, че само в едни екстремни ситуации, когато има категорични данни за извършено престъпление или за заплаха за националната сигурност, лицата могат да бъдат поставени под контрол чрез подслушване, заснемане и т.н. От изказванията на Бойко Борисов се създава впечатление, че за него това е нормална профилактика. Според неговите перверзни представи министрите дават най-доброто от себе си тогава, когато са се хванали гуша за гуша и когато се шпионират взаимно. Това е много опасна индикация за представите на нашия министър-председател за управлението на България като държава и общество. Борисов е добър в едно, в полицейската дейност. Той разбира контрола чрез СРС-та. Затова се отделят 100 млн. лв. за СРС-та и всеки може и трябва да бъде подслушван по всяко време и за всичко. В нито един от казусите с разгласените СРС-та не става ясно дали предварително има съдебно разрешение за използването им, или това е поредната импровизация.


Остава ли впечатлението, че подслушването е масово явление?
- Впечатлението, с което оставаме, е, че всички живеем в някакъв Биг Брадър, в който всичко трябва да бъде гледано, надзиравано отгоре от някой, който много прилича на Бойко Борисов, и във всеки момент този човек да има пълен контрол, по възможност видео и акустичен, върху нашите действия. Оказва се, че вътрешният министър Цветан Цветанов не само може да подслушва във всеки момент, но и да извади СРС-та, кой знае как направени, по какъв повод и в контекста на каква процедура, и да ги прочете пред парламента независимо от законовите забрани. Неправомерното използване на СРС-та представлява престъпление. До момента обаче прокуратурата не е реагирала. Много е интересно също да видим как самите управляващи за първи път използваха този паралегален начин, за да демонизират лекарското съсловие. Визирам случая в Горна Оряховица, за който министър Цветанов в продължение на два часа сричаше СРС-та пред Народното събрание. Интересно е как точно същият подход беше използван срещу тях. Как властта даде един лош пример за криминално използване на СРС-та, защото аз твърдя, че министър Цветанов извърши престъпление тогава. Политическите му опоненти, засега анонимни, използваха неговия подход за собственото му злепоставяне. Това е, като да пуснеш злия дух от бутилката и да се надяваш, че в един момент ще можеш да контролираш ситуацията. За съжаление е очевидно, че ситуацията е извън контрол. Хората все по-малко ще вярват на тази власт. Уронва се самото чувство на защитеност на обикновените хора спрямо нахълтване в личното им пространство. Обикновеният човек си мисли, че след като може да бъде подслушван министър Дянков, какво остава за него и роднините му. От гледна точка на общественото доверие този скандал също е изключително деструктивен.




Какво според вас трябва да се промени в закона?
- Според мен големият проблем е, че на този етап не се знае дали тези скандали, които избухнаха през последните месеци, са свързани със законово или паралегално разрешение за използване на СРС-та. Не смятам, че законът е толкова лош, колкото манталитета и навика в България МВР да използва СРС-та, независимо от това дали има данни за извършено престъпление. Така че първият въпрос е има ли разрешение за използване на тези СРС-та.Преди около 3 години с решение на Съда в Страсбург по подадена жалба от мен и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека срещу България ние доказахме пред съда, че в България липсва надежден контрол върху употребата и особено върху съхраняването на информация, събрана чрез СРС-та. Това решение провокира приемането на нов закон по времето на министър Меглена Тачева. Въз основа на него беше създадено Бюро за специални разузнавателни средства, оглавявано от Бойко Рашков. Но почти по технологични причини това бюро така и не заработи, защото неговото създаване се случи в края на мандата на тройната коалиция, а веднага след идването на власт на ГЕРБ се оказа, че техен законодателен приоритет е разформироването му. Вместо него в момента съществува някаква синекурна парламентарна подкомисия за СРС-та, която въпреки тези драматични скандали в публичното пространство до момента не е излязла със свое официално становище дали СРС-та са използвани легитимно или не. Законът, разбира се, търпи критика. На първо място той е слаб от гледна точка на това, че използването на над 10 хил. СРС-та годишно, както показва статистиката, е възложено на една парламентарна комисия, която се състои от 6 души. Това са народни представители, за които по презумпция се очаква да се занимават основно със законотворческа дейност. Излезе някак си между редовете, разбира се, неофициално, че към тази парламентарна комисия щяло да има някакъв секретариат. Т.е. някакви анонимни хора, никому неизвестни, без да се знае как са попаднали там, ще могат да извършват непосредствената работа по отчитането на СРС-та и на събраната чрез тях информация. Това е още по-опасно, защото смисълът от създаването на бюрото за СРС-та и от комисията е публични личности със своя обществен авторитет, със своите имена да гарантират, че няма да има течове на информация при контрола на СРС-та. Точно това, което сега се случва, показва, че няма нито надежден контрол, нито гаранции, че тази информация няма да бъде мултиплицирана и разпространена. В момента виждаме как публични фигури се замерят с дискове и касети със записана на тях информация, явно събрана със СРС, която би трябвало вече или да е в папките на наказателни дела, или, ако преценката е, че не е годна да послужи за разкриване на престъпления, да бъде унищожена. 


Какво следва оттук насетне, какви стъпки трябва да се предприемат и от кого?


- Прокуратурата е институцията като част от независимата съдебна власт, която трябва да реагира и да озапти опитите на изпълнителната власт в лицето на МВР и премиера да злоупотребяват със СРС-та. Разбира се, това е принципното решение, което би следвало да се случи в една правова държава. В България прокуратурата доказва поне от една година готовността си да козирува на МВР. Вместо да защитава правата на гражданите, едни от най-драматичните правонарушения са свързани с действия на прокуратурата. Затова аз не се надявам при тази импотентност и безхарактерност на българската прокуратура тя да се намеси. Главният прокурор като че ли е загрижен за оцеляването си в последно време и слугинажа на МВР, отколкото за правата на българските граждани. Така че, да, това е рецептата, но тя в България няма как да се случи заради пословичната слугинска роля, която прокуратурата с охота възприема в българската реалност. Ние ще реагираме и ще подадем жалба до Европейския съд в Страсбург по цялата върволица от скандали със СРС-та с илюстрацията, че отново правото на личен живот и кореспонденцията на всеки гражданин под юрисдикцията на България са застрашени.


ВИЗИТКА


Михаил Екимджиев е адвокат, учредител на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. По негова инициатива асоциацията осъди България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). През януари 2007 г. ЕСПЧ отсъди, че всеки българин е потенциална жертва на неправомерно големите правомощия на министъра на вътрешните работи да разпорежда подслушвания със специални разузнавателни средства.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK