Ръстът в износа на металургията достигна 25% през 2010 г.

Металургичната индустрия е навсякъде - в медните чипове и елементи на компютъра и фотоапарата, в стола, дограмата на прозореца и дори в жилищните сгради. Светът вече не може без нея, а хубавото е, че България се нарежда в Топ 10 на страните от Европейския съюз по производство на цветни метали и изделия от тях. При черната металургия все още сме под средното ниво след спирането на "Кремиковци", но от бранша се надяват това да се промени в бъдеще.


Металургичната индустрия беше сред първите, които пострадаха от кризата, но и сред първите, които започнаха да се съвземат от нея. В края на миналата година тя отбеляза средно около 20% ръст на производството след спада от близо 30%. Продуктите все още намират хладен прием на родния пазар и за 2010 г. спадът в продажбите им е с над 30%, но за сметка на това износът успя да се увеличи с 25%, показват последните данни на  Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Като се има предвид, че металургичният сектор формира около 15-20% от стоковия износ на България, всяко негово намаление или ръст оказва сериозно влияние върху търговския баланс на страната. "От правителството коментираха, че именно експортно ориентираните отрасли ще издърпат икономиката. Данните вече го доказват, положителните промени до голяма степен се дължат на металургичната индустрия, така че тя трябва да получи заслужено внимание", коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ.


Ефектът на кризата и след нея
Заради кризата оловно-цинковото производство спадна с около 10%. Медният прокат се сви наполовина, докато електролитната мед и алуминиевият прокат не бяха засегнати. При черната металургия спадът е с около 30%. "Последните данни показват, че вече има подобрения, но все още производството и продажбите не са се възстановили на нивото от 2008 г.", казва Паунова. Ръстът на металургичната индустрия в края на тази година обаче може да достигне и 20%, прогнозира председателят на асоциацията Антон Петров.Резултатите на БАМИ за 2010 г. показват, че цветната металургия се възстановява по-бързо и успешно. Подобрението на производствените резултати в сферата на цветната металургия е най-голямо при медния прокат (54%) и медта (14%), а тези количества са предназначени почти изцяло за износ. За черната металургия промяната не е съществена. При стоманата има увеличение само от близо 4%. Спад има само при валцуваните продукти (напр. арматурно желязо и ламарина) - от около 5.4%, но той не е фатален и е по-скоро свързан с възстановяването на строителния бранш.




Енергийните предизвикателства
Българската металургична индустрия е силно конкурентоспособна на външните пазари и около 90% от продукцията е предназначена за износ. Качеството е едно от най-силните конкурентни предимства, коментират производителите, но най-големият им проблем е, че индустрията е и силно енергоемка - около 20% от индустриалното потребление е свързано със сектора. Черната металургия е зависима от цените на природния газ, а цветната - от тези на електроенергията. След като те непрекъснато се повишават, това означава и по-скъпо производство и крайни продукти. Много често заради цената вносните продукти стават по-предпочитани от българските. В Украйна или Русия например може да има доста по-евтино производство  заради суровинната обезпеченост и по-ниските цени на енергоносителите. "Някои държави може да правят и микс в цената на енергията, тъй като имат диференцирани цени. В България обаче нямаме нормален пазар, нямаме енергийна борса на електроенергия и газ. Това е едно от нещата, които трябва да бъдат направени дори и заради европейските изисквания и колкото по-скоро се случи, толкова по-добре", казва Паунова.


Цената да си част от ЕС
Продукцията губи конкурентното си ценово предимство и понеже производителите са задължени да ограничават вредните емисии въглероден диоксид и да заплащат за ползването на определен обем квоти. Това обаче не е бариера пред Украйна, Русия, Македония или Турция, които подбиват пазара.От бранша коментират, че им се налага да инвестират и милиони левове, за да отговорят на европейските изисквания, свързани с внедряването на стандарта Reach. Това са вложения, които конкурентите им от държави извън общността, не правят.


Тъмната страна на износа
В сектора има и друго предизвикателство - фиктивният износ. От бранша разказват, че не са редки случаите, в които, за да се източва ДДС от държавата, фиктивно се изнасят различни металургични изделия, най-често такива, които се използват в строителството. Понякога се внасят и по-евтини продукти, например от Украйна, които впоследствие се продават като български. 
 


"Кремиковци" умря, да живее "Кремиковци"


Възобновяването на доменното производство в "Кремиковци" едва ли е възможно, но в бранша не губят надежда, че поне ще се намери купувач. Поне електропещите и непрекъснатата разливка на стомана обаче може да работят. Ако не се намери купувач, България ще се превърне в нетен вносител на стомана, казват от БАМИ. Още през 2009 г. производството на стомана в "Кремиковци" намалява повече от три пъти на годишна база до 150 хил. т. В момента заводът не работи и в края на 2010 г. производството на стомана е около 740 хил. т. Спадът трудно ще може да бъде компенсиран от другото предприятие, което произвежда стомана в страната - "Стомана индъстри". Заради кризата дори и оттам отчитат спад в производството от около 30% в края на 2009 г. Развръзката може да се състои през тази година, а от бранша стискат палци тя да е положителна, тъй като това е важно не само за индустрията, но и за икономиката като цяло. 


-----------------


В наследство


Европа става все по-зависима от Китай и в металургията


Българската металургична индустрия не е обезпечена със суровини и металите, които се обработват, са почти изцяло внос от Южна Америка, Африка или Австралия. Най-големият собствен добив е на мед, но дори и при него 60-70% от суровината е внос. Сравнително добра е обезпечеността и със скрап. Може и да не е било мъдро управленско решение да се изградят заводи за преработка на метали, при положение че те трябва да се внасят, но все пак страната има наследство, което е по-добре да съхрани и развива, коментират експертите от бранша.Не само в България, но и в цяла Европа един от най-големите проблеми е суровинната обезпеченост, казват от БАМИ. Поради тази причина се държи изключително много и на рециклирането на металите. В бранша коментират, че именно поради слабата суровинна обезпеченост Европа може да стане зависима от Китай дори и в сферата на металургията. Страната все още е вносител, но така силно развива металургичната си индустрия, че при липсата на суровини в Европа и затварянето на предприятия, нищо чудно да станем свидетели и на такъв сценарий.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK