Тихата война между производители и търговци

Хлябът винаги е бил политическа, а не хранителна стока, казва председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов и е прав. Точно този сценарий наблюдаваме и в последните седмици - министерството на земеделието срещу хлебопроизводителите за цените на хляба. Притиснати от политиката, хлебарите извадиха в защита на поскъпването един позабравен в последните месеци проблем - големия натиск върху производителите от страна на хипермаркетите. "Те ни изнудват за ниски цени, извиват ни ръцете всячески, работим на загуба, това трябва да спре", казва Попов. Подобни изказвания са правили многократно и негови колеги от други браншове. Сега обаче земеделският министър Мирослав Найденов прие сърцато проблема в свой стил и веднага обяви намеренията си да се бори с тази неправда чрез новата Агенция за безопасност на храните. Регулацията на отношенията производители - търговци обаче е проблем, много по-голям от министър Найденов и правомощията на подопечните му структури. И не би било реалистично, ако земеделският министър обещае бързо решение на проблема. Още повече че проблемът е общоевропейски и от години с регулацията му се занимава дори Европейската комисия. Панацея обаче засега няма открита.


Проблемът е безспорен


Определяне на цени и кога да бъдат променяни, входни такси, такси за промоции, за позициониране, за маркетинг, за "облагородяване на търговската площ", допълнителни отстъпки, забавяне на плащанията... Това е малка част от арсенала, с който големите вериги хипермаркети "извиват ръцете" на българските производители по техните думи и "ги изнудват" за възможно най-ниските цени. Така на ръба на законите, а понякога и отвъд тях, използвайки силните си пазарни позиции, те успяват да привличат потребителите с максимално ниски цени, но в същото време си осигуряват и добри печалби на гърба на производителите, които изнемогват и работят без печалба, а понякога дори на загуба. Така самите производители описват отношенията си с хипермаркетите.  Конкретни истории с имена на фирми, продукти и търговци от първо лице обаче няма да чуете. Причината е, че самите производители не смеят да се опълчат пряко на веригите, защото са изключително зависими от тях. Затова и опитите за "еманципация" се случват от името на големите браншови и бизнес организации. Веригите от своя страна избягват да коментират казуса, а в най-добрия случай отричат да действат неморално, а още повече незаконно.




Разбуждане


Все пак позитивното е, че загрижеността на Мирослав Найденов за българските производители отново разбужда позабравената тема. Регулацията на отношенията доставчици - търговци под формата на специален закон, който да озапти натиска над производителите за отстъпки и ниски цени, е обещание номер 48 от антикризисния план на правителството. Бавно, както се случват повечето неща у нас, но все пак икономическото министерство работи по него. Подобен закон, който уреждат честните преговори между страните, има в редица европейски държави. Друг е въпросът доколко е ефективен, но все пак той е от "екзистенциална" нужда за българските производители, твърдят самите те.


В цяла Европа


Проблемът е общоизвестен, и то не само у нас. "Тук сме още в начален стадий. В развитите европейски държави натискът на веригите е толкова голям, че продуктите са направо изродени, а производителите са натрупали огромно негодувание", разказва и шефът на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев.  Хипермаркетите са огромна сила. Те са удобни и важни за потребителите, но за да поддържат ниските цени, действат изключително агресивно спрямо доставчиците си. Проблемът е, че е доста трудно да се определи кога практиките на хипермаркетите  спрямо производителите престъпват закони и кога не. Засега Европейската комисия по една или друга причина не смее да създаде общоевропейска регулация, която да определя конкретно "честните" договорености между страните по вертикалата. От Брюксел обаче насърчават създаването на държавни регулации по темата. В някои страни те се проявяват като поправки в законите за защита на конкуренцията, в други са създадени етични кодекси, а в трети - специални закони. Близките ни примери са Унгария и Румъния.


Решението предстои


В България особено активни в исканията си за подобен специален закон бяха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Те дори внесоха предложения в министерството на икономиката. Създаването на такъв закон бе разписано и като антикризисна мярка под номер 48 в програмата на правителството на ГЕРБ. "Потърпевши са  всички браншове, които продават стоките си в супермаркетите - козметиката, напитките и други, не само храните. Така че водещото звено трябва да е МИЕТ и очакваме оттам да излезе законодателната инициатива, която да регулира тези процеси. Екипът в министерството работи по този закон, той не е отложен. Скоро ни предстои среща с тях по въпроса", каза за в. "Пари" Лукан Луканов, член на КРИБ и шеф на козметичната компания "Арома". "Този закон е екзистенциален за нас. Или трябва натискът да спре, или просто ще затворим производствата си. Хипермаркетите ни убиват", категоричен бе той. За съжаление обаче сигналите за ефективността на специалните закони от страни като Унгария, Португалия и др. не са особено обнадеждаващи. Производителите продължават да не се оплакват пряко от страх за позициите си, а хипермаркетите винаги имат възможността да се ориентират към доставки от "по-либерални" пазари и държави, където няма подобен закон и производителите са готови на отстъпки само и само да продават.


Препъникамъни
Регулацията на "честното договаряне" е предизвикателствоВ едно свое подробно изследване по темата от Комисията за защита на конкуренцията обясняват, че лошите практики на хипермаркетите спрямо доставчиците им може да се санкционират, когато е доказано, че те престъпват регулациите и водят до изкривявания на пазара или пък са в ущърб на потребителите. Да се докаже това обаче в много случаи е сложно. Още повече че е нужно съдействието и на търговците, и на техните доставчици. Показателен е случаят отпреди година и половина, когато КЗК започна разследване по сигнал на КРИБ за евентуални нарушения под формата на забранени вертикални споразумения и антиконкурентни практики, налагани от шест големи търговски вериги. Единственото, което успя да постигне комисията обаче, е да глоби една от търговските вериги за отказ да предостави информация. По-интересно е обаче, че КЗК глоби по същата причина и една от големите компания от месопреработвателния бранш. Това говори как самите производители не желаят да застанат срещу веригите, за да не загубят изцяло позициите си.Друга особеност, обясняват от КЗК, е, че невинаги натискът на веригите води до нарушения на принципите на конкуренцията и невинаги ощетява потребителите. В тези случаи, ако производителят се чувства ощетен, той може да търси правата си чрез законите на частното търговско право. Което той, разбира се, не прави по същата причина - да не изгуби пазара си.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK