Инфлационната спирала се отлага засега

Бурният растеж на нововъзникващите пазари като Китай и Индия, в който някои анализатори съзират опасност от прегряване, доведе до сериозен ръст на цените там и страхове от пренасяне на ефекта към останалата част от света. Инфлацията в Европа също се оказа по-висока от плановете на Европейската централна банка. Като се добави и поскъпването на енергийните източници и храните на световните пазари, притесненията от инфлационна спирала в България изглеждат донякъде основателни. Редица други фактори обаче, които влияят на цените, не подсказват такава опасност. Поне не тази година.


Инфлационни фактори


Инфлационният натиск в България през 2011 г. се очаква да дойде основно отвън. Прогнозираното увеличение на цените на енергоносителите на международните пазари ще засегне не само енергоемките производства, но ще се пренесе и по цялата верига до потребителите. В същото време поскъпването на храните в световен мащаб няма как да подмине България. Това ще се отрази най-вече на домакинствата с ниски и средни доходи, които харчат половината от приходите си за храна.На местна почва фактор за увеличението на цените е валутният борд. За разлика от страните, които са свободни да водят собствена парична политика, Българската народна банка няма право да печата пари или да оттегля ресурс от икономиката, за да контролира лихвите - те са резултат на пазарната логика. Това прави невъзможно да се влияе върху инфлацията чрез повишаване на лихвите например.




Механизми за влияние
Точно от този механизъм може да се възползва Европейската централна банка, ако инфлацията остане висока. Това послание разчете пазарът в изявлението на председателя Жан-Клод Трише, че инфлационният натиск в еврозоната се засилва. Основната причина за това са по-високите цени на енергийните източници, което пък е резултат от икономическия ръст в нововъзникващите държави. Средната инфлация в еврозоната през декември достигна 2.2%, като за първи път от две години насам прескочи заложения таван от 2%. От ЕЦБ побързаха да реагират с изявление, че "не е необходимо да се променят лихвените равнища в обозримо бъдеще". Миналата седмица ЕЦБ остави основната лихва 1% и обяви, че засега не се предвижда ревизия на ставката. Преди ден Юрген Старк от ЕЦБ обаче посочи, че е рисковано лихвите да се държат ниски прекалено дълго, както и да се поддържа прекалено висока ликвидност. Оттеглянето на ресурс от пазара е другият механизъм на ЕЦБ за обуздаване на инфлацията. Преди месец стана ясно, че засега тези намерения на банката се отлагат.


Търсене и предлагане
Балансът на търсенето и предлагането като възможна причина за инфлация едва ли ще изиграе някаква значителна роля в България през 2011 г., смятат наблюдатели. Няма причини предлагането като цяло да намалее. По-високото търсене също е малко вероятно, тъй като ще липсват основните му двигатели. Безработицата в страната остава висока и без шансове за значителна промяна. През 2011 г. не се очакват и големи инвестиции. Спокойно можем да изключим и другия източник на инфлационен натиск - кредитирането, тъй като банките прогнозират слаб ръст на заемите. Една от причините за това е, че бизнесът все още е предпазлив при търсенето на финансиране. Ресурсът пък, който банките привличат като депозити, също няма да нарасне значително заради безработицата. Хубавото на кризата е, че според банкери хората избягват и да теглят парите си, тъй като все още не са убедени, че икономическата ситуация се е стабилизирала.


Числата говорят
В макрорамката за 2011 г. правителството е заложило 1.8% инфлация. За 2010 г. националната статистика отчете ръст на цените от 4.4% към края на годината и средногодишна инфлация от 3%. Данните се доближават до прогнозираните от финансовото министерство числа. В доклада към бюджета за 2011 г. ведомството заложи инфлация от 4.5% в края на годината и 3.2% средно за периода. Причините за ръста на цените през миналата година са най-вече поскъпването на петрола, по-високият акциз върху цигарите и повишението на цените на храните. На тези три фактора се дължат съответно 1.7, 1.3 и 0.84% от инфлационния натиск.В определени граници инфлацията е здравословна за икономиката, тъй като стимулира растежа. Икономисти определят като "добро" поскъпването в рамките на 2 до 2.2% за развитите икономики. За България полезна за икономиката се смята инфлация от 3.5-4%.


Отложен старт
Инфлацията в Европа ще започне да се усеща още тази година заради скъпия петрол, коментира Цветослав Цачев от "Елана трейдинг". Като цяло обаче до края на 2011 г. експертите не очакват инфлационна спирала - нито в България, нито в глобален план. Въпреки това опасността от по-значителен скок на цените остава в дългосрочен период заради наливането на ликвидност от централните банки и спасителните операции на финансовите пазари. Засега единствената спирачка се оказва безработицата. Колебливото икономическо възстановяване прави компаниите предпазливи при наемането на нови работници, така че през следващите месеци не може да се очакват радикални промени в заетостта. Икономистите казват, че трудовият пазар реагира с неколкомесечно закъснение на активизирането на бизнеса и икономическия растеж. Това отлага и инфлационния риск. Вероятно за 2012 г.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK