Урок по активизъм

Най-разпространената представа за политиката е "Политиката прави пари, парите правят политика". В  годината на местни и президентски избори у нас темата за воденето на кампании е особено актуална. Слоганът естествено е леко преувеличен, но не и неверен. Да вземем за пример Америка - страна, в която правителството често се "обявява за продан". Богатите кандидати за политически длъжности имат възможността да си купят голямо количество ефирно време, което не е задължителен гарант за успеха им на избори, но много често оказва значителна помощ на кампаниите им. Майкъл Блумбърг в Ню Йорк е много представителен за тази тенденция. От друга страна обаче, прекалената медийна самоувереност може да се превърне в курт-капан, който да хлопне зад врата на самозабравилия се политик. Стив Форбс, Рос Перът и Джон МакКейн са типични примери за това, като последният беше освиркан, след като обвини избирателите, борещи се с ипотеките, в неразумност, докато се вихреше скандал с личното му недвижимо имущество.


Страната на неограничените пазари
Президентските избори в САЩ струват повече от 1 млрд. USD. Това звучи много, изглежда много и всъщност е много голяма сума. Но пък страната разполага с 300 млн. избиратели и дузина телевизионни пазари. Сумата, разпокъсана по данъкоплатци, се свежда до 3 USD на човек и вече не е толкова стряскаща. Барак Обама започна своята кампания без особена подготовка в сравнение с опонента си Хилари Клинтън, която имаше на свое разположение парите и контактите. Въпреки това той успя да събере повече кеш в подкрепа на кампанията си, защото за разлика от бившата президентша Обама има харизматичност и успя да вдъхнови хората.Така той успя да проведе една брилянтна, децентрализирана кампания, в която поддръжниците му пуснаха над 70 хил. лични уебстраници за събиране на средства, подкрепени от над 200 хил. събития със същата цел. Така интернет се оказа залят с обамафилски клипове в YouTube и банери, включително в европейски медии и форуми. Дори Крис Хюс, един от съоснователите на Facebook, се включи в кампанията, като помагаше с техническата оптимизация, с което показа колко бързо може да се разпростре една идея, ако е подплатена от няколко уебспециалисти.


По инерция
Засилката не продължи дълго обаче. Американската икономика остана да цикли в канавката, а друго събитие засенчи уеббараказирането. През февруари 2009 г. ядосаният репортер Рик Сантели разкритикува остро политиката на президента за пазара на имоти, призова за второ "Чаено парти" - протест срещу данъците, с който стартира Американската революция, когато десетки тонове листа чай са изсипани на пристанището в Бостън. Изказването на Сантели беше подхванато от масите и се създаде чаеното движение. Леко крайна групировка, но с добре структурирани и семпли изисквания - правителството трябва да намали данъците и да харчи по-малко. Правителството ги погледна с насмешка и не ги приемаше насериозно, докато с помощта на тяхната идеология републиканците не завзеха Камарата на представителите миналия ноември.




Красивият хаос
Технологията в момента позволява обикновените хора лесно и евтино да се организират. Така едни от най-влиятелните политически предприемачи са онези, които успяват да уловят накъде духа уебвятърът и да насочат лодката си в неговата посока. Така републиканецът ветеран Дик Армий надуши потенциала на чаеното движение и предложи на неговите ръководители ноу-хау, което те приеха с благодарство. Дик неофициално не иска да ръководи движението, но реално го направлява в посоката, в която пожелае. Ситуация, подобна на пазарната, и който не се адаптира, ще се наложи да излезе от него.Бъдещето на политическия активизъм лежи в децентрализацията, теза, проповядвана от Адам Брандън - говорител на "чаеното" FreedomWorks. Дори идеологическите му опоненти са съгласни. Канадският активист Рикен Пател основа политическа група Avaaz и само за 4 години с агресивна онлайн кампания успява от група със 7 души с тривиален бюджет да се превърне в политически фактор. В момента има седалища в 193 държави и бързо може да превърне всеки локален проблем в глобален. Има потенциала да събере огромно количество подписи в електронна форма за часове и да спира правителства, превръщайки се в олицетворение на силата на народа. Последната им акция - петиция в защита на WikiLeaks - набра 300 хил. участници за едно денонощие.FreedomWorks и Avaaz показаха на света, че не е нужно да харчиш много пари, за да си влиятелен, въпреки че много групи и частни лица по навик се опитват да налеят кеш в тях, за да си подсигурят подкрепата им. Подобният на WikiLeaks сайт opensecrets.org публикува документи, показващи колко точно пари американските корпорации и компании харчат, за да си подсигурят политически лобита извън официалните отчети. Защото в Америка лобирането е практика. Според официалните доклади парите, налети от лобисти в правителството, са скочили от 1.4 млрд. USD през 1998 г. до 3.5 млрд. USD през 2009 г., а американските изборни кампании са най-скъпите в глобален мащаб.


Силата на идеите
Друга статистика пък показва, че американската интелигенция е много по-въздействаща върху правителството от тази в другите държави. Тяхното мнение повлия на войната в Ирак, често програмите им са добре финансирани и най-вече - те са в брилянтни отношения с политиците. Те също са разделени на консерватори и демократи, но дебатите им са най-често по обществените, а не по икономическите, военните или чисто политическите въпроси. Понякога двете страни обединяват силите си, за да промоцират определена кауза, но най-често се опитват да си сложат един другиму прът в колелата. Така твърденията, че са втората управляваща класа в страната, издъхват.По-лесно е да се броят пари, отколкото да се измери тяхната ефективност. Но все повече доводи доказват, че богатите партийни донори губят позицията си на решаващ фактор в политиката. Въпреки че не е сигурно доколко може да спечелят дадена кампания, със сигурност може да я изгубят, а и винаги трябва да са нащрек за конкурентните донори, подкрепящи политическите им опоненти. Трудно е да контрираш обаче идеи със същото количество други идеи. Харизмата също не се купува, затова можем само да си пожелаем големите партийни инвеститори да го осъзнаят и да изчистят политическата игра от законните си, но не съвсем морални практики за субсидиране.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK