Няма опасност от нова газова криза

Газовата криза от януари 2009 г. едва ли ще се повтори. Шоковата ситуация отпреди две години мобилизира правителството да работи по-усърдно за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Резултатите вече са показателни - започна нов местен добив на гориво, резервът в газохранилището в Чирен ще бъде увеличен, изграждането на газови връзки с Гърция и Турция се отпуши и освен това има раздвижване по двата мегапроекта "Южен поток" и "Набуко". Газовата независимост на България вече е постигната, а ако всички международни проекти се реализират успешно и в срок, след 10-15 години  България ще е постигнала и пълна диверсификация на доставките си, казват експертите.


И България вече добива газ


Несъмнено добрата новина от изминалата 2010 г. е започналият местен добив от находищата "Каварна" и "Калиакра" в Черно море. Те са с капацитет около 2.5 млрд. куб. м. Британската компания Melrose Resources, която получи концесия върху находищата, ще подава 400 млн. куб. м гориво към "Булгаргаз". Така местният добив ще покрива около 20% от общото годишно потребление на газ, което за 2010 г. е било около 2.7 млрд. куб. м.




Разширяваме газохранилището
Втора сигурна стъпка към подсигуряване нуждите на страната от природен газ е разширяване на газохранилището в с. Чирен. В момента то има резерв от около 400 млн. куб. м, което според експерти е напълно достатъчно за кризисни ситуации. Въпреки това през 2011 г. е планирано и разширяване. През пролетта ще се проведат търговете за нови сондажи.


Газ по съседски
С уверени стъпки страната ни върви и към изграждането на междусистемните газови връзки с Гърция и Румъния. През есента на миналата година  страната ни подписа споразумения, с които се гарантира усвояването на безвъзмездно отпуснатите пари от Еврокомисията по плана за икономическо възстановяване - 45 млн. EUR за българо-гръцката връзка и около 9 млн. EUR за българо-румънската. Страната ни се засили в работата по двата проекта, за да не загуби финансирането. Така се стигна до подписване на акционерно споразумение за нова компания, в която по 50% собственост ще имат Българският енергиен холдинг (БЕХ) и компанията IGI Poseidon. Те ще изградят и експлоатират газова тръба от Комотини до Стара Загора.


На север


В края на ноември България и Румъния подписаха документ за интегриране на енергийните си пазари, което предвижда и създаване на общ балансиран пазар. Освен това беше подписан меморандум за разбирателство между българския газов оператор "Булгартрансгаз" и румънската "Трансгаз" за изграждането на системна газова връзка със северната ни съседка. 


Пари за най-важните
Преди дни стана ясно, че предстои вземането на окончателно инвестиционно решение за реализацията и на двата транснационални газопровода - "Южен поток" и "Набуко". България обмисля как да бъде осигурено финансирането и за двете газови трасета. Енергийният министър Трайчо Трайков обяви, че са започнали предварителни разговори с Европейската инвестиционна банка за осигуряване на кредити. През юли 2010 г. беше подписана пътна карта за реализацията на "Южен поток", а през ноември под знаковото присъствие на премиера на Русия Владимир Путин - споразумение за създаването на акционерно дружество между руската държавна компания "Газпром" и БЕХ. За да се избегне втора газова криза като тази през 2009 г., когато причината беше спор между Русия и Украйна, "Южен поток" ще заобиколи Украйна. Дни след подписването на споразумението обаче възникна проблем - ЕК поиска да се ревизира частта от междуправителственото споразумение от 2008 г., което предвижда контрол на руската страна върху капацитета на тръбата. Споразумението между двете държави не трябва да забранява достъпа на трети  компании до изградения газопровод.


Почти като опера
Европейският газов проект "Набуко" се приема от експертите като диверсификация и на маршрута, и на източника. Въпреки съмненията, че ще се намери достатъчно количество газ, който да запълни тръбата, проектът е в напреднала фаза. Като акционер България трябва да плати 400 млн. EUR и да осигури гаранции за заемното финансиране в размер на 2 млрд. EUR. Средствата няма да се изплащат наведнъж, а в процеса на строежа на газопровода.Така че засега картината изглежда благоприятна. Остава само да осигурим нужното финансиране за международните проекти или да не губим това, което можем да получим като субсидии от ЕС.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK