Неконвенционалните източници на газ са само временно решение

Страховете, че не е далече времето, когато запасите от изкопаеми горива на Земята ще се изчерпят, насочиха погледите към залежи, които доскоро бяха смятани за недостъпни. Напредъкът на науката и технологиите направи възможен пробива в разработването на богатите на природен газ шистови находища. Пионерът в тази област някак по подразбиране се оказаха САЩ. Все повече европейски държави обаче също обмислят подобни проучвания, включително и България. Въпреки това пред прилагането на тази технология на Стария континент стоят доста въпросителни, най-вече екологични.


Фактори за успех
Доскоро производството на природен газ от неконвенционални находища беше доста слабо заради значителните разходи и сложната технология. Няколко са факторите, които помогнаха на САЩ да станат лидер в тази област. Освен технологичните открития и наличието на задължителните подробни геологически изследвания немалко за успеха допринесоха и високите цени на природния газ на световния пазар. Именно цената на газа накара компаниите по-внимателно да проучат възможностите за производство от алтернативни източници, и то в по-големи количества. Усилията им очевидно бяха възнаградени. Производството на неконвенционален, предимно шистов газ в САЩ вдигна общото производство на синьото гориво с 10% между 2007 и 2010 г. Именно заради този значителен скок в момента около 12% от газа в света се получава от алтернативни източници и по-голямата част от него идва от Северна Америка. В следващите 25 години този дял ще нарасне до 19%, прогнозира Международната енергийна агенция.


По стъпките на пионера




След успеха на САЩ в разработването на неконвенционалните газови находища редица страни по света решиха също да пробват късмета си и да повишат енергийната си независимост. Най-напреднала в проучванията е Австралия, където залагат основно на производството на газ от въглищни пластове. На късо разстояние я следват държави като Китай, Индия и Индонезия, които вече произвеждат малки количества, но се опитват да подобрят резултатите. В Европа нараства интересът към алтернативните залежи от страна както на големите, така и на малки компании. Повечето проекти обаче са в начален етап. Освен това заради гъстата населеност на континента и високите екологични изисквания напредъкът в тази област е бавен и несигурен. С надежди да попаднат на богати залежи са и Аржентина и Южна Африка.


Въпросителни


Няколко са проблемите при производството на газ от шисти - неконвенционалният източник, към който има най-големи очаквания. Като цяло залежите трудно се оценяват, тъй като са разпръснати на големи площи. Самите шистови пластове са разположени на дълбочина до 3 км под земята и представляват твърди непромокаеми скали. За да може газът в тях да се освободи, трябва да се направят пукнатини в скалите. За целта се използва т.нар. хидравлично разбиване, което означава вкарването на огромни количества вода, примесена с пясък и химикали. Все още обаче не се знае дали тези химикали не се просмукват в подземните води, което ограничава прилагането на технологията в близост до населени места. Въпреки че се използват различни методи, като цяло те всички изискват да се направят много повече кладенци, отколкото при производството на традиционен газ, което оставя повече следи върху земната кора.


Големите в играта
По данни на Международната енергийна агенция конвенционалните залежи на природен газ на Земята ще стигнат за следващите 130 години. В същото време алтернативните находища се оценяват на 385 трлн. куб. м, което при сегашните нива на консумация ще задоволи търсенето за още толкова време. Това обяснява интереса на големите в играта. Докато в САЩ основните производители на шистов газ са малки компании, погледите си към европейските залежи насочват главно гигантите в индустрията. В Полша, където се смята, че се намира половината от неконвенционалния газ на Стария континент, проучвания вече правят компании като американските ConocoPhillips и Chevron, а планове за подобни инвестиции наскоро обяви и френската Total. Exxon Mobil пък е с водещи позиции в Германия, където вече разработва традиционни находища. Компанията прави проучвания също в Полша и Унгария. Интерес към подобни проекти в България засега проявява Chevron.


Да си вземеш ноу-хау
Бързо развиващите се азиатски икономики, които изпитват все по-голям глад за енергийни суровини, са особено активни, когато става дума за неизследвани източници на горива. Това, което им липсва, е ноу-хау. Решението, което те са намерили, е да инвестират в такива находища навън. Така, освен че получават част от печалбата, те усвояват и опит от чуждестранните си партньори. Китайската държавна компания China National Petroleum Corp има смесено предприятие с Encana за разработване на шистово находище в Канада. Дъщерното й дружество CNOOC пък работи заедно с Chesapeake Corp в Тексас. Най-голямата енергийна компания в Индия Reliance Industries има инвестиции в неконвенционални залежи в САЩ, а наскоро правителството подписа споразумение с Вашингтон за споделяне на технически опит. В същото време вече няколко гиганта, като Exxon, Royal Dutch Shell и BP, обявиха намеренията си да разработват шистови находища в Китай, а в Индия се очаква до края на годината да бъдат предоставени терени за такова производство.


Пренасищане
Разработването на алтернативни залежи в съчетание с по-слабото търсене по време на кризата доведе до пренасищане на пазара. Доскоро големите производители на втечнен природен газ разчитаха сериозно на щатския пазар, но неконвенционалните проекти там значително свиха вноса. Според Международната енергийна агенция превесът на предлагането над търсенето скоро ще достигне пиковата си стойност, но няма да отшуми бързо. Това ще принуди производителите на газ, най-вече в Европа, да спрат да обвързват цените с тези на петрола. Поевтиняването на синьото гориво пък ще вдигне търсенето и в средносрочен план газът може да измести възобновяемите източници и въглищата при производството на електроенергия. В по-далечен хоризонт обаче енергийните нужди на света само ще нарастват най-вече заради страни като Китай. Рано или късно въглеводородите в земната кора, в каквато и форма да се намират, ще свършат. Затова и колкото по-скоро светът започне да разчита на възобновяемата енергия, толкова по-безболезнена ще бъде тази загуба.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK