Порочният кръг на обещанията

Има нещо доста съмнително в начина, по който земеделското министерство намери решение за проблема на животновъдите (вж. стр. 6). Едва няколко дни минаха, откакто фермерите заплашиха със стачка заради недомислия в новите данъци за сектора, и министерството светкавично предложи алтернатива. А къде я крихте досега?Има нещо доста съмнително и във факта, че фермерите решиха, че искат да протестират точно сега, при положение че от месеци са наясно с новите данъци и техните особености.


Всъщност няма нищо съмнително. В предизборна година е най-нормалното нещо някой да иска от правителството малко повече, отколкото е редно, а правителството да се съгласява също така малко повече, отколкото е редно. Проблемът в случая е, че в земеделието нещата не са малко, а много.


Ведомството на Мирослав Найденов особено бързо поддава на натиск, а самият министър и неговите заместници раздават обещания като топъл хляб - за стандарти, за качество, за пари, за данъци... Нищо че например в Министерството на финансите въпросният патентен данък не само че е твърде далече от реализация, но дори не е в работен режим. Както коментираха оттам, някой си прави сметка без кръчмар. Също както си беше направил сметка без кръчмар и за националните доплащания за тютюнопроизводителите.




За такъв данък не са чували и в бюджетната комисия, а само допреди броени дни там обмисляха съвсем други варианти за решаване на проблема. Изглежда, сякаш земеделското министерство отново набързо е измислило решение само и само да няма животновъди под прозорците на Министерския съвет. Решението може би е примамливо, но пък за сметка на това не е ясно дали въобще може да бъде реализирано.


Логично и очаквано е поведението и от другата страна. Проблемите в сектора не са за пренебрегване и това е безспорно. Но фермерите имаха близо година, за да се ориентират в новата обстановка, за да настояват за добро решение и удовлетворяващи двете страни данъци. Те обаче предпочетоха да протестират, след като всичко вече е готово. Също както техните колеги от тютюневия бранш излязоха да настояват за пари, при положение че от години знаят, че такива вече не им се полагат. Може би, защото знаят, че ако искат в изборна година, може би ще получат. А може би, защото все пак опозицията наистина има нещо общо с тези протести, както си мислят в ГЕРБ.


От по-голямо значение обаче е фактът, че поведението и на двете страни ги вкарва в спирала без изход: фермерите искат и заплашват със стачки - Найденов обещава - Дянков не дава пари - фермерите пак заплашват със стачки, защото им е обещано, и т.н. Малко е изнервящо. Ясно е, че пример като Маргарет Тачър и миньорите никога няма да има в България, но дали веднъж ще чуем подобие на твърдо "не"? В година с двойни избори най-близкият възможен вариант е "да-да". Но не се знае за кого точно.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK