Лошото време надува цените на храните

Цените на храните в световен мащаб достигнаха рекорд през януари, което се дължи основно на поскъпването на житото, царевицата, захарта и мазнините. Макар че този ръст има умерен ефект върху инфлацията в САЩ и другите развити икономики, влиянието е значително в по-бедните страни, където хората харчат голяма част от доходите си за храна. В България за това отиват около 40% от парите на домакинствата. Поскъпването на храните е едно от обясненията защо бунтовете срещу авторитарните режими в Близкия изток и Северна Африка се случват точно сега.


Версии за поскъпването
Различни са версиите за причините за поскъпването. Някои обвиняват Федералния резерв на САЩ, че наливането на пари в икономиката "храни" инфлацията. Други пък, като френския президент Никола Саркози, обвиняват за това спекулантите. Макар че има много фактори за поскъпването, особено важно значение има времето - засушаванията и пороите, на които станахме свидетели през последните месеци, твърди Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман.


Климатични неволи




През 2010 г. в страни като Бразилия и Аржентина имаше тежки суши, а в Австралия, която е седмият по големина производител и четвъртият по големина износител на пшеница - наводнения. Други две от най-големите износителки на пшеница - Египет и Русия, обявиха, че спират износа заради проблеми с реколтата. Рекордната жега и суша в Русия доведоха до спад на производството и почти двойно поскъпване на житото. Соята като цяло следва тенденциите при зърното и пшеницата, а цените на ориза се повишиха след наводнения, от които пострадаха реколтите в някои от основните страни производителки - Виетнам, Тайланд и Пакистан.По традиция океанско-атмосферният феномен в Тихия океан - Ла Ниня - се свързва с кризите за храна, какъвто беше случаят през 2007-2008 г. През 2010 г. обаче, когато в около 20 страни по света бяха отчетени рекордни жеги, студеното течение имаше само охлаждащ ефект, т. е. хранителната криза не може да се припише на него.


Спад в предлагането, ръст в търсенето
Поскъпването е резултат и от засиленото търсене в развиващите се страни. Икономическият растеж в държави като Китай и преминаването на много хора към богата на белтъчини храна води до повишаване на консумацията на месо. Това неизбежно се отразява на цените на фуражите, тъй като за производството на 1 кг говеждо например са необходими 7 кг зърно. Въпреки това докато икономическият бум в развиващите се страни лесно може да обясни ръста в цените на стоки като металите, това не важи с такава сила за храните. Причината е, че с изключение на най-бедните страни хората по принцип не се хранят повече поради повишаването на доходите, обяснява Кругман. Значение за недостатъчното предлагане има и фактът, че голяма част от обработваемите площи се засяват с технически култури като памук. Растящите цени на петрола пък доведоха до ръст в производството на етанол. Затова и все по-големи площи се използват за отглеждане на царевица и други култури, от които не се произвеждат храни, а биогорива.


Политическо отражение
През последните години запасите от храни намаляват. Същото се случи и през февруари 2008 г. Тогава цените скочиха, което доведе до бунтове в редица страни - Бангладеш, Камерун, Египет, Хаити, Индия, Мозамбик, Сенегал, Сомалия и Йемен. Растящите цени на храните бяха един от поводите и за сегашните протести в арабския свят. Това прави храните по-различни от другите стоки, тъй като недостигът им може да доведе до масов глад и до сваляне на правителства.В тази връзка президентът на Световната банка Робърт Зелик апелира световните лидери да "сложат храната на първо място" и да се справят с проблема с резките промени в цените. "Ще се сблъскаме с глобално увеличаване на цените на стоките за широко потребление, включително на храните", предупреди той.


Спекулации
Фондовете, които инвестират в борсово търгувани стоки, често са обвинявани в спекулативно влияние върху цените. Според тях обаче това е пресилено, тъй като зърното не е злато, което можеш да оттеглиш от пазара, за да влияеш на цената. То трябва да се съхранява, като разходите за съхранение представляват 12% от общата цена. В същото време инвестициите в храни са много деликатни, тъй като резултатите зависят от времето, политическата намеса и природните бедствия.


Инвестиции в инфраструктура
Голямо значение за производството на храните има инфраструктурата. В Бразилия например 30% от зърното никога не стига до пазара, а в Индия 40% от зеленчуците се развалят и не се използват. Това се дължи на лошата инфраструктура, транспорт и логистика. Според анализатори инвестициите в инфраструктура може значително да повишат продуктивността, особено в Източна Европа и Латинска Америка.


Позитивни очаквания
Цените на отделните продукти ще продължат да се вдигат, преди да се промени трендът. След поскъпването на храните през 2008 г. последваха две години с добра реколта и стабилизиране на цените. Според анализатори добрите добиви през тази година са ключовият фактор за обръщане на тенденцията и поевтиняването на храните.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK