Виктор Чучков-син: TILT не е филм за прехода

Виктор Чучков-син: TILT не е филм за прехода

© Георги Марков



Кое е в центъра на филма - любовта, приятелството, преходът?


- Всички неща са преплетени и взаимно си влияят. Една любов се случва при тези обстоятелства и в тази среда. В никакъв случай не е филм за прехода, нагледали сме се на такива филми. Преходът за пръв път е показан по този начин - чрез млади хора, чрез лудориите им, чрез естествен диалог, чрез обстоятелствата на хората от прехода, а не на самия преход.




Сложно ли беше да откриете точните актьори?
- Аз и продуцентът Борислав Чучков сме педанти, които държат, когато нещата се правят, да се правят като хората. В никакъв случай не съм човек, който ще прегледа петдесет души и ще каже подред "този и този ми харесва". Търся ги, докато не съм сто процента сигурен, че точно тези актьори са за тези роли. Не става въпрос за добри и лоши актьори, става въпрос за подходящите за тези роли, които мога да ги облека във моя сценарий. Имали сме много проби, за да се види дали те са това, което си представям, това, което е в моята глава.


Как се спряхте на Георги Стайков?
- С него се видяхме преди три години на София Филм Фест, даде ми едно DVD с откъс от филми, в които е играл в Швеция. Два месеца преди снимките още не бях намерил неговия герой като актьор и в последния момент абсолютно случайно видях това DVD на бюрото си и се сетих, разгледах го и си казах: "Ей това е моят човек". Обадих му се и той каза: "Разбира се, хващам самолета и идвам утре".


Разкажете ни за саундтрака.
- Музиката е нещо много специално за мен, тъй като аз съм донякъде и с музикално образование - родителите ми са музиканти и от малък съм отгледан с музика в ушите, така че имам много специално отношение към нея. Музиката е на баща ми проф. Виктор Чучков-старши, с когото работихме в продължение на 6 месеца. Също така има и специално написани песни за филма - на Нуфри от Panican Whyasker и Явор Русинов. Има и две песни на "Пиромания" от предишни албуми.


От колко време подготвяте филма?
- Филмът тръгна от един лист хартия преди 6 години. Листът се превърна в 10 страници, после в сценарий и накрая в 13 различни варианта на сценария, от които избрахме този като най-подходящ.


Автобиографичен ли е сюжетът?


- Има много мои наблюдения за преживявания на мои приятели. Барът във филма действително съществуваше. Беше на мои приятели и беше много хубаво място за съвременни, прозападно ориентирани хора. Беше много модерен - вечер цялата улица беше пълна с хора. 
Разбрахме, че главните актьори са съкурсници от НАТФИЗ?
- Да, това стана съвсем случайно. Чак след кастинга разбрах, че са, както се казва, като дупе и гащи всеки ден в НАТФИЗ.


Успяха ли младите актьори да усетят духа на времето преди промените?
- Постарах се да ги вкарам в техните образи и да са максимално автентични, макар че смятам, че младите хора тогава и сега не са чак толкова различни. Мисля, че филмът ще се приеме от сегашните млади хора и ще бъде много интересен за тях, направен е на техният език.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK