Европейското здравеопазване ще остане недостъпно за българските пациенти

Лечението в чужбина ще остане недостъпно за българските граждани дори с приемането и влизането в сила на Директивата за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Документът беше одобрен от Европейския парламент в края на януари, но все още не е получил "да" и от Европейския съвет. Доводите на Брюксел в полза на промените бяха, че с новите правила се слага край на дългите списъци на чакащи за лечение в чужбина, какъвто има и в България, и ще осигурят свободен и навременен достъп на пациентите до медицински услуги. Новите правила обаче оставят нерешени повечето стари проблеми на българите, които искат да се лекуват зад граница.


Стари проблеми с ново звучене
В момента право на безплатно лечение в чужбина имат пациенти, които са получили предварително разрешение от НЗОК. Такова се издава само в случаите, когато съответният вид медицинска услуга в България се плаща от бюджета на касата или на здравното министерство, не се предлага у нас или не може да бъде осигурена своевременно. С новите правила пациентите, които искат да се лекуват в чужбина, пак ще трябва да искат разрешение от касата. Ограничени са само причините, поради които може да бъде отказано лечение, като например доказателства по медицински път, че лечението може да е опасно за пациента. Всяка страна по своя преценка ще може да състави списъци с диагнозите, за които ще се изисква предварително разрешение за лечение в чужбина, и втори списък със заболявания, за които такова няма да е необходимо, но пациентът ще трябва предварително да информира здравната каса. Целта е касата да е наясно какви сметки от ЕС ще трябва да плати и да се предпази здравната система от фалит. "Ситуацията за българските пациенти няма да се промени съществено", коментира д-р Станимир Хасарджиев, председател на Националната пациентска организация. Той обясни, че все пак директивата ще дисциплинира нашите институции. Тоест ще бъдат поставени ясни срокове, в които те ще трябва да се произнесат дали дават съгласието си даден пациент да се лекува в чужбина, или му отказват. В момента за решение по такъв казус понякога се чака дори година.


Парите пак няма да стигат
Финансовият аспект на правилата в директивата е може би сред най-сериозните пречки за българските пациенти. Съгласно разписаното в документа властите в страната са задължени да покрият цената за консултациите и лечението в чуждата страна, но само до размера, който предвижда съответната здравна пътека у нас. България е страната с най-ниски цени на медицинските услуги по клинични пътеки от всички в ЕС. Дори да получи разрешение за лечение зад граница пациентът ще трябва да покрие за своя сметка разликата до реално платената цена. Става въпрос за суми в пъти по-високи от това, което ще покрива НЗОК, и то в евро, а не в левове.Пациентските организации в различните страни отправиха остри критики заради условието пациентите първо да заплатят лечението си със собствени средства и едва тогава съответната държава да им възстанови направените разходи.Проблем е и заплащането на рецептите. Нашата здравна каса ще покрива само лекарствата, които попадат в списъка с финансираните от нея медикаменти. В него те фигурират по точни наименования. Така че, ако решите да си купите заместител на медикамент, субсидиран от касата тук, в Австрия например, той няма да бъде покрит от НЗОК.




Опасения от медицински туризъмНякои от страните се опасяват от "медицински туризъм", който може да създаде дисбаланс в здравните системи на най-предпочитаните за лечение страни. Притеснения има и за управлението на средствата и недостига на болнични легла."По-богати в ЕС се опасяват от "здравен туризъм", коментира зам.-председателят на комисията по здравеопазване към парламента д-р Даниела Дариткова. Тя обясни, че именно заради опасността да възникне такъв проблем всяка страна членка трябва да изработи предпазни механизми това да не се случва. "Ако един германец дойде да се лекува в България, той няма да има възможността да получи по-евтино лечение тук, което да му се заплати на цените в Германия и след това той да задържи за себе си разликата в сумите", каза още тя. И въпреки това пациентите от по-бедните държави остават най-ощетени. Те ще трябва да доплащат за лечението си. В момента около 1% от държавните средства за здраве в ЕС отиват за лечение в чужбина. Това прави около 10 млрд. EUR. Най-много харчи Люксембург - около 7% от разходите в здравната й система напускат страната. Причината е, че гражданите на Люксембург предпочитат да получат медицинска помощ в съседните страни като Франция, Белгия и Германия.


Изостанало развитие
Проблемните области в директивата не се изчерпват само със заплащането на лечението, но с големите разлики в устройството и развитието на здравните системи в страните членки. По-бедните страни, сред които и България, значително изостават в развитието на здравните си системи. България например все още не разполага с цялостна работеща информационна база данни. Пациентите не могат да ползват пълноценно електронното си здравно досие. Това означава, че ако даден пациент реши да се лекува в чужбина, той трябва да събере цялата налична информация за здравословното си състояние на хартия, тя да бъде преведена и оформена във вида, в който се изисква от страната, където отива да се лекува лицето, и чак тогава да се премине към лечение. Цялата процедура отнема доста време и ресурс. 
Срокове за влизане в сила
Последната дума за текстовете в директивата има Европейският съвет, който тепърва трябва да ги одобри. Едва след тази окончателна стъпка за влизането им в сила всяка страна ще има 30 месеца срок, за да извърши необходимите промени в националното си законодателство в съответствие с изискванията на директивата.Накратко българският пациент няма да спечели много от приемането на тази директива, освен че ще бъдат въведени по-кратки и ясни срокове за издаване на разрешение за лечение в чужбина. Нещо повече, нашата здравна система въобще не е готова да се обвърже с тези в останалите страни членки на ЕС, защото тя значително изостава от тях в развитието си.


Изключения
Редките заболявания няма да попаднат под регламентите на директива. За тях ще важат правилата, които са в сила и в момента - възможност за лечение в чужбина без ограничения и покриване напълно на разходите, дори у нас да няма клинична пътека. Трансплантациите и дългосрочното лечение също остават извън обсега на директивата. Жителите на пограничните райони и пенсионерите, които живеят зад граница, са най-облагодетелствани от новите текстове. Много британски пенсионери например са избрали да живеят в Испания. Новата директива определя, че техните разходи ще бъдат поети от страната, в която са регистрирани със социални осигуровки.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK