ЕВРО-то и ЛЕВ-ът в проекция

От края на втората световна война до днес в световен мащаб са формирани 130 валутни съюза, от които 61 съществуват и днес, а 69 са се разпадналиДнес, 17.02.2011 г., еврото съществува като валута и се разменя срещу 1.95583 лева (фиксиран курс на валутния борд).А каква ще бъде ситуацията една година по-късно, на 11.02.2012 г. ? Ще има ли все още някаква съществуваща версия на общоевропейската валута и ако отговорът е положителен , какъв ще бъде обменният курс на лева спрямо тази валута?И по-важният въпрос: Ако с еврото от днес, 11.02.2011 г., настъпят някакви промени, как ще се отрази това на българската икономика, българските банки и българските домакинства?


Всички тези въпроси изобщо не са абсурдни, а съвсем реални, защото в днешния свят всичко се случва с шеметна скорост и в повечето случаи неочаквано за обикновената публика. Едва ли някой е очаквал де факто или квази фалита на държави като Исландия, Гърция, Ирландия или на бизнес колоси като Lehman Brothers, Bear Stearns, AIG, Fortis, Northern Rock, Royal Bank of Scotland, Hypo Real Estate, Allied Irish Banks и т.н. ? Така че, нека не бъдем щрауси и нека извадим главите си от пясъка на спокойствието, за да помислим какво и защо би могло да се случи.


Ситуацията в ЕвропаЗащо все пак, за разлика от Исландия, Гърция все още не е обявила фалит ?Защо ирландските банки все още съществуват (макар и в голямата си част национализирани) и защо депозираните в тях парични средства все още не са напълно загубени за вложителите?Има още много подобни, засягащи Европа, въпроси, но отговорът на всички тях е един и същ – в груби щрихи, защото ЕС и МВФ създадоха спешно, принудени от обстоятелствата, спасителен фонд със 750 млрд евро в него (огромна сума с много нули, но всъщност капка в морето, както ще стане ясно по-нататък), а в по-фини щрихи, защото Германия, единствената държава в Еврозоната със стабилно развиваща се икономика, все пак се съгласи на тази саможертвена стъпка.И така, стигаме до същността на нещата, а именно – колко далеч е готова да стигне Германия в помощта си за периферна неплатежоспособна Европа? Колко по-голям от гореспоменатите 750 млрд евро може да бъде спасителния фонд, имайки предвид, че върху Германия ще се стовари "лъвската" тежест в него? Защото ако в 750-те млрд евро са предвидени Гърция, Ирландия и Португалия, то Испания и Италия не са, а те евентуално ще имат нужда от повече от 2 трилиона евро (!), за да бъдат спасени. За германците това би означавало не само да свръхзадлъжнеят, за да платят дълговете на други, а и да започнат да плащат много по-високи лихви по собствените си - досегашни и бъдещи, задължения – както държавни, така и фирмени и граждански. Българската гледна точкаВариант 1: Ако Германия, Франция и още някои други платежоспособни европейски държави от еврозоната, се съгласят да плащат дълговете на неплатежоспособните европейски държави от валутния съюз, ако тези неплатежоспособни държави от своя страна се съгласят да живеят в полумизерия според техните досегашни стандарти през следващите десетина години, ако освен това Европа (и най-вече Германия) има късмета световната икономическа среда да е благоприятна през следващите десетина години и най-важното, само ако и докогато световните финансови пазари вярват в положителния сценарий за всички тези предишни "ако"-та, тогава еврото на 11.02.2012 г. ще бъде това евро, към което е фиксиран нашият български лев днес. (Само че, за наше огромно българско потребителско съжаление, с голяма вероятност доста по-слабо спрямо другите световни валути и с доста по-високи лихви по кредитите от днес.) В противен случай стигаме до Вариант 2: Или Германия ще излезе от Еврозоната, или Гърция, Ирландия, Поругалия, Испания и Италия ще трябва да я напуснат. Всъщност и в двата случая, ако все още има някакво евро, то няма да е днешното. Тогава трябва да зададем два въпроса. За кое евро всъщност е "вързан" левът днес – за немското (силното, с ниските лихви) или за гръцкото (слабото, с високите лихви)? И втори: В случай, че утре или на някоя друга дата вече няма евро, а вероятността за това е опасно голяма, за какво ще се окаже вързан лева – за марката или за драхмата? Защото тогава всички ние няма да имаме вече лева или евро, а марки или драхми. (Да не забравяме, че лева днес е само една синтетична валута и че в БНБ срещу всеки 1.95583 лева има 1 евро, т.е. независимо дали в джобовете си имаме евро или лева, ние всъщност имаме евро, но с неясен произход – немски, фенски или може би ... гръцки, ирландски, португалски!)Отговорът на този въпрос е с огромно значение, защото това са нашите пари, нашите спестявания, нашият бизнес. Защото всички познати инвестиционни закони повеляват диверсификация (разнообразие) с цел редуциране на риска, а България е заложила единствено и само на еврото, което към днешна дата е една от най-рисковите валути.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK