Общини и централна власт дължат над 130 млн. лв. на пътностроителни фирми

Държавата дължи над 130 млн. лв. на пътностроителните фирми, показват справките на Българската браншова камата "Пътища". Само общините са с дългове в размер на 80-90 млн. лв., а останалата част е свързана с договори, по които страна са държавни ведомства на централно ниво.  "Все още няма механизъм за разплащане на задълженията, натрупани от общините. Няма  възможност дълговете им да бъдат изплатени през Българската банка за развитие (ББР)", обясни изпълнителният директор на камарата инж. Андриана Георгиева. До края на септември фирмите можеха да получат вземанията си поне от държавните ведомства през ББР. Някои от пътностроителните компании обаче не пожелаха, тъй като банката им удържаше 7% такса. При по-голям дълг това са неколкостотин хиляди лева.


Някои от длъжниците


"Доста от малките общини имат дългове към пътностроителните фирми. Понякога става въпрос за суми в размер на 300 хил. - 400 хил. лв., а толкова е целият годишен бюджет на самата община", обясни инж. Андриана Георгиева. По данни на пътната камара почти във всеки регион на страната има общини, които не са се издължили на строителите. Силистра дължи 2.3 млн. лв., Шумен - около 1.8 млн. лв., Стара Загора дължала 420 хил. лв. и т. н. 




Позицията на общините


"Предполагам, че голяма част от неизплатените средства са по договори за европроекти. Имаме проекти за около 120 млн. EUR за пътища и вероятно близо половината от тях не са изплатени на фирмите. Това е обикновена практика", коментира изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова. Тя дори допълни, че вече имало фирми, които не желаели да работят по европроекти точно заради забавянето и дългите срокове, в които законно се чака изплащането.


Последиците от забавените плащания
В пътното строителство все още няма фалирали фирми за разлика от сградното строителство. Единствено "Мостстрой" АД поиска обявяване в несъстоятелност от съда, но такова още реално няма. Забавянето на плащанията води до огромни затруднения на фирмите. Миналия месец социалният министър Тотю Младенов съобщи, че един от най-големите длъжници на заплати е шуменската фирма "Автомагистрали Черно море". Оттам обаче обявиха, че имат да получават около 10 млн. лв. от държавата за изпълнени обекти. Така заради некоректност от страна на държавата някои фирми се оказват закононарушители. Заради нeредовните плащания фирмите ще имат и други проблеми. "Скоро банките ще започнат да ги притискат за изтеглените кредити. Ако е имало отсрочки досега, занапред едва ли ще има. Отсрочките не може да са вечни", коментира инж. Георгиева. По думите й всички фирми работят с кредити. "Това е така, защото компаниите при участие в обществена поръчка трябва да декларират средства, с които да работят, до получаване на първите пари за извършен етап от строителството", допълни изпълнителният директор на браншовата камара. Освен собствени средства за началото на строителството обаче фирмите получават авансови плащания. Така със собствени средства и с авансите те изпълняват понякога няколко етапа от строителството, без да са взели пари за извършената дейност. За да си получат парите от държавата или от общините, те предават сертификати за приключен строителен етап. Възложителите проверяват дали всичко е свършено както трябва, одобряват сертификата и има 60-дневен срок, в който да се изплатят парите. Така от реално извършената дейност до плащането може да минат месеци, и то съвсем законно. "Дори и да се платят парите на главния изпълнител, това не значи, че всички по веригата ще си получат парите. Често се обслужват първо кредити и т. н., а доставчиците на материали и някои подизпълнители не си получават още известно време изработените средства", допълни инж. Георгиева.   


Дългите срокове
От камарата разказаха, че при пътното поддържане и зимно почистване сроковете за плащане по закон били още по-обтекаеми. И тук възложителят трябва да одобри сертификат за извършена дейност. За одобрението от АПИ нямало срок, твърдят от пътната камара. След одобрението има 60 дни срок за плащане. "После има различни причини, поради които срокът за плащане можело да се удължи на 240 дни от 260 работни през годината. Така фирмите може да си получат средствата с година закъснение", обясни Георгиева.От АПИ контрираха, че през този зимен сезон за първи път от години плащанията се извършват без никакво забавяне. В проектобюджета на агенцията за 2011 г. били заложени 33 млн. лв. за зимно поддържане. За месеците ноември, декември и януари разходите за почистване са близо 14.2 млн. лв., обясниха от АПИ.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK