Трябва ни стратегия за максималното използване на икономическия потенциал на изкуството

Диана Андреева, директор, "Обсерватория по икономика на културата"


Социално-икономическата рамка, в която се формира българският пазар на културно наследство, се предопределя от сложната икономическа ситуация в България - рестриктивно публично финансиране, липса на алтернативни източници за финансиране, недостатъчни частни инвестиции, отсъствие на Национална стратегия за развитие на културното наследство и свито потребителско търсене. Парите за културното наследство в последните 20 години не надвишаваТ 7-8% от бюджета за култура, което е крайно недостатъчно. Но може оскъдните средства да се допълнят, ако се разработи стратегия за кандидатстване за финансиране от европейски програми. Факт е, че секторът индиректно допринася за икономическото развитие и на национално, и на регионално и общинско ниво, затова и неговият потенциал трябва да се използва по-добре.




Създаване на пазарна среда


В периода след 2000 г. се появиха елементи на пазарна адаптация на музеите и галериите в България, а именно - намаляване на съотношението на държавната субсидия спрямо собствените приходи. Тенденцията се потвърждава и при анализ на приходите и посетителите на музеите и галериите. Показателно е, че броят на посетителите се запази относително стабилен, но собствените им приходи нараснаха почти 2.5 пъти в края на периода. В структурата на приходите се наблюдава както нарастване на цената на билетите, така и увеличение на приходите от допълнителни дейности и спонсорство.При разработване на музейните стратегии износът на изложби би трябвало да стане стратегическа цел в дейността на музеите и галериите, тъй като увеличава приходите на институцията и служи като алтернативен финансов източник.


Липсва статистика


Липсата на официална статистическа информация за недвижимото и нематериалното културно наследство - отчитане на приходи, разходи, капиталови средства, вложени в консервация и реставрация, брой посетители и приходи от билети, (а такава не се събира дори и в Министерството на културата) - прави невъзможен анализа на икономическата ефективност, както и инвестиционния анализ. Ето защо не е ясно на какъв принцип се отпускат и съответно няма как да се измерят дали са ефективни и ефикасни държавните, общинските и частните инвестиции за социализация на културното наследство, които по презумпция би трябвало да увеличат културното потребление.


Кухи фрази и обещания
За съжаление в последните години културното наследство е обект на политически речи с апломб, а не на конкретна стратегия за развитие и измерване на въздействието му върху икономиката. Употребата на израза "културното наследство е фактор за развитие на културния туризъм" е просто куха фраза, без конкретика, тъй като нито културният туризъм се отчита чрез рамка от индикатори, нито се отчита културното наследство - недвижимо и нематериално. В тази връзка е изключително належащо с оглед приемането на план за развитие на културния туризъм от Министерски съвет да се направи промяна в статистическата рамка и да се включат културното наследство и културният туризъм. Важна стъпка по посока на пазарна трансформация на сектора е появата на новия Закон за културното наследство (2009 г.). Трябва да се разработи обаче и обща стратегия за развитие на културното наследство и културния туризъм, която е предвидена в закона и се очаква да бъде част от Националната стратегия за развитие на българската култура. Само при наличието на това условие е възможно предложените в различните части на закона пазарни и пропазарни инструменти да бъдат обединени в единен пазарен регулаторен механизъм и да бъде изградена връзката между културното наследство, културния туризъм и пазара.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK