Разговорът за пенсиите трябва да започне отначало



Когато в края на миналата година правителството прие т.нар. „пенсионна реформа“, за всеки бе ясно, че това е временно закърпване на положението. С промените в Кодекса за социално осигуряване бе запушена устата на синдикатите, които се готвеха за протести. Работодателските организации пък като че ли се примириха с вдигането на осигуровките, с надеждата, че реформата ще бъде продължена от следващото правителство. Кабинетът на Бойко Борисов от своя страна си осигури измамен политически комфорт, избутвайки най-тежките решения достатъчно напред в бъдещето, за да не му се налага да ги взема в рамките на мандата си.Управляващите внушиха съмнително чувство за свършена работа и за стабилност в поредица от медийни изяви. Това усещане обаче може да се срине още през тази година. Първо, защото разчетите, върху които се базира прогнозата за стопяване на дефицита в държавното обществено осигуряване до 2017 г., са правени при различна макрорамка. Статистиката засега категорично оборва всички прогнози на правителството за ръста на икономиката и приходите в държавния бюджет. Христина Митрева, управител на НОИ, потвърди за в-к „Пари“, че в момента се изготвят нови финансови разчети за приходите и разходите в пенсионната система и че размерът на дефицита няма как да се предвиди. Второ, слабата икономика и състоянието на пазара на труда ще застрашат още повече финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване.



Затъване       Още една теза, която се разпространява напоследък – че безработицата е овладяна и постепенно ще спада, също се оказва мит. Ако се абстрахираме от официалните данни на Бюрото по труда и разгледаме цялостната картина на пазара, ясно се вижда, че все по-малко хора в трудоспособна възраст работят. Това обяснява и спадащите от две години насам приходи от социални осигуровки в НОИ. „От днешна гледна точка има няколко проблема пред финансовата стабилност на пенсионната система: по-малко средства постъпващи от осигуровки, нарастващ брой на различни социални плащания; намаляване броят на самонаетите лица.“, смята Григор Димитров от Българска стопанска камара. Според него е възможно да не се достигне планирания среден осигурителен доход и приходите допълнително да спаднат спрямо планираното.С други думи, очакваните допълнителни приходи от увеличената с 1,8 пункта осигуровка няма как да закърпят дупката в бюджета на НОИ. Което ни връща към самите параметри на т.нар. „реформа“, или



Защо не е реформа?Всички експерти, с които в-к „Пари“ говори през последните седмици, са на мнение, че заложените от правителството мерки не са достатъчни, и че отлагането на най-важните от тях (вдигането на възрастта за пенсиониране и увеличаване дела на капиталовия, II-ри стълб) е недопустимо. Очевидно един от най-големите проблеми на настоящата система е ранното пенсиониране,





точно неговото решение бе отложено. Повишаването на възрастта за пенсониране за III категория ще започне от 2021 г., главно заради натиска на синдикатите да бъде отложено. Ако правителството обаче си беше направило труда да проучи нагласите на самите работещи, щеше да вземе доста по-правилно решение. Проучване на „Алфа рисърч“ по поръчка на инстиут „Отворено общество“ показва, че 43% от анкетираните предпочитат да се пенсионират по-късно, но с по-голяма пенсия, вместо по-рано, но с по-малка (36%).Необяснимо е и запазването на привилегиите на редица държавни служители – военни, полицаи, съдии и други държавни служители, които задълбочават дисбалансите в системата. Що се касае до повишаването на осигуровката за пенсия (с 1,8 пункта от тази година и с още 2 от 2017 г.) – това е частта, от която личи, че в приетия пакет от мерки няма никаква логическа мисъл. Да се смята, че приходите от осигуровки могат да бъдат повишени с увеличаване на вноските при спадащ брой работещи е нелепо. Повишаването на данъчната тежест пък води до съкращаването на работни места.Изобщо поддържането на система, при която приходите от осигуровки са едва 1/3 от разходите за пенсии и продължават да спадат, едва ли е работещо. Проблемът изисква бързи, адекватни и целенасочени действия, защото става въпрос не само за осигуряването на адекватен доход за хората, излизащи от пазара на труда, но и за финансовата стабилност на държавата. В-к „Пари“ започва поредица за бъдещето на пеннсионната система, с която в поредица коментари, анализи и разговори с експерти ще се опита да открие отговора на уравнението. 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK