Цените на храните ще растат трайно

Цените на храните ще растат трайно

© Добрин Кашавелов



Преди дни се върнахте от границата с Либия. Какво точно видяхте и как ще помогне Европа?


- Определено Европа играе и ще играе много важна роля за стабилизирането на региона и за помощ в хуманитарен план. Тъй като нито тунизийците, нито египтяните и другите страни - Алжир, Нигер, които вече също получават бежанци - имат възможности да се справят сами. Как помагаме? По три начина. Първият е политическият натиск, който се оказва на Кадафи - със санкции и с това да се мобилизира международната общност да бъде твърдо на една позиция. Второ, като помагаме за поемането на този поток от бежанци. Те не са традиционни бежанци, това са чуждестранни работници от повече от 14 страни, които искат да се върнат по домовете си. Ние трябва да намерим начин да съдействаме на всяка от тези групи. За китайците например това не е проблем, за тези от Бангладеш е голям проблем. Страната е бедна, хората са бедни, те са напуснали с едни дрехи на гърба си. Говорих с един от тях, той ми каза: "Ние без вас не можем да се оправим."




Какъв е размерът на кризата, за колко души става въпрос?


- Към днешна дата над 200 хил. души са напуснали. 102 хил. през Тунис, 98 хил. през Египет и останалите през Алжир и Нигер.


Това е до този момент. Но знае ли се колко могат да бъдат?


- Ние знаем, че в Либия има над 1.5 млн. чуждестранни работници. Освен това знаем, че ако до днес много малко либийци напускаха страната - значи истински бежанци, сега това число се увеличава. Колкото повече се стреля вътре, толкова повече хора ще бягат. И това, което ние виждаме, е, че конфликтът се затегна. И това по всяка вероятност няма да приключи нито бързо, нито лесно, така че ние се готвим за сериозна работа.


Тоест като представител на Европейския съюз помагате за евакуацията не само на граждани на ЕС?


- Естествено. Това исках да кажа - това е третото нещо, което направихме (ние го направихме първо, но го слагам на трето място, защото беше сравнително по-лесно) - да изведем нашите хора. Около 10 хил. души европейци бяха там, 8000 изявиха желание да ги евакуираме. От тези, които изявиха желание, са останали не повече от 200 души, които искат да се върнат. Сега с боевете това число може да се увеличи. Но тези европейци, които са останали в Либия, са някъде около 1000 души. Това е задача, която си поставихме да решим бързо, и действително получихме резултати.


Колко ще струва това на Европа, имате ли достатъчно ресурс?


- Засега това, което Европа предоставя, е в порядъка на близо 50 млн. EUR, от които 30 млн. от Европейската комисия, плюс много помощ под формата на самолети, параходи за извозване на хора, медицински материали, лекарства, доктори... Зависи колко ще продължи, зависи колко хора ще бъдат засегнати. Ние говорихме с ООН, говорихме с Червения кръст, тяхното мнение е, че Европа много е помогнала да се създаде базата за решаване на хуманитарния проблем много бързо. Това е изключително бърза мобилизация. Нямам в себе си магическа пръчка да видя в бъдещето и не мога да кажа какво точно ще стане. Но мога да говоря на базата на това, което е ставало миналата година. Миналата година имаше големи и много сложни хуманитарни проблеми. Да кажем, за Хаити започнахме с 30 млн. EUR, а до края на годината те станаха 130 млн. EUR само от Комисията. С помощта от страните членки - над 300 млн. EUR. В Пакистан също започнахме с 10 млн. EUR, до края на годината ЕК даде 150, а общо Европа над 400 млн. EUR. Т.е. това, което мога да ви кажа е, че ние ще предоставим ресурси, които са пропорционални на проблема. Ако проблемът расте, ще растат и ресурсите. Когато започна хуманитарната криза, отделихме 3 млн. EUR, с всеки изминал ден правим оценка на ситуацията и съответно калибрираме ресурсите. Имаме готовност за различни сценарии. Положението е много флуидно. Това, което си говорихме с професионалистите в ООН и Червения кръст, е, че в тази ситуация е изключително важно да имаме единен екип за оценка за това как се развиват събитията и също така за управление на действията. Което го има.


Всичко това се случва на фона на растящи цени на храните по света. Това в Либия предизвика и още повече покачване на цените на петрола. Има ли потенциал всичко това да предизвика криза на много други места?


- Определено това, което става, засилва проблемите на други места. Щом се качват цените на храните, това означава, че повече хора си лягат гладни. Миналата година това число беше някъде около 900 млн. души, сега прогнозите за тази година са, че ще бъдат 1 млрд. души. Естествено това има последици по места, които са далеч от Либия. Затова е изключително важно тази политика, която предприехме предишни години със Световната организация по изхранване - да позиционираме храни на места, където има повече бедстващи хора, но предварително (за да не чакаме да удари някъде кризата). Това при по-високи цени на храните какво означава - по-високи разходи, за да се посрещат техните нужди. За света тенденцията на покачване на цените на храните най-вероятно ще се окаже стабилна. Сега имаме пик, защото скочиха цените на нефта. Но имаме три фактора - повече хора в света, повече средна класа, която консумира повече, и повече непредсказуемост в климата поради климатичните изменения. И като добавим към тези три фактора спекулацията - естествено че не само сега, а в следващите години, в следващото десетилетие, ние трябва да се подготвим за това, че цените на храните ще растат. Разбира се, когато цените на храните растат и се задържат по-високи, това означава и повече производство. Тук, в България, имаме възможност да увеличаваме производството. Трябва да гледаме на този проблем и като на възможност за нас.


Тук обаче българското правителство иска да създаде специално звено, което да се справи със спекулата - използва се тази дума. Адекватно ли ви се струва подобно усилие за борба с нещо, което е тенденция в световен мащаб?


- Да се борят с покачването на цените, естествено няма как да стане в пазарна икономика. Освен ако не решим да се върнем към централното планиране, което знаем какво значи за изхранването на населението... това не може да стане. Но аз ви казах, има четири фактора. Четвъртият е спекулацията. Да имаме наблюдение дали се създават картели, дали има изкуствено покачване на цените - това съм убедена, че ще го видим и в други страни по света. Това е например една от темите на Саркози, която той иска да се обсъжда в Г-10. Защо? Защото спекулация с цените на хранителните продукти е имало и преди, и сега има повече, отколкото в миналото. Следователно трябва да има такива наблюдения. Ние в комисията имаме наблюдения за конкуренцията и също следим дали има картелно поведение и ако има, взимаме много сериозни мерки.


Но става въпрос само за антимонополни действия?


- Антимонополни и наблюдение на движението на пазара, да. Това би било смисленото действие.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK