Еврозоната разделена за развитието на кризисния фонд


Европейските правителства остават разделини по въпроса как да се подпомогне развитието на спасителния фонд за страните изпаднали в свърхзадлъжнялост. Финансовите министри на 17-те старни от еврозоната не успяха да се споразумеят как сумата във фонда да бъде доведена до 440 млрд. евро от наличните 250 млрд. евро. “Обсъдихме различни възможности за увеличаване на капацитета за даване на заеми, вкючително увеличаване на депозираните гаранции“ заяви министър-председателят на Люксембург г-н Жан-Клод Юнкер, който председателства срещата на министрите в Люксембург. „Това няма да е драматичен въпрос, но съществува огромно количество технически подробниости, които трябва да бъдат уточнени“. На 12 март политическите лидери на страните от еврозоната обещаха до края на месеца спасителния фонд да бъде подсилен. Бе обявено, че фондът ще може да купува ценни книжа на правителства затънали в дългове непосредствено при тяхното издаване. Г-н Юнкер коментира, че най-вероятният вариант за оптимизиране на Европейското Средство за Финансова Стабилност, е всяка страна да увеличи депозита си. Най-голямата тежест ще падне върху шестте държави от еврозоната с кредитен рейтинг ААА. Австрия например ще трябва да увеличи депозита си от 15 млрд евро на 25 млрд евро, а Германия съответно от 119 млрд евро на 203 млрд евро. Пазарите реагириха на новините от края на миналата седмица за подновяване на усилията за овладяване на кризата. 10-годишните облигации на Гърция, Испания, Португалия и Италия повишиха котировките си. „Стигнахме по-далеч отколкото повечето хора вярваха“ заяви германският финансов министър г-н Волфганг Шойбле. “Предстои ни много работа, но като цяло сме на правилния път за постигане на целите до края на март“

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK