Коя е тази компания

От приватизацията на "Нефтохим-Бургас" досега - за руския гигант "Лукойл" знаем много, но още повече не знаем В момента в България едва ли има по-обсъждана компания от "Лукойл" - собственик на нефтопреработвателното предприятие "Нефтохим". След публичните изказвания на премиера как бюджетът, а и цялата ни икономика едва ли не ще го закъсат здраво, ако бургаската рафинерия случайно или не излезе в планов ремонт, стана ясно колко зависима е България от руската компания. Но не задължително икономически. Редица икономисти вече обясниха, че твърденията на Борисов са преувеличени и че България няма да колабира, ако едно предприятие, макар и огромно спре работа за малко. Поне не и ако пазарната икономика в сектора работи. Икономическият министър обаче заподозря, че точно там има проблем, и понесе звучен шамар от премиера. А когато един премиер унижава собствения си икономически министър, вероятно компанията, заради която се случва това, е наистина "важна".


Как "Лукойл" стъпи в България


Руският гигант стъпи в България малко преди приватизацията на "Нефтохим", когато изкупи дела на "Росснефт" в смесеното дружество "Росбулнефт". Твърди се, че инициативата за тази сделка е на Валентин Златев, тогава началник-отдел в "Росснефт". През 1999 г. правителството на ОДС, оглавявано от Иван Костов, приватизира "Нефтохим", а "Лукойл" се оказва големият печеливш. Цената - само 101 млн. USD за 58% от акциите на предприятието, защото е с огромни дългове - около 400 млн. USD. По-късно "Лукойл" изкупи на търг и миноритарен пакет от акциите и така придоби 93% от собствеността.Държавата пък запази т.нар. златна акция в предприятието, тъй като то е от съществено значение за икономиката на страната. Тя дава право на държавата например да спира решения за ликвидация или преобразуване на "Нефтохим", за вливането му в друго дружество и т.н. В момента представител в надзорния съвет на дружеството от страна на държавата е зам.-министърът на транспорта Камен Кичев. Защо точно той, а не лице от икономическото министерство, е въпрос, който не е получил своя публичен отговор.




Въпроси от миналото


И до днес въпросът защо Иван Костов продаде рафинерията на руската компания е сред най-задаваните, особено в алтернативните медии - блогове, форуми и т.н. Защитниците на експремиера изтъкват, че сделката е била предопределена от самата същност на комбината. Той е проектиран за доставка на руски нефт с танкери през Черно море, а технологията и съответните инсталации са проектирани за тежкия руски нефт, а не за по-лекия арабски нефт. И само при спазване на тези условия комбинатът може да е печеливш. Противниците обаче твърдят, че изборът на купувач е изцяло политическо решение. Че интерес към рафинерията е имало и от компании като "Шел", а в технологично отношение предприятието е съвсем способно да преработва и арабски нефт, както го е правило в миналото си. Но че в крайна сметка са надделели руските пари и власт в България. И така до ден днешен.


Истини...


Според официално писмо на "Лукойл-България" до министър Трайков от 1999 г. досега компанията е направила инвестиции в размер на 1 млрд. USD. Финансовите отчети на предприятието за 2008 и 2009 г. пък реално потвърждават твърдението на Валентин Златев, че предприятието работи на загуба. През 2008 г. "Нефтохим" е на минус 473 млн. лв., а за 2009 - със 176 млн. лв. Обяснението на тези стряскащи иначе загуби е в кризата, но също така и в големите инвестиции в предприятието, което съвсем не е първа младост - отворено е през 1963 г. Не трябва да се подминава фактът обаче, че "Нефтохим" има договор за процесинг между нея и фирмата майка, вследствие на който рафинерията получава само такси за преработка на горива, а търговията с горива, която е най-доходната част от бизнеса, е в "Лукойл-България". Последният публичен финансов отчет на "Лукойл-България" е от 2008 г. и показва нетна загуба от 1.65 млн. лв. Това не е толкова шокиращо на фона например на факта, че същата година компанията закупи 75 бензиностанции и една петролна база от "Петрол" АД. За сравнение печалбата на дружеството през 2007 е 32.6 млн. лв. и 65. млн. лв. през 2006 г.


...и тайни


Мащабите на компанията я правят наистина важна. Проблемът е, че тя изглежда недосегаема. Дотолкова, че съмненията на икономическия министър, че високите цени на някои горива у нас се дължат на картел или на затруднен внос, вероятно ще останат недоказани. Ръководството на компанията пряко упрекна Трайков в некомпетентност и заяви, че нефтът от Русия, който рафинерията ползва, пристига на международни цени. В същото време обаче от компанията пазят информацията вносните цени, както и цялото си ценообразуване като търговска тайна. Те не я предоставиха и на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при проверката на дружеството за злоупотреба с господстващо положение преди две години. Вероятно няма да го направят и сега. А това поражда съмнения за твърдението, че нефтът се доставя на международни цени. Още повече че "Лукойл" е компания със собствени нефтени находища. И то една от най-големите в света.


Компанията майка


Руският гигант "Лукойл", създаден през 1991 г., когато трите държавни западносибирски компании "Лангепаснефтгаз", "Урайнефтгаз" и "Когалимнефтгаз" се обединяват по идея на съветския зам.-министър по производството на петрол Вагит Алекперов, който оглавява компанията и до днес. Той смята, че единственият начин руснаците да могат да се конкурират срещу западните нефтени компании е да копират техния бизнес модел - вертикално интегриране на трите клона на производството - проучване, преработка и дистрибуция, които по старата съветска система са строго разделени. Инициалите на трите дружества са запазени в името на новата компания.  Днес "Лукойл" е най-голямата руска петролна компания, най-големият производител на петрол в Русия и втората по големина публична компания (след ExxonMobil) по отношение на доказани запаси на нефт и газ. Тя държи около 1.3% от световните петролни запаси и има операции в над 40 страни по света. Служителите й надхвърлят 150 000 души. Приходите на "Лукойл" за 2009 г. са 81.1 млрд.  USD, а нетните й приходи 7.1 млрд.


Компаниите на "Лукойл" в България


"Лукойл-България" ЕООД  - търговия и дистрибуция на горива и други продукти "Лукойл-Нефтохим Бургас" АД - най-големият нефтопреработващ комбинат на Балканския полуостров "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД - част от групата "Лукойл Аеро". Pаботи с всички български летища и осъществява директни продажби без посредник"Лукойл България Бункер" - бункеровъчни услуги в пристанищата на Бургас, Варна и Русе, продажба на корабни тежки горива


Факти и данни


Произвеждат около 9% от брутния вътрешен продукт на България.Внасят около 25% от общите данъчни постъпления в бюджета на страната.Годишният им оборот е над 3 млрд. USD.Верига бензиностанции "Лукойл" има над 200 обекта - собствени и на франчайз, с около 26% пазарен дял при продажбите на дребно в страната.Имат 10% дял на пазара на масла в страната.Изнасят нефтопродукти в страните от бивша Югославия, Гърция и Турция.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK