Японските компании няма да се откажат от инвестиции в България

Ваше Превъзходителство, в паника ли е Япония от създалата се ситуация, или паниката отвън е по-голяма?


- Не мисля, че хората в Япония са изпаднали в паника заради последствията от земетресението и вълните цунами. Японците пострадаха много от щетите от бедствието, но се държат спокойно и дисциплинирано с подкрепата и съдействието на различни хора отвън.


Кризисната ситуация беше повод отново да се заговори за "японския дух". Кое е толкова специфично за него? Как ще го определите?




- Преживели сме различни природни бедствия в миналото и всеки път, когато е трябвало да се справяме с последиците, сме разчитали на взаимопомощ един на друг и на помощ от други части на Япония. Японците, които са били засегнати от природното бедствие, са склонни дори да мислят за други хора, които също изпитват болка, и дори да изразят своето съчувствие към тях. В тези трудности те са склонни да се уважават взаимно и дори се опитват да си помагат един на друг.


Ще промени ли Япония отношението си към ядрената енергия след инцидента с АЕЦ "Фукушима 1"? Трябва ли светът да каже "не" на ядрената енергетика?


- Естествено е, че инцидентът с АЕЦ "Фукушима 1" повдигна въпроса за безопасността на атомните централи в Япония. Но аз не мисля, че Япония ще предприеме незабавни действия, за да се откаже от ядрената енергетика, тъй като тя заема около 30% от цялата консумация на енергия в Япония. Но съм сигурен, че въз основа на поуките от този инцидент Япония ще предприеме всички необходими мерки за по-нататъшно укрепване на сигурността на ядрените съоръжения в страната.


Загубите за японската икономика се оценяват на повече от 200 млрд. EUR, а цената на щатския долар и на японската йена спадна драстично. Според вас колко време ще отнеме на страната да се съживи след икономическия шок?


- Японското правителство наскоро направи оценка за материалните щети, причинени от бедствието в Япония, които според него възлизат на около 200 млрд. EUR. Не знам колко време ще ни отнеме да се възстановят тези икономически щети. Преди 16 години в Япония преживяхме също толкова силно и разрушително земетресение. Възстановяването след него стана в рамките на около 5 години. Искрено се надявам, че сега ще бъдем в състояние да се справим в рамките на подобен период и че това няма да бъде свързано с прекомерни и дългосрочни загуби за японската икономика. 
Вече има коментари, че японските компании и институции ще оттеглят капитали и инвестиции от чужбина, за да се финансира възстановяването на страната. Дали това наистина ще се случи?


- Не допускам, че именно в този момент това би се случило в широки размери. Може и да има единични случаи. Въпреки това аз не вярвам, че оттеглянето на японските компании ще се превърне в масова практика. За да възстановим държавата, се нуждаем от свежи капитали, но не мисля, че това ще бъде за сметка на задграничните инвестиции на държавата или частния бизнес.


А как стои този въпросът в България? Вие наскоро обявихте, че има силен интерес от японски фирми към сектора на възобновяемите енергийни източници и селското стопанство. Може ли такива инвестиционни планове да бъдат замразени заради трудната ситуация в Япония?


- В този момент нямам информация, че японските компании, които вече са представени в България, ще се оттеглят. Напротив, няколко японски компании са проявили интерес да инвестират в страната ви. Сред тях е и Toshiba Corporation, която иска да изгради фотоволтаичен парк тук. Нито те, нито в други компании ще преразгледат плановете си заради това бедствие. Посещението на българския премиер в Япония допринесе за повишаване на интереса към вашата страна. Българският данъчен режим е изгоден, вашата страна е част от Европейския съюз и е с много добро местоположение. Това са ключовите предимства, които привличат вниманието на японските инвеститори. Така че аз мисля, че те няма да бъдат замразени или да станем свидетели на оттегляне на инвестиции.


Докато някои японски инвеститори заявяват интереса си в областта на възобновяемата енергия в България, други, като италианската Enel, оттеглят инвестициите си. Как си обяснявате този факт?


- Мисля, че секторът, свързан с възобновяемите енергийни източници в България, е привлекателен за бъдещи инвестиции. Ако някой се оттегли, по-скоро това би било свързано със собствени вътрешностратегически планове. Но за всички бъдещи инвеститори, включително и японските, са много важни текстовете, които ще бъде заложени в закона за възобновяемите източници на енергия.


Какво ще кажете за двустранната търговия? Ще бъде ли повлияна по някакъв начин - в положителен или отрицателен аспект, заради кризата в Япония? Какви са възможностите в бъдеще?


- Аз лично мисля, че имаме потенциал за увеличаване на двустранната търговия. В момента стоките, които се изнасят от България в Япония, не са много. Вашата страна има потенциал в това отношение, особено когато става въпрос за земеделски продукти. Мисля, че Япония може да стане добър пазар за българските вина. В момента България се свързва основно с киселото мляко и розата. И все пак не считам, че възможностите за износ на български стоки и ръст на двустранна търговия са достатъчно развити. Затова мисля, че на държавно ниво трябва да се обсъди как да се рекламира България и как да се предостави повече информация относно условията за инвестиции и търговия.


Визитка: Кой е Н.Пр. Макото Ито


Н.Пр. Макото Ито е посланик на Япония в България от края на 2010 г.Той е роден през 1948 г. Завършил е Правния факултет на Университета Нагоя и впоследствие постъпва в Министерството на външните работи на Япония. През 1987 г. е старши координатор на отдела по мениджмънт и контрол, а през 1988 г. - съветник в посолството в Бразилия. Четири години по-късно - през 1992 г., става консул в Генералното консулство на Япония в Лос Анджелис, САЩ. В периода 1995-1997 г. е директор на отдела по общ мениджмънт, дирекция "Проучвания и анализи", а впоследствие става заместник-директор на Департамента по обща администрация на японската фондация. През 2000 г. става генерален консул на Япония в Детройт, САЩ, а три години по-късно е назначен за шеф на протокола на Токийската голяма община.През 2006 г. е извънреден и пълномощен посланик на Япония в Танзания, а през декември 2008 г. - изпълнителен директор на Фондацията за съвременни изследвания на международното развитие (FASID).

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK