Една спортна зала ни делеше от изпълнение на бюджетните изисквания на ЕС

Тези дни Евростат обяви данните за бюджетния дефицит за 2010 г. В тях нямаше нещо неочаквано, тъй като Министерството на финансите още преди седмица публикува същите данни. Все пак съобщението на Евростат е повод да погледнем отново към бюджета.Както си спомняме, правителството обеща балансиран бюджет както за 2009, така и за 2010 г. И в двете години обаче има бюджетен дефицит - и то свръхдефицит по европейските правила. Всъщност през 2009 и 2010 г. имаме най-лоши фискални показатели от хиперинфлацията насам.


Бюджетният дефицит през 2009 г. е 4.7% от БВП, а за 2010 г. е 3.2% от БВП по европейската методология. Общо за двете година натрупаният бюджетен дефицит е 5.5 млрд. лв. Т.е. 5.5 млрд. лв. повече, отколкото правителството беше обещало.Това вероятно е най-важното в случая - през голяма част от времето правителството не изпълняваше бюджетните си обещания. Обещаваше балансирани бюджети или малки дефицити, а по-късно решаваше да раздуе разходите и дефицитите. В крайна сметка именно различията между обещанията и действията създадоха най-голям проблем на страната. Инвеститорите и кредиторите се страхуват от дефицитите, но още повече се страхуват от неяснотата в бюджетната политика. Когато има голяма несигурност какво точно прави правителството, тогава трудно може да се очаква инвеститорите да се тълпят към страната. Съответно не е учудващо, че инвестициите намаляваха толкова дълго време. Обратно, в други страни правителствата правеха точно това, което обещаваха да направят, и съответно бързо си възвърнаха доверието на инвеститорите.Все пак данните за 2010 г. изглеждат по-добре от заложеното в актуализирания бюджет - 3.2% бюджетен дефицит е само малко над границата за свръхдефицит на ЕС (3%). Грубо казано, само 141 млн. лв. ни деляха от изпълнение на бюджетните изисквания на ЕС. При 5.5 млрд. дефицит за 2 години и при 27 млрд. лв. бюджет годишно 141 млн. лв. са смешна сума, която можеше да се спести без никакъв проблем (спортната зала струва почти толкова).Само 141 млн. лв. разходи трябваше да спести правителството и България щеше да избегне задействането на процедура по свръхдефицит срещу страната. Съответно без процедура по свръхдефицит България можеше да влезе във валутния механизъм ERMII и да задейства влизането ни в еврозоната. А както видяхме от примера на Естония, доверието, премахването на свръхдефицита и приближаването към еврозоната се отразиха много позитивно върху икономиката.Накратко, ако правителството беше замразило строителството на спортната зала през 2009 г., сега вече икономиката щеше да се е възстановила и бюджетът щеше да има достатъчно пари да построи не една, а цели 30 спортни зали.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK