Бюджети на килограм

Министерството на финансите подготвя промени в Закона за устройството на държавния бюджет. Целта е да се въведе докрай програмното бюджетиране на министерствата, обясни председателят на Сметната палата Валентин Димитров. От финансовото министерство коментираха, че по този закон се работи отдавна, но окончателната му трансформация ще настъпи, когато се приемат новите бюджетни регулации, които се подготвят от Eвропейската комисия, и трябва да бъдат приложени от всяка страна членка на съюза. По идеята за програмно бюджетиране на министерствата или, иначе казано, финансиране, при което бюджетът е обвързан с конкретни резултати, се говори отпреди близо 10 години. До момента обаче тази схема все още не работи, а председателят на Сметната палата обясни, че се харчат огромни средства без резултати.


Сбъркана схема


Най-общо идеята е, че парите от бюджета не трябва да се отпускат на общи основания, а при доказани работещи програми на структурите, които се разпореждат с тези средства. Одитите на Сметната палата през последните години показват, че отпуснатите по дадено перо средства почти винаги се изхарчват докрай, а резултатите са много далеч от целта. При нормално действащо програмно бюджетиране такива програми би трябвало да бъдат съкратени, премахнати или най-малкото преструктурирани. Такива оценки обаче не се правят, а след чертата се оказва, че огромни по размер средства отиват на вятъра.




Една от причините да не работи схемата на програмното бюджетиране е липсата на стратегическо планиране. По думите на бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов стратегическо планиране има единствено в Министерството на финансите. Според икономистите липсват отчетност и воля от страна на министерствата. Връзката между данните и анализа на ефективността липсва и това пречи на ефективното програмно бюджетиране. По думите на Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" данните се вземат, записват се в колонките на документите за програмните бюджети, без обаче да се гледа как работи програмата. "Досега не се е случвало някой да си признае, че програмата не работи добре. За да се подобрят нещата, всяка програма трябва да бъде срочна и да защитава съществуването си", обясни икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.


Политическата игра на думи също не липсва. Любомир Дацов посочи, че при сегашното управление няма как да се въведе програмното бюджетиране, защото то се прави на основата на делегиране и децентрализация. "Тук нещата са лидерски", допълни той.


Липса на интерес


Според Валери Димитров една от основните причини голямото харчене да продължава почти незабелязано е търпимостта на хората."Обществото въобще не се интересува за какво са изхарчени парите и какви резултати са постигнати", обясни Димитров.


Пробойна има и в административният състав - повечето хора са свикнали да работят по старите схеми, а от системата на програмното бюджетиране разбират много малко хора. Според Любомир Дацов това са не повече от 10 души, а те са наясно с методологичната част.


Обясненията и на Сметната палата, и на бившия зам.-министър на финансите Дацов са, че това е тежък процес, който изисква повече време. Във Франция, както и в Съединените щати, за 100-процентовото му въвеждане се е работило около 6-7 години. В България обаче този период е вече 10. Надежда обаче не липсва. По думите на Валери Димитров промените в Закона за устройството на държавния бюджет трябва да влязат в сила до 2 години.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK