Инвестицията в тенис клубове е голяма и се връща бавно

За някои тенисът може да е просто спорт, но за други той е и бизнес. Също както в самия спорт обаче и в тенис бизнеса се пробива трудно и още по-трудно се печели. Мениджърите на някои от водещите тенис клубове  в България са категорични - стартовата инвестиция е в милиони лева и се възвръща изключително бавно. Основните източници на приходи са от спонсорите на турнири и таксата, която плащат членовете на клуба. Базите разчитат и на субсидии от държавата, а някои се опитват да си осигурят и европейско финансиране. Само от тенис обаче им е трудно да се издържат и затова в повечето случаи се предлагат и възможности за други спортни дейности. Все пак обаче мениджърите са доволни, че въпреки кризата броят на посетителите в тенис клубовете не е спаднал, а напротив - остава сравнително стабилен.


Трудното начало
Да създадеш и "отгледаш" тенис клуб не е лесно. И въпреки това броят на клубовете в страната, които са членове на Българската федерация по тенис (БФТ), никак не е малък - 110. Собствениците избягват темата "инвестиции", но по неофициални данни минималното вложение е около 0.5 млн. лв. Обикновено се стартира и с банкови заеми, но дори и получаването им не е лесно. "Трудно получихме кредит заради бавна възвръщаемост от спортна дейност", разказва за началото на тенис бизнеса си Юлия Берберян, собственик на тенис клуб "Малееви". Тя отбелязва, че връщането на заема не е било лесно, но въпреки това са успели да спазят сроковете. Според нея сериозна роля за този успех са имали и допълнителните услуги, които предлага клубът. "Без тях сроковете за връщане на кредита щяха да бъдат доста по-големи", казва Берберян.


Повече разнообразие, по-стабилни приходи




Действително голяма част от тенис клубовете в страната залагат на комбинацията тенис плюс други спортове, за да може да си гарантират по-стабилни и постоянни приходи. В "Малееви" например предлагат не само тенис на корт на открито и закрито (там се намира единствената в България закрита зала за тенис на корт), но и скуош, тае бо, народни танци, както и SPA процедури. Друг от големите столични клубове е "Дема", където на територията на комплекса може да се тренира фитнес и аеробика, да се ползва солариум и сауна и т.н. На практика почти няма клуб, който да е изцяло, само и единствено за тенис."Бизнесът с тенис в България е доста труден. Почти всички приходи, които се получават, отиват за покриване на разходите, особено през зимния сезон", коментира и Борислав Георгиев, управител на тенис клуб "Лозенец 2000", който е и бивш управител на тенис клуб "Дианабад".


Спонсори на турнири
И държавните, и частните клубове може да печелят добре от организирането на турнири, разказват мениджърите им. Колкото по-популярни и посещавани са турнирите, толкова повече спонсори може да бъдат привлечени. От рекламното им присъствие на кортовете, което в някои случаи не е само по време на турнир, а и извън него, тенис клубовете си осигуряват добри приходи. Сред най-големите спонсори в България е например компанията за производство и търговия с бутилирана вода и напитки "Девин". Тя е и генерален спонсор на БФС вече трета година. "Девин" и друга компания с отношение към тениса - "Карлсберг България", дори са инициатори на собствени турнири. Сред спонсорите обикновено са банкови и застрахователни компании, производители на алкохолни и безалкохолни напитки и др.


Помощ от държавата


Държавата предвижда финансова подкрепа за всички клубове - независимо как се финансират, но за съжаление е твърде малка, коментират собствениците на спортни бази. Всяка година Българската федерация по тенис изготвя класация на клубовете, като ги степенува по успехи и постижения. Мястото на клуба в ранглистата определя и сумата, която той ще получи. За 2010 г. на първо място е тенис клуб "Левски", София. Неговите 2336 точки му носят около 11 000 лв. Тази сума обаче никак не е достатъчна за покриването на разходите на клуба, за да може той да бъде и печеливш, коментира неговият президент Явор Цаков. "Имаме много силен любителски аматьорски тенис клуб. Той е основният финансов гръб. Около 70 души финансират клуба чрез своя членския внос", казва Цаков. Въпреки трудната финансова ситуация и многото пречки тенис клубовете са получили обещание, че може и да се стигне до увеличаване на субсидията от държавата. Според Явор Цаков Министерството на младежта и спорта е осъзнало, че е важно да се подкрепят не само федерациите, но и самите клубове.


Възможност и за евросубсидии


Тенис клуб "Левски", който е и най-старият спортен център у нас, е обновил базата си и благодарение на субсидии по проекта "Красива България". "Две години поред успяхме да получим участие в тази програма и по този начин обновихме клуба - трибуни, ремонт на кортове и съблекални", казва Цаков. Спецификата на финансирането по проекта е, че спортният комплекс трябва да осигури половината от определената сума. В конкретния случай клубът получава от "Красива България" 120 000 лв. през двете години и също толкова осигурява за собствена сметка.


Верни фенове


Тенис бизнесът може и да е труден, но поне има верни фенове. Въпреки кризата интересът към тениса бе сравнително слабо повлиян, коментират мениджърите на тенис клубовете. Едно от обясненията е, че този спорт не е евтино удоволствие и се практикува предимно от хора с добро финансово състояние, които са били и по-малко засегнати от кризата. Което означава, че макар и труден, този бизнес може да бъде и доста успешен.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK