Българският мениджър може да управлява, но трябва да се научи да комуникира

Българският мениджър може да управлява, но трябва да се научи да комуникира

©



Интервю с Лесли Самози, директор на Executive МВА програмата в City College/University of Sheffield Вестник "Пари" организира
конкурса Next Generation
, насочен към младите мениджъри в България. Какво е необходимо, за да бъдеш добър мениджър?


- Добрият мениджър е този, който наистина разбира хората, с които работи. Някой, който подкрепя служителите си в добри и лоши времена, който прави обратна връзка, комуникира ефективно, интуитивно разбира екипа си и иска всеки един от тях да успее. Мениджърите днес трябва да бъдат много по-изкусни в така наречените soft skills** на мениджмънта, отколкото в миналото. Моето разбиране, което съвпада с това, което показват и проучванията, е, че хората, които владеят тези умения, са по-добрите мениджъри.


В предните издания на конкурса голям брой участници представиха малкия и средния бизнес, каква е позицията на този сегмент в съвременната бизнес среда?




- Позицията и влиянието на младите предприемачи са изключително важни в съвременния бизнес климат и това става дори още по-решаващо във времена на криза. Погледнете малките и средните предприятия, те са индикаторите за всяка икономика. Сега предприемачите, особено по-младите, са поставени в трудна позиция от гледна точка на тесния прозорец на пазара, свободен за тях. И все пак знаем, че когато безработицата расте, все повече и повече хора се целят в пускането на техен собствен бизнес. MBA програмите предоставят уникална възможност за млади предприемачи да подобрят своите умения, както и мрежа от контакти. Последните проучвания, които направих относно МВА обученията, показаха, че близо 40% от работещите в компании понастоящем, търсят възможност да започнат нов бизнес в рамките на 3 години. 


Има мнения, че аутсорсингът убива малкия и средния бизнес, защото отнема специалистите от тези фирми. В същото време е индустрия, която създава доста мениджъри на локално ниво.


- Аутсорсингът е най-големият нож с две остриета в бизнеса. Първият въпрос, който трябва да си зададем, е защо аутсорсингът е толкова популярен. Отговорът, разбира се, е, че компаниите най-общо може да си свършат работата за по-малко пари и без да залагат големи фиксирани разходи за оборудване, заплати, работна ръка и т.н. Не бих се съгласил с коментара, че аутсорсингът убива местния бизнес, защото отнема професионалистите от него - това е прекалено голямо обобщение. Това е нещото, което ние наричаме job shift; естествен процес на миграция на работниците натам, където има работа. Проучвания показват, че аутсорсинг сдруженията създават изключителни икономически възможности, както и полета от знания, като ще създадат нови предприятия, които по-нататък ще тласнат икономиката. Индия е перфектен пример за това. Казвайки това, в Съединените щати днес има повече възникнал "инсорсинг", където преди е изнасяна продукция или елементи на обслужването са били реинтегрирани в организациите, защото компаниите са открили начин да се конкурират и го правят добре. В бизнеса всичко е циклично.


Образованието по света търпи доста промени, все пак смятате ли, че е достатъчно гъвкаво, за да отговори на нуждите на съвременната  икономическа обстановка?


- Има една водеща линия във вашия въпрос - ако образованието не прави това, то е мъртво. Топуниверситетите трябва винаги да си напомнят да бъдат изключително гъвкави към промените във външната среда и аз мисля, че това тепърва ще бъде засилено в близкото бъдеще. Топбизнес училищата вършат забележителна работа в интегрирането на компаниите и бизнес лидерите, за да са сигурни, че стоят близо до реалната икономическа среда.


Смятате ли, че образователни инструменти като онлайн преподаване, ускорени курсове и персонализиране на учебни планове са ефективни или са все още прекалено експериментални?


- Всички тези опции съществуват. Дали те в някаква степен са ефективни - да; дали работят добре във всички ситуации - не. Университетите непрестанно преоценяват начина, по който обучават, във връзка с пазара и променящата се технологична среда. Помня, когато Power Point се смяташе за прекалено експериментален и исках да останем с пластмасовите дъски. Днес Power Point е стандартът за традиционното преподаване. Университетите трябва да останат на върха на масовото разнообразие в предлагането на знание и да има всичко от двете крайности - от такива с пълни онлайн платформи до такива, ориентирани изцяло в традиционните класове.


Кога трябва да се започне MBA обучението - преди или след като кандидатът е прекарал известно време в реална бизнес среда?


- Имам някои колеги, които не са съгласни с мен за това, но МВА трябва да се започне след известно време, прекарано в бизнес средите. Сега училищата приемат само МВА кандидати с минимум 3 години трудов опит. Лично аз смятам, че по-скоро 4 или 5 години е още по-оптимално, за да се извлекат пълните възможности на обучението. Моите студенти са живото доказателство, че можеш да балансираш работа, семейство и продължаване на образованието по едно и също време - не е лесно, но може да бъде направено.


Какво би накарало хората, които са вече успешни в бизнеса, да инвестират време и пари и да започнат отново да учат?


- Има около 1000 причини защо някой, който е успял, трябва да инвестира време и пари, за да започне да учи. Обсегът от причини започва от чисто паричния аспект - за да бъдеш дори по-успешен, защото образованието е инвестиция в теб. Когато някой е успял в бизнеса, разбира, че има още поне толкова, което трябва да научи. Някои от най-добрите МВА кандидати, които съм виждал, са тези, които са успешни и се стремят да бъдат на върха на играта, и единственият начин да продължат да бъдат там е чрез знание. Знанието е сила - човек никога  не спира да се учи, а успешните бизнесмени знаят това и продължават да обновяват своите умове.


Обсъждаше се, че въвеждащите курсове трябва да бъдат премахнати от MBA програмите, за да се ускори обучението. Разумен ли е според вас такъв подход?


- Като академичен директор и бизнес изследовател винаги съм заявявал, че встъпителните или базисните курсове осигуряват основната линия, по която да се надстроява образователният фундамент. Ако МВА програмите чувстват нужда да съкратят програмата, трябва да я направят по-интензивна, а не да отрежат встъпителните или базисните курсове. Основно правило: няма бърз и лесен начин да се образоваш на високо ниво.


EMBA програмата на City College/University of Sheffield е сред най-често избираните от българските бизнесмени. Хора от кои индустрии са най-склонни да инвестират в образование?


- Всъщност е доста интересно да се открие, че инвестицията в днешно време не е обуславяна от специфичната индустрия. В миналото имаше по-сериозно разпределение по индустрии, днес нашите български студенти са сравнително равномерно разпределени от различните сектори, включително банкиране, фармация, телекомуникации, хай-тек, дребния и средния бизнес, обслужващия сектор, информационните технологии и производството.


Според личните ви наблюдения кои са силните и слабите страни на българските бизнесмени?


- Имам честта и привилегията да обучавам български бизнесмени повече от 10 години в класните класи и чрез дисертации едновременно. Вярвам, че технически българските бизнесмени са отлични, някои от най-добрите наоколо; те наистина познават чисто управленския аспект на мениджмънта много добре и техните технически умения са от изключителна класа. Това, върху което трябва да насочат своя фокус, е развиването на техните soft skills - които са много по-осезаеми, които се базират на комуникирането и подкрепянето на служителите. И това е, поради което, когато ме попитахте първия въпрос, какво прави мениджъра добър, аз назовах точно тези умения.


* Master of Business Administration** Приблизително - умения за общуване


Ангел Симитчиев,


в. "Пари"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK