Коментар: Каква реформа в БДЖ?

От две десетилетия БДЖ не е монополист - има все по-голяма конкуренция от автобуси, самолети, камиони, а и от лични автомобили, които все повече хора ползват. Да, обаче през тези две десетилетия БДЖ не осъзна, че вече не е монополист, и продължи да се държи по същия начин. Именно това е причината да загуби толкова много клиенти.Затова е похвално, че за първи път БДЖ осъзнава факта, че не е монополист. Това е първата стъпка към насочена към клиента политика. Борба за всеки клиент вместо очакването, че клиентите ще ползват БДЖ поради липса на друг избор.Всъщност това е най-важната промяна, която трябва да стане в железниците. Тази промяна, разбира се, е свързана с фундаментални промени в начина на работа, в организацията, в стимулите, в служителите. Превръщането на железниците в конкурентна компания, която да увеличава пазарния си дял, е това, което в крайна сметка може да реши проблемите.Не късогледи протести на синдикатите против уволненията (ако спрат реформата, просто ще докарат БДЖ до фалит като Кремиковци - и всички ще загубят работата си), не само искания за държавни пари с обещания за реформи, които никога не се осъществяват. Има нужда от реална промяна, защото в противен случай железницата няма бъдеще.БДЖ трябва да се освободи от ненужни активи, от губещи дейности и да оптимизира дейността си, така че да има стимули за ефективност. Има нужда и от повече стимули за персонала - по-малко служители, но с по-добри стимули, с по-висока квалификация, с по-добра техника, с по-добри резултати. Има нужда и от стимули за ръководството, включително възнаграждения, ако успеят да превърнат компанията в печеливш проект, но и заплаха за уволнение, ако влошават състоянието й (тези две неща липсват в държавните компании в България).Но БДЖ не е сама по себе си. Железницата има нужда от железен път, който не се управлява от БДЖ, а от НКЖИ. В този смисъл е изключително важно двете компании да работят заедно. Каквото и да прави БДЖ, ще бъде трудно да върне пътници и превози към железниците, ако НКЖИ не се включи в усилията. Железният път е в окаяно състояние, скоростите са ниски - но пък цените за ползване са огромни. Това не помага на никого, тъй като прави железницата неконкурентна като вид транспорт, съответно и БДЖ, и НКЖИ губят.НКЖИ има много недвижими имоти, които може да продаде и да инвестира в инфраструктурата си и в намаляване на цените за достъп. БДЖ има товарни превози, които може да се приватизират и средствата да се реинвестират. Това заедно с еврофондовете, преструктурирането и следването на реалистичен бизнес план може да бъде основата на бъдещото развитие. Ако реформа не стане обаче, следва фалит.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK