Агенционна фотография в кадър

На българския пазар няма много фотоагенции, така че винаги има място за още." Това твърди Гергана Костадинова, фоторепортер от Агенция БГНЕС. Мнението й се потвърждава и от думите на колегата й Евгени Димитров от "Булфото": "Въпреки че кризата в последните години задуши възможностите за успешно оцеляване на новите "играчи", този пазар е в непрекъснато развитие и реално има глад за агенции и студиа, които да измислят и да предлагат добър продукт. И ако икономиката се посъживи още, със сигурност ще изникнат още фирми в тази област", категоричен е той.


Кой купува снимките
Агенционните снимки се търсят най-вече от печатните и електронните медии, отбелязва Гергана Костадинова от БГНЕС. "Булфото" продават 80% от фотографиите си на българската преса, на повечето големи интернет сайтове, на ефирни телевизии и на няколко телевизионни предавания. "Продаваме и в чужбина, но не толкова често", казва Димитров.


Колко струва една снимка




Цената на една снимка се формира от няколко елемента: къде се снима, колко дълго, как и при какви условия. "Цените на фотографиите са занижени", твърди Емануела Захариева, фоторепортер от БТА. Според фотографите цените и съответно печалбите на българския пазар са в пъти по-ниски в сравнение със западния.В агенция БГНЕС снимките се продават на абонамент, а не на брой, докато в "Булфото" цената за единична фотография е 25 лв. без ДДС. В "Булфото" предлагат и цени за пакет снимки, както и твърд месечен абонамент. "Най-много се търсят неограничените месечни абонаменти, където единичната цена "се връзва" значително по-ниско", отбелязва Димитров. Цената за месечен абонамент за онлайн сайтове е по-висока, защото сайтът изисква повече снимки за галериите си, а вестникът е ограничен от броя страници. Евтин продукт, скъпа техника
"Има стремеж към търсене на по-евтини снимки от страна на медиите заради свитите бюджети, но по-ниското заплащане убива качеството на продукта и накрая пак идват да търсят нещо по-добро", разкрива Евгени Димитров. "В крайна сметка цените на техниката не спадат, а дигиталната апаратура при фоторепортерите се амортизира за около 2 години и после се налага подмяна", допълва той.


Дръжте крадеца


Важен фактор за добрия пазар са не само цените, а пазенето на авторските права. "Ако за всяка публикация се получават пари, тогава ще има по-малко недоволни. Ние гоним стриктно "крадците" на снимки и имаме доста висока събираемост", разказва Евгени Димитров. Той е уверен, че Законът за авторското право и сродните му права дава възможност да си получиш парите, ако се постараеш. Димитров припомня, как наскоро колегата му Иван Бакалов е довел директорката на вестник "Папарак" до 2 години условна присъда за крадени журналистически материали.


Финансиране в сиво
"Като качество на предлагането сме съвсем конкурентни като страна", убеден е Евгени Димитров. Но макар да има голяма възможност за развитие, нашият пазар е в пъти по-нисък като цени и печалби в сравнение със западния. Според Димитров това е обусловено от няколко фактора. На първо място той изтъква липсата на професионални стандарти, които да задават точен критерий за качество и цена. "Освен това много клиенти не зависят толкова от пазара, а от партийно спонсориране и пране на пари, следователно не държат толкова на високото качество, а гледат да "минат тънко", разкрива фотографът. Не на последно място - България е малка страна и няма възможност за големи тиражи на медии и реклами, които да оправдават високи бюджети.



АКЦЕНТИ



Най-търсени рубрики



ПолитикаОбществоСъд и прокуратураСпорт




Печеливша фотография



РекламнаМоднаЖълта хроникаМузикалнаАрхивна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK