Фотографията е бизнес, но не и в България

Пазарът на фотографията в България все още не е развит и отчита почти незначителни приходи. Основната причина за това са многото проблеми, които съпътстват правенето на фотографски бизнес у нас, както и фактът, че той е силно обвързан с икономическото състояние на България. Това мнение споделят повечето от фотографите у нас, които до известна степен са успели да превърнат занаята си в бизнес. "Фотографията не е добър избор за правене на много пари, особено в нашите условия. Бизнесът е на много ниско ниво", коментира Темелко Темелков, един от най-известните и успели български рекламни фотографи.


Ниски цени, ниско качество
Проблемите, които съпътстват правенето на фотографски бизнес, като че ли са повече от стимулите да се захванеш с него. Един от тях е, че у нас няма фотографска асоциация, която да следи и да подпомага развитието на пазара. Оказва се също, че липсват критерии за качество на снимките, както и механизми за ценообразуване, които да задават опредено ниво. Трудно е и да се говори въобще за някакво ниво на фотографията в България. Една от основните причини за този пазарен хаос е достъпността на фотографската техника, смятат професионалистите. "Има много млади момчета и момичета, които идват от малки градове с добра техника, но без опит. Те решават, че могат да снимат, но предлагат много ниски цени за труда си и така снижават качеството, правят дъмпинг на пазара", обяснява Петър Петров, който е съосновател на фотографска агенция Impact Press Group. Достъпността на фотографската техника обаче не е единственият проблем, а само един от поредицата. Според Петров медиите в България не обръщат достатъчно внимание на визията и подценяват труда на фотографите. "Визуалните редактори в българските медии не са много компетентни и не правят разлика между хубава и посредствена снимка", казва той. Затова неговата агенция от близо 12 години работи предимно с чуждестранни клиенти. "С няколко часа работа за чуждо издание или агенция ние печелим повече, отколкото ако работим цял месец за четири или пет български медии", допълва той. Друг проблем са ниските цени на снимките в България поради липсата на критерии за качество."Няма много пари във фотографията, но има клиенти и работа", твърди Темелко Темелков. Според него изкуството, наречено фотография, не би могло да се превърне в голям и доходоносен бизнес, особено в България. Това се отнася най-вече за рекламната фотография напук на общоприетата представа, че рекламните фотографи печелят най-много. Песимизмът на Темелков е продиктуван от факта, че у нас няма производство, което пречи на продуктовата фотография да се развива добре. "Повечето продукти се произвеждат в чужбина, където се прави и тяхната реклама. У нас само се консумират", допълва той.


Печелившето звено
Оказва се, че в България най-добре би могло да се печели от сватбена фотография, както и от заснемане на семейни или корпоративни тържества. "Пазарът на сватбената фотография се развива много добре през последните години. Има конкуренция, което вдига нивото", казва Камелия Атанасова, която от две години се занимава професионално със сватбена фотография и в момента е един от най-популярните творци в тази област. Според нея младоженците напоследък обръщат особено силно внимание на сватбените си снимки, защото те оставят незаличим спомен. Клиентите стават все повече с всяка изминала година, допълва тя. Дори да има известна сезонност при този тип бизнес, той се развива с най-бързи темпове и най-успешно. Цените в тази сфера държат определено ниво. Те стигат от 400 до 1000 лв. за наистина добра фотосесия, изпълнена от професионалист. "За едни ден работа тези хора изкарват месечната заплата на колегите си фотографи в медиите", коментира Петър Петров.Семейната фотография също добива популярност в България, казва Камелия. Тя се занимава и със заснемане на фотосесии на бременни жени, деца и семейства. Тайната й е в личното отношение към клиентите и активността, която проявява в работата си.




Пътят на успеха


Според нея както и според Петър Петров, за развитието на успешен фотографски бизнес е необходим много добър PR и реклама. Засега обаче не може да се каже, че нивото на рекламата в този бизнес е високо. Основният канал, който ползват повече фотографи на свободна практика за популяризирането на портфолиото си, е Facebook, както и лични уебстраници. Темелко Темелком пък споделя, че реинвестицията в техника също е от голямо значение за успеха на фотографския бизнес. "Едни млад фотограф би трябвало да започне с нещо малко, после да реинвестира, докато достигне ниво, което го задоволява професионално и финансово", казва той. Колко години минават, преди да се достигне това ниво - професионалистите са категорични, че този въпрос е строго индивидуален и зависи най-вече от активността на фотографа.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK