Близо 2/3 от общините нямат устройствени планове и стратегия за новото строителство

Близо 2/3 от общините нямат устройствени планове и стратегия за новото строителство

©



- Господин Пехливанов, наскоро внесохте пакет от мерки, с които да се защитят зелените площи и детските площадки от застрояване. Кои са основните законодателни промени, за които настоявате?



- Започнах да проучвам въпроса, защото хората с право недоволстват от презастрояването и ликвидирането на градинки и детски площадки. За моя изненада установих, че и в момента защитата на зелените площи е уредена в два закона - Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за общия устройствен план на София. Но те са така направени, че дават отлична възможност на всеки, който иска да ги наруши, да го направи "законово". Защото разрешеното в единия е забранено в другия. Така общинските власти имат възможност да прилагат тълкуване. ЗУТ само в един член позволява обособяването на отделни имоти вътре в кварталите - т.нар. частични изменения на устройствените планове. Това на практика омаловажава приемането на устройствени планове и позволява строителството в междублокови пространства, върху градинки и зелени площи, детски площадки или терени, предназначени за изграждането на детски градини например. Оттук следват два сериозни проблема - гражданите в кварталите живеят все по-лошо, с по-малко въздух и възможности за отдих, а градът се застроява хаотично и в сблъсък с всички правила на съвременната урбанистика.Това ме накара да внеса промяна в закона, която предвижда в жилищните квартали застрояването да става само съгласно устройствен план. Това обаче не е достатъчно. Необходимо е да бъдат прекратени безразборните промени в предназначението на площите, предвидени преди това за зелени - това е смисълът на другата поправка на закона. Подробните устройствени планове на районите са от изключителна важност. Както повечето софиянци знаят, в момента тече обсъждане на тези планове, а законът не е дал тежест на общественото мнение - т.е. никой от администрацията не е задължен да познава становището на гражданите и да се съобразява с него. Затова предприех и мерки, които ще задължат общините в срок от 2 седмици да дават мотивирано обяснение по постъпилите от гражданите възражения.




- Какъв е бил ефектът от досегашните законодателни пропуски за озеленяването на столицата и другите населени места?


- Вследствие на пропуските в закона видът на столицата, както и на много други населени места, се е изменил значително, и то не в добра посока. Кварталите, които са били планирани още през 60-те години и изпълнени спрямо този план, днес се уплътняват. Много детски площадки и градинки са превърнати в строежи, броят на жителите в тези райони е нараснал двойно, без да е осигурена необходимата социална инфраструктура. Много зелени площи са жертвани в името на нечий частен интерес. Хиляди декари зеленина са унищожени завинаги, но по-лошото е, че тази порочна практика продължава. В годините на прехода само в София сме изгубили над 10 000 дка зеленина. А промяната на предназначението на територии в кварталите и издаването на разрешителни за строеж не престава, даже не съм сигурен дали не се ускорява. Рискуваме "тихо и полека" да загубим всички места за отдих в града ни.


- Кой е най-зеленият град в България?


- Такава информация би била доста субективна, тъй като е твърде трудно да се направят обстойни проверки на всички общини във всички градове в България. Наблюденията ми за градовете извън София са по-скоро на база общи впечатления, които съм придобил при посещенията си там. Разбира се, по-малките градове имат значително по-голям брой зелени площи, отколкото големите, в които интересите на различни предприемачи често са над всеки закон и регулация. Така или иначе поправките, които предложих, ще спрат застрояването в ущърб на гражданите и това е за всеки квартал на всеки български град. Това е единственият начин да избегнем безразборното застрояване на зелените площи. Защото за всички ни трябва да е ясно - частната собственост е свещена, а не частният интерес.


- Каква е оценката ви за зелената политика на големите градове в България?


- Както вече отбелязах, именно те са по-проблематични. Причината е, че липсва планиране. По последната справка, която писках от МРРБ, едва 87 от 264 общини имат приети общи устройствени планове. Това означава, че в тях няма ясна стратегия за създаване на нови квартали, в които да се реализират новите строежи. Затова нови сгради ежедневно изникват между съществуващите жилищни блокове и вземат от тяхното право на хубав и здравословен живот. Т.е. аз считам, че тук не говорим за зелена политика на отделни градове, макар положението в София да е най-лошо. В случая става дума за цялостна държавна политика, за генерална регулация, която да защитава гражданите и обществения интерес.


- Има ли ефект от "зелените" проекти на населените места? Не са ли спорадични и с временен ефект?


- Разбира се, че идеи има - не е нужно постоянно да измисляме топлата вода. В случая даже не е нужно да губим време да "измисляме" - има толкова много примери за добри практики и решения. Където и да отидете в Европа, ще ги видите. За мен проблемът е, че онова, с което се гордеехме толкова много - най-зелената столица, най-зелените градове - вече не е факт. И не разбирам защо постоянно се опитваме да измисляме нови и нови неща - икономически център, културна столица... Не е ли време да осъзнаем, че София може да бъде всичко това и още много други неща единствено и само когато хората, които живеят в нея, имат една пълноценна среда - със сгради, които не се рушат, с места за паркиране и за разходка, с велоалеите и парковете, с културните средища и любимите кътчета. Не може да се работи на парче - тук да боцнем цветенца, там - няколко дървета да засадим. Важното е да си представим цялата картина и всеки да си свърши работата градовете ни да заприличат на истински домове за хората, които се трудят, но и живеят в тях.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK