150 млн. USD в Челопеч

Мащабен проект за модернизация на мощностите в златодобивното предприятие "Челопеч майнинг" приключва тази седмица. Формално наречен "обогатителна фабрика", той включва и въвеждането в експлоатация на уникална за тази част на Европа инсталация за запълване на рудника, както и заздравяване на основната стена на хвостохранилището. В самата обогатителна фабрика изцяло е сменено оборудването, променен е начинът на управление на процесите и е повишена автоматизацията. Нещо повече, това е само етап от проект на стойност 150 млн. USD, който трябва да завърши догодина и да повиши преработката до 2 млн. т годишно. В момента добивният капацитет на рудника е 900 хил. т.


Околната среда


Колкото и странно да звучи за непрофесионалистите и може би точно заради голямото обществено внимание, добивната индустрия е една от най-ангажираните с опазването на околната среда и ефективното използване на ограничените природни ресурси. Именно в тази посока са нововъведенията, които се правят в "Челопеч". Въведената в края на миналата година инсталация за т. нар. пастово запълване на рудника решава един от сериозните проблеми при дейността на подобен тип предприятия - пропаданията, които се получават в резултат на изкопите под земята. Новото оборудване в обогатителната фабрика осигурява по-ниски нива на шум, вибрации и прахови емисии, а проектът за хвостохранилището значително подобрява сигурността на съоръжението. Освен всичко друго модернизацията ще повиши оползотворяването на полезните изкопаеми, които добива компанията.




Нови технологии


През следващата година сериозни промени ще бъдат направени и в самия рудник. Предвижда се трошенето на камъни да мине под земята, а камионите, които в момента се използват за извозване на рудата, ще бъдат заменени с транспортни ленти. Това значително ще намали вредните емисии от изгореното дизелово гориво. "Индустрията се развива добре и променя облика си от преди 20-30 години да бъде мръсна, трудна и опасна", казва изпълнителният директор на "Челопеч майнинг" Николай Христов. По думите му тя прилага възможно най-съвременните технологии, които съществуват в момента.


След Джевдет Чакъров


Компанията се е отказала от идеята си да произвежда метали от концентрат в България, след като проектът срещна огромни административни пречки по времето на предишния министър на околната среда Джевдет Чакъров въпреки издадената положителна екологична оценка. "Съумяхме да намерим алтернативно решение за преработката на концентрата от "Челопеч", каза Христов. Компанията е инвестирала в завод за преработка на подобен тип комплексни концентрати в Африка, където е имало като българския рудник, но той е бил изчерпан. "Съумяхме да постигнем синергичен ефект между реализацията на нашия концентрат и завода, който търсеше подобен концентрат, за да може да съществува", обясни той.


Към България


Рецесията се отрази доста тежко на добивната индустрия, но тя е и първата, при която вече се забелязва развитие. Все повече нови проекти излизат на борсата, а проблемът с намирането на кадри в сектора отново се изостря. Според Христов кризата е подействала оздравително на канадския собственик Dundee Precious Metals и на дъщерните му дружества, тъй като ги е направила по-фокусирани и мотивирани. Компанията е свила разходите си и е преоценила начините, по които да финансира бъдещите си проекти, но няма нито един съкратен работник. Като оценка за уменията на специалистите в "Челопеч майнинг" преди няколко месеца Dundee прехвърли изцяло управлението на българските мениджъри, а Николай Христов беше повишен от директор на обогатителната фабрика в изпълнителен директор на компанията.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK