Противоконституционно, но необратимо

Решението на Конституционния съд (КС) да обяви за противоконституционно прехвърлянето на вноските от частните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт (НОИ) на родените преди 1960 г. работници първа и втора категория труд реално не задължава държавата да върне вече трансферираните средства в размер на 108 млн. лв. обратно в частните фондове. "Решенията на Конституционния съд са за бъдещето и сегашното решение не отменя вече направеното прехвърляне на средствата", категоричен бе бившият конституционен съдия и депутат от БСП Любен Корнезов. Решението все пак има превантивна функция и донякъде ще даде сигурност, ще понижи риска от повторна национализация и ще възстанови разклатеното доверие на акционерите във фондове, смята Даниела Петкова, гл. изп. директор на пенсионноосигурителна компания "Доверие". По думите й дори има печеливши от ситуацията и това са самите работници, чиито пари са били трансферирани. Със сигурност обаче решението ще се отрази до известна степен негативно на разчетите на НОИ, и то в момент, когато институтът е без изпълнителен директор, след като Христина Митрева подаде оставка.


Ще връщат, няма да връщат


"В момента не съм сигурна ще се стигне ли до  връщане на средствата. Консултирах се с няколко юристи и те не са единодушни по въпроса", коментира Даниела Петкова. След решението на правителството за национализация на частните пенсионни сметки, което влезе в сила в началото на годината, от "Доверие" прехвърлиха най-много партиди - на над 14 хиляди работници на обща стойност 38 млн. лв. от общо 108 млн. лв., които се вляха в общия солидарен фонд на института.Въпреки категоричното мнение на Любен Корнезов, че решението на КС не задължава държавата да върне средствата в частните фондове, някои юристи са на мнение, че има практика, която натежава в полза на връщането на средствата. Ако все пак средствата не бъдат върнати служебно, всеки фонд или собственик може да заведе дело срещу държавата, смятат юристи  и напомнят, че парите трябва да бъдат върнати и по силата на европейски договори, които закрилят частната собственост. А като краен вариант е и съдът в Страсбург.




НОИ и кабинетът в неизгодна позиция


"Парите трябва да се върнат", категоричен бе от своя страна председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Драгомир Стойнев от БСП. Това обаче би отворило дупка в бюджета на НОИ поне в същия размер. "Дори по-голяма, защото от решението за национализация досега работниците са направили допълнителни вноски", казва той. Но дори без възстановяване на средствата НОИ вероятно ще се лиши от бъдещите вноски на работниците, защото след решението договорните отношения между частните фондове и работниците следва да бъдат възстановени и вноските да постъпват при тях. В същото време обаче се запазва задължението на НОИ да поеме изплащането на пенсиите на тези работници до края на 2014 г. Решението на съда ще донесе негативи и на кабинета. От опозицията вече настояват премиерът  да посочи кой ще поеме политическата отговорност за неудачите в осигурителната система. "Борисов лично се ангажира с пенсионната реформа. Сега е редно много бързо да каже кой е отговорен за целия този хаос", заяви Драгомир Стойнев.


Работниците печелят, фондовете са доволни


В крайна сметка обаче печеливши остават работниците, чиито средства вече са били национализирани. "Те ще получават своята пенсия от НОИ и тя ще бъде по-висока, отколкото би била, ако я изплащаше частен фонд. В същото време личните им сметки ще бъдат възстановени", добави Даниела Петкова.Частните фондове се въздържат от политическа оценка, но все пак са доволни от решението на КС. То донякъде ще възстанови доверието в тях. "Решението за национализация на частните сметки породи несигурност и завиши риска. Това повлия на нашите акционери, особено чуждестранните, които промениха визията си за бъдещето, за инвестициите и т.н.", каза Петкова. По думите й, ако национализацията на личните сметки бе станала прецедент, то тогава никой нямаше да може да гарантира, че това няма да се случи отново.


Как бяха национализирани над 100 млн. лв.


Решението за прехвърляне на сумите от личните сметки на работещите в тежки условия на труд бе взето в края на миналата година след дълги преговори между правителството, работодателите и синдикатите и влезе в сила от 1 януари 2011.Мотив за прехвърлянето на парите беше, че по партидите в дружествата няма достатъчно средства, за да започнат да изплащат ранните пенсии от началото на 2011 г., както е по закон. Така осигуряващите се ще получат нищожни пенсии, обясниха управляващите. От опозицията обаче бяха на мнение, че кабинетът просто търси начин да запълни пробойната в бюджета на НОИ и е намерила такъв с национализацията.Първоначално правителството искаше да национализира над 500 млн. лв., събрани в индивидуалните партиди на работещите в тежки условия на труд. В резултат на преговорите като компромисен вариант беше решено да бъдат прехвърлени само партидите на хората, на които им предстои да се възползват от ранното пенсиониране до края на 2014 г., а от 2015 г. ранните пенсии да се изплащат изцяло от частните фондове.Така до края на март т.г., когато бе и крайният срок, частните фондове прехвърлиха около 108 млн. лв. от сметките на почти 45 хил. души. Междувременно депутати от опозицията сезираха за казуса Конституционния съд. Неговото решение обаче дойде два месеца след приключването на трансферите.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK