Правосъдието и полицията в България:Скъпи, но за сметка на това неефективни

Разходите на българската държава за правосъдие и сигурност са минимум два пъти по-високи от средните стойности за Европейския съюз. Също така поне двоен е и броят на полицаите, на прокурорите, на съдиите и съдилищата в страната в сравнение с ЕС. В същото време обаче ефективността е много по-ниска, двете системи се ползват с особено ниско доверие на гражданите, а присъдите срещу България от Европейския съд за правата на човека се множат. Как е възможно това? Възможно е, защото парите се инвестират в количество, а не в качество. Сметките показват, че огромна част от тези суми отиват за издръжката на ненужно много хора. Така не остават достатъчно за капиталови разходи - инвестиции в техника, модерни сгради, оборудване и т.н. Това е основният извод от изследване на институт "Отворено общество" за цената на правосъдието в България.


Когато много е малко


МВР е една от институциите, чийто бюджет не само не намалява, но не спира да расте всяка година и за текущата той надхвърля 1 млрд. лв. В същото време обаче издръжката на един служител на системата е една от най-ниските въобще - под 20 хил. лв. годишно. По-евтини са само служителите на социалното министерство. Това е така, защото пък броят на полицаите в страната е твърде голям - над 63 хил. души са заети в системата.Същевременно не остават средства за капиталови разходи и те са много ниски в системата - малко над 1% за 2009 г. Те не разполагат с модерни технологии, функционални сгради и т.н. и това ги демотивира. Демотивиращо на служителите действа и фактът, че има огромни разлики в нивата на натоварване между София и други големи градове и по-малките регионални структури. В резултат на всичко това идва и лошата ефективност на полицията.




"Богатото" правосъдие


Почти същата е ситуацията и в правосъдната система - огромни разлики в натовареността на съдилищата в София и страната, твърде много съдии и съдилища, твърде много прокурори. С тази разлика обаче, че те пък са прекалено добре платени. В началото на кариерата си взимат средноевропейски заплати, а в края - рекордни дори за ЕС. И в тази система обаче капиталовите разходи са твърде ниски. Това се отнася с особена сила за съдебната система, която има хроничен проблем със сградния фонд. И със самоиздръжката - едва 27% е делът на собствените приходи на съдебната система, което донякъде я прави зависима от Министерството на правосъдието. А то няма проблеми със собствените приходи.


"Златният" Търговски регистър


Изследването на "Отворено общество" показва, че министерството успява наполовина да се самофинансира. А доходите му идват от Търговския регистър и другите регистри, които то поддържа и за които събира такси от бизнеса. Цифрите показват, че таксите са четири пъти по-високи, отколкото е нужно за функционирането и поддръжката им. Може би затова и наскоро стана ясно, че министерството е раздало бонуси за добра работа на служителите, свързани с Търговския регистър, въпреки че той на практика почти не работи. А пък не работи, защото покрай бонусите министерството не инвестира в техника, сървъри и поддръжката им. "Това по същество е квазиданък. Тази практика трябва да бъде преустановена, а таксите да се намалят до реалната цена за поддръжка", коментира главният икономист на "Отворено общество" Георги Ангелов.


И колко още...


Анализът показва и други крайно интересни данни, тенденции, зависимости. Така например въпреки пребогатото държавно финансиране частният сектор харчи общо близо 2 млрд. лв. годишно допълнително за СОТ и други видове частна охрана, както и за правни услуги.  И докато в кризата бюджетът на полицията расте, а този на правосъдието поне не намалява, държавата пести от правозащитните инстутуции, които се занимават с граждански права, защита на малцинства и т.н. С двуцифрени проценти са орязани бюджетите на Висшия конституционен съд, омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация и т.н. 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK