Напред и нагоре

Когато си тъжен, погледни в сърцето си и ще видиш,че плачеш за оноващо е било твоя възхита.


Халил Джубран


Удивена съм от огромната сила, която притежаваме да влияем позитивно върху живота на другите дори чрез най-кратките взаимоотношения. Макар да звучи като тежка задача, изобщо не отнема много време да вдъхновиш някого. И не е трудно да го мотивираш да даде най-доброто от себе си - често единственото, което е нужно на хората, е просто някой да забележи, че те дават най-доброто от себе си.




Въпреки че всеки носи потенциала да насърчава доброто у другите, не всички го използват. Мисля, че съществена причина хората да започнат да проявяват щедрост към другите по този най-искрен и ценен начин е, че те самите са получили вдъхновение от някой така щедър.В четвъртък загубихме един от онези хора, които протягаха ръка към света, за да дават безусловната си вяра във всичко добро и силно, което притежаваме в себе си. Искам да ви разкажа малко за този човек, защото ми се ще да предам нататък онова, което той ми даде.


Запознах се с Дими Паница, когато беше на 78 и макар повече от 50 години по-възрастен от мен и от повечето ми приятели, той е един от хората с най-младежка и свежа енергия и любов към живота, които съм срещала. Имам ярък спомен от него, който чудесно илюстрира това. Веднъж той посети строителната площадка на новото общежитие на Американския университет (Дими е сред основателите му и беше член на неговото настоятелство), където покрай нас бавно минаваше багер. Насред разговора Дими с бърз скок се озова върху стъпалото на машината, а изражението на лицето му напомняше на Питър Пан - по момчешки горд и радостен от своето приключение. В следващия момент той скочи обратно при нас и продължи да обсъжда бъдещето на университета с обичайните си интерес и загриженост.


Важно е да спомена как имах късмета да срещна Дими. Запознахме се по време на мандата ми като представител на студентите в настоятелството на АУБ, а след това се виждахме три-четири пъти, когато той идваше в България. Първият му имейл до мен беше, за да ме поздрави за работата ми с настоятелството. Оттогава започнах да усещам някаква бащинска привързаност и загриженост в отношението му към мен.


Както разбирате, прекарала съм малко време в негово присъствие и въпреки това той е от хората с най-дълбоко въздействие върху мен. Ако сте чували нещо за живота му, ще решите, че това е нормално, тъй като той несъмнено бе изключителен човек.


Днес, когато си спомнях за него, осъзнах, че с всичките си действия и мисли той е изразявал една идея, която едва сега разбирам: Всеки може да го прави. Всеки може да е щедър към другите, да има искрена вяра в потенциала на другия и заразителна страст към живота. Това са качества, които идват отвътре и не зависят от друго състояние в живота освен от това да осъзнаем, че този завладяващ начин да общуваш с другите съществува. Ако приемеш тази идея, ще видиш как можеш да промениш съществено и в положителна посока нечий живот, само като прекараш малко време с него.


Ако всичко дотук не звучи убедително (или пък искате да знаете още), ще ви кажа три от най-важните качества, с които Дими насърчаваше у мен желанието да бъда най-доброто свое Аз.


Щедрост


Има толкова начини, по които можем да бъдем щедри отвъд даряването на подаръци. Човек може да бъде щедър с времето си, чрез подкрепата си, с идеите си, давайки обратна връзка, с емоциите си. Дими изразяваше щедростта си по всички тези начини, че и още. Никога не бе твърде зает, за да те поздрави за добре свършена работа - просто действие, което обаче много помага да вярваш в себе си, а въпреки това малко от нас се сещат да отправят такава похвала дори към най-близките си.


Нещо повече, той винаги искаше да реши всички проблеми, за които научаваше, независимо какви бяха те. Веднъж говорихме за страха ми от улични кучета и той каза, че има решение - следващия път, когато дойде от Париж, щеше да ми донесе ултразвуково устройство за защита от кучета, което има вкъщи. Според мен той вярваше, че няма проблем, който да е твърде незначителен, когато става въпрос за хората, за които те е грижа. Това е прекрасен начин да градиш взаимоотношенията си с онези, които цениш - като им покажеш, че си ангажиран с живота им и че те вълнува тяхното благосъстояние на всяко ниво. Щедростта е един от най-добрите начини да създадеш контакт с някого, защото безкористната й същност насърчава доверието.


Да виждаш всичко положително у един човек


Съзнателен избор е как гледаме на себе си и на останалите. Когато виждаме добрите качества в себе си, ние увеличаваме собственото си чувство за достойнство, което от своя страна увеличава тежестта на нашето мнение пред другите. Което пък на свой ред ни дава великолепната сила да вярваме в някого. Казвам великолепна сила, защото, ако я притежаваш, можеш да накараш други да вярват в себе си, а това променя животи.


Да виждаш всички добри качества у другите е умение, което всички можем да придобием. Сигурна съм, че една от причините Дими да бъде толкова енергичен и весел бе, защото владееше това и като последствие винаги беше заобиколен от добри хора - хора, чиито най-добри страни той беше открил и отключил.


Вяра, любознателност и страст


Това са причините да останеш млад. Докато изпитваш страст към онова, което правиш, и имаш вяра в него и в онези, на които разчиташ, няма да усещаш отминаващото време. Дими изпитваше страстен интерес към много неща, към големите си проекти, за които може да се прочете във всяка статия за него. Той проявяваше и неизмерна любознателност към всички постижения на човешкия потенциал. Харесваше му да изпраща мейли с малки "парчета" култура или информация. Веднъж ми прати видео на виртуозни барабанисти от Швейцария, друг път на човек, практикуващ паркур*, а трети - презентация за произхода на арабските числа. Мисля, че тази любознателност му даваше способността да завърже разговор и приятелство с всеки. Веднъж Дими ми писа: "Докато имам приятели млади като тебе, съм ОК". Той наистина имаше много млади приятели.


Нещата, върху които Дими прекарваше най-голяма част от времето си, бяха нещата, към които изпитваше страстен, вдъхновен интерес. За тях той работеше постоянно, дори от болницата. Прекрасни и трайни са резултатите от неговата работа. Само един пример: една от неговите страсти беше осигуряването на качествено образование за младите и той съоснова Американския университет. Това дело промени живота на хиляди млади хора по света, включително на трите авторки на този блог, и продължава да го прави, като носи завещаното от Дими.Вярвам, че когато открием онова, което разпалва страстта ни, ще разберем колко очевидна е следващата ни стъпка. Тогава ще поемем по пътя, който ни носи удовлетворение и по който превръщаме света в по-добро място. Необходимо е само да опознаем себе си, което може да се окаже най-сложната задача, но е също така задача, която никой друг не е по-подходящ да изпълни.


Така че е доста просто: Единственото, което ни трябва, за да се присъединим към редиците на великите хора, като вдъхновяваме себе си и онези около нас, е да започнем веднага. А единствената възможна посока е "напред и нагоре", както казваше самият Дими.


Нора Георгиева*


* Паркур
е изкуството за преодоляване на всякакви препятствия при придвижване единствено с помощта на уменията на човешкото тяло.


*Авторката
е възпитаник на Американския университет в България. Текстът е написан от нея в памет на Дими Паница. Оригиналът е публикуван на http://neoanimas.blogspot.com (на английски език).


-----------------------------


Поклон


За Дими Паница


В петък сутринта близки на семейството съобщиха, че 80-годишният български общественик и политически емигрант Дими Паница е починал в Париж след дълго боледуване. Съпругата му Ивон заяви пред "24 часа", че тялото му ще бъде кремирано, а урната с пепелта му ще бъде погребана в семейната гробница в София в началото на октомври. В памет на Дими Паница утре (2 август, вторник) в 15.30 ч в храм "Света София" ще бъде отслужена заупокойна служба. Паралелна церемония ще има и в Париж.Димитрий-Иван Евстатиев Паница е роден на 2 ноември 1930 г. в София в бележит български род. Емигрира през 1948 г. За кратко работи като банков чиновник в Париж, а след това се премества в САЩ. През 1952 г. започва работа като стажант в редакцията на списание Reader's Digest. С годините оглавява европейската му редакция, която отговаря за изданията в Европа, Средния изток и Африка, а след това става управляващ редактор - длъжност, която заема до пенсионирането си през 1994 г.Дими Паница идва в България веднага след падането на комунистическия режим и се посвещава на прехода към демокрация. Помага на оформящата се тогава опозиция. През 1991 г. със съпругата си Ивон учредяват в София фондация "Свободна и демократична България". До прекратяването на дейността си през 2009 г. фондацията се занимава с редица програми - за бездомни деца и младежи, за превенция на наркомании, за гражданско общество, която включва и инициативата "Джуниър ачийвмънт", за журналистически обмен на Балканите и др. Заслуга на фондацията е учредяването на Българското училище за политика, както и раздаваните в продължение на 10 години журналистически награди "Паница", които бяха последвани от едноименната награда за гражданска доблест. Паница е член-основател на настоятелството на Американския университет и последното му посещение в България през май т.г. беше свързано именно с обичайното заседание на борда.За работата си през 2000 г. Паница е удостоен с орден "Стара планина", първа степен, носител е и на медал "За заслуга" на Съвета на Европа. Провъзгласен е за "Кавалер на Ордена на Почетния легион на Френската република". Паница е член на редица организации в Европа и Америка.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK