Познавам проблемите на хората си, но и знам къде могат да се скрият да поспят

Обикновено титлата "заместник-директор по производствените въпроси" върви с костюм и вратовръзка, сериозно изражение и над 20-годишен трудов стаж. Усмихнатият 30-годишен Даниел Йорданов, облечен в дънки и светла раирана риза, е доста далеч от общоприетия образ. Вече пет години той е на зам.-директорския стол в компанията за добив  и търговия с инертни скални материали "Ескана". Нелош старт за служител, започнал кариерата си като общ работник.


"В началото работех в кариерите. Чистех транспортни ленти, пълнех чували... Въобще пращаха ме там, където имаше нещо за вършене", разказва Даниел. "Не намирам това време за изгубено. Когато човек започне от най-ниската позиция, това му дава много предимства при управлението на хора. Познавам проблемите им, но в същото време знам къде могат да се скрият да поспят, как могат да симулират работа. Още като ги видя и картинката ми е ясна", смее се той. Преди да започне работа в "Ескана", Даниел е приет в Икономическия университет във Варна, но бързо решава, че професията икономист не е за него. "Направих си сметка, че у нас всяка година излизат около 20 хил. икономисти, а в същото време работата е далеч по-малко". Решаваща се оказва и срещата с изпълнителния директор на "Ескана" Венцеслав Евстатиев, който го насочва към професията минен инженер – недотам популярна у нас и с добри шансове за кариерно развитие. Назначен е в "Ескана" още по време на следването си. След две години като общ работник продължава като стажант-технолог и проектира наново голяма част от находищата и технологиите на добив. В последните три години под негово ръководство в компанията са направени  инвестиции за над 17 млн. лв. в ново оборудване, което повишава производствения капацитет с над 30%. В момента ръководи 21 души – проектанти по взривни работи, строителни инженери, геодезисти, юристи, които отговарят за функционирането на седем кариери във Варненска област. Въпреки отговорния пост в "Ескана" Даниел не притежава дялове във фирмата. Твърди, че трудовият му договор до голяма степен компенсира това. "Разбира се, личният интерес в някаква степен винаги е водещ. Собствеността не е определяща макар че е желателна. Почти невъзможно е на този етап да придобия дял във фирмата, защото никой не продава, а и не се очаква увеличаване на капитала", обяснява той.Даниел говори с еднакъв ентусиазъм и за собствените си идеи за бизнес, като проекта за преработка на отпадно стъкло, с който през 2010 г. печели награда за млад предприемач в конкуренция със 192 кандидати. Откровено споделя, че технологията вече работи добре в САЩ. И че успехът на новите проекти се корени в непрекъснатото търсене на нови идеи по целия свят. "Фабриките, които преработват стъкло у нас, имат сериозни изисквания относно произхода му. Например никой не преработва стъклопакети, защото в тях се съдържа титан, което ги превръща в потенциално опасен отпадък. Моят проект прави възможна обработката на всякакъв вид стъкло независимо от цвета и произхода му", обяснява Даниел. В проекта му отпадното стъкло се рециклира до абразив, с който се обработват ръждясалите корпуси на корабите. Стъклото се смила на дребен пясък с размери до 3 мм и после се вкарва в специални машини за пластиране. "В момента тази процедура се извършва с медна шлака, която се внася от Гърция. Тя съдържа тежки метали, вредна е за околната среда и трябва да се депонира по специален начин след използване. Моят проект решава два проблема – рециклирането на отпадно стъкло и неправилната употреба на медна шлака", допълва той. По негови изчисления пускането на процеса в действие е свързано с инвестиция от около 280 хил. лв., които биха се възвърнали за около година и половина.Определя себе си като работохолик. Ежедневието му извън компанията е не по-малко натоварено. "Имам 5-месечни близнаци и не ми се събира много сън. Лягам си в 1 часа и ставам в 5 сутринта. После до 8 помагам на съпругата ми след което отивам на работа до 6.30", разказва Даниел. Запитан как се вижда след 30 години, Даниел вдига рамене. "Честно казано, не знам. Надявам се да съм постигнал вътрешната нагласа, че нещата са се случили. В интерес на истината се виждам като част от компанията. Нещата се развиват доста прогресивно. Но не мога да продължавам със същия убийствен темп на работа. Имам деца и моето отсъствие в момента не се усеща, но съм сигурен, че занапред няма да е така."  

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK