Бизнес отвъд границите на закона

Паднали мостове, подкопани пътища и диги и опасно надвиснали над водата електрически стълбове са често резултатът от това, което започва като почистване на речните корита. Картината може да се види на десетки места по поречието на Марица, Стряма, Искър и Струма. Интересното е, че в повечето случаи не става дума за незаконен добив на инертни материали или поне не съвсем. Фирмите, които извършват тази дейност, са напълно легитимни и притежават необходимите разрешителни. Проблемът е, че трудно може да се засече какви количества се изземат и на практика процесът е абсолютно неконтролируем, казват от Българската асоциация на производителите на инертни материали (БАПИМ).


"Корекция"


Последиците може да се видят и край с. Ръжево Конаре, община Калояново, въпреки че добиващата фирма "Джевизов" ЕООД вече е с няколко глоби и отнето разрешително. След като през 2007 г. компанията получава право да изземва излишните инертни материали от близкия участък на р. Стряма с цел корекция на коритото, в Басейнова дирекция-Пловдив започват да постъпват сигнали за незаконосъобразна дейност. В резултат е разрушена предпазната дига на десния бряг на реката, а неравномерното изземване на баластра е довело до обрушаване на брега. Нещо повече, извършените проверки на място установяват, че фирмата дори не е започнала реална дейност по корекция на реката. "Джевизов" отнася три последователни глоби - от 2000, 5000 и 10 000 лв., а по-рано тази година Върховният административен съд окончателно потвърди отнемането на разрешителното й.




Откровено незаконно


Това обаче е един от малкото случаи, завършили със санкция. Много по-често полузаконната или откровено незаконната дейност продължава с години. Такъв е случаят по поречието на р. Двойница край с. Солник, община Долни чифлик, където са иззети огромни количества пясък и чакъл. При направената инспекция контролните органи са установили видими следи от такава дейност на площ от около 15 дка. На мястото са засечени трактор, багер и автобус - всичките без регистрационни номера. В момента на проверката обаче на обекта не е имало работници и не се е извършвал добив. "Това е отработена схема, някой се обажда на извършителите и докато стигне до тях проверката, тях вече ги няма", казват хора от бранша, засегнати от нелоялната конкуренция на сивия сектор.


Лунен пейзаж


Доста активно се произвеждат инертни материали и по-далеч от реките. Погледнати през Google Maps, някои райони на страната създават усещането за лунен пейзаж. Във Варненска област например в момента има над 100 места, където се копае незаконно, а само в кв. Виница са установени две такива находища за добив на пясък. В някои от случаите става дума за местни хора, които вечер копаят пясък и изкарват доста добри пари. Много често обаче това не са просто дупки в земята, а развити кариери със стъпала, в които работят машини. Около Варна има 15 такива незаконни кариери, които, изглежда, необезпокоявано развиват бизнес. Един от най-фрапиращите случаи е на фирма "Атлант - Кръстев", която беше глобена с 80 хил. лв., и то само след като се вдигна шум в медиите за мащабната й дейност в региона. Според специалисти от бранша обаче за времето, през което е добивала материали незаконно, тя е изкарала над 300 хил. лв.


Направо опасно


И ако за копаенето на пясък са необходими просто багер и камион, в който да се натовари материалът, това, което се случва на някои незаконни каменни кариери, е направо опасно. Причината за това е, че добивът на скална маса се извършва чрез пробивно-взривни работи и подлежи на контрол от служба Контрол на опасните средства, Инспекцията по труда, РИОСВ и т.н. Преди време БАПИМ сигнализира точно за такъв случай на нелегален добив от находище "Тепето" край с. Ветрино, община Провадия. Проверката установи, че самото находище, както и площадката пред него, където е разположена трошачната инсталация, са собственост на ЗСК "Девня" АД. Абсурдното обаче е, че за терена е бил организиран търг за отдаване на концесия и чак след като потенциалните концесионери отишли на място, било установено, че над 3 млн. т от запасите липсват. "Представете си една планина, хваната и изкопана, и то изкопана без всякакво законово основание там да се извършва добив", коментираха от една от фирмите кандидати. Според тях за три месеца от находището са продадени 600 хил. т фракции, с част от които са построени 52-та ветрогенератора до Каварна.


Пълно-пълно


Популярна схема за кражба на инертни материали са програмите за рекултивация, казват запознати. Съответната община предоставя някаква площ, която уж трябва да се рекултивира с насипване на земни маси. Какво се случва на практика. Фирмата, която печели поръчката, първо изкопава пясъка отдолу и го продава на цени, които подбиват пазара на законно работещите компании. След това насипва земни маси, за което пък взима пари от фирмите, които търсят да се освободят от излишната пръст. На всичкото отгоре камионите се карат пълни и в двете посоки и въобще фирмата печели в много направления, твърдят източниците на в. "Пари". Няколко такива сигнала са подадени от БАПИМ. Двата са в община Аврен и засягат проекти за рекултивация на "Пътища и мостове" ЕООД край с. Здравец и на "Инжстройинженеринг"-Варна в землището на с. Бенковски. Районната прокуратура във Варна обаче отказва да образува наказателно постановление, тъй като дружествата имат разрешение от МОСВ и утвърдени проекти, а въпросът дали има незаконен добив или не, се препраща към други институции.


Кой какво контролира


Именно неяснотата кой за какво отговаря, пък и нежеланието на някои институции да упражняват реален контрол създават хаоса в бранша. С промените в Закона за подземните богатства от началото на тази година беше създаден единен орган към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Дирекция "Природни ресурси и концесии" включва пет отдела, а в отдел "Контрол" работят шестима души. "Съгласете се, че шест човека за цялата територия на страната и денонощно да работят, пак няма да могат да извършат ефективен контрол", казва зам. генералният секретар на БАПИМ Надя Лазарова. Басейновите дирекции към Министерството на околната среда и водите пък се очаква да контролират добива на инертни материали от реките, но нямат необходимото оборудване за това. Пак според последните промени в Закона за подземните богатства отговорността за регулиране на незаконния добив беше прехвърлена на районните кметове. В замяна на това те получиха 100% от концесионните възнаграждения за добив на общоразпространени материали, докато по стария закон само 30% от приходите отиваха в общинските бюджети. Не са рядко случаите обаче, когато именно кметовете и общинските служители покровителстват незаконните фирми и ги предупреждават за проверките, твърдят запознати. Като се има предвид колко мащабни са тези дейности и колко често обектите се оказват празни при пристигането на контролните органи, това съвсем не звучи като теория на конспирацията.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK