Изгубени в сметките 

Един от основните и най-важни показатели какво се случва в българската икономика са данните на националната статистика. Те се приемат за абсолютна истина, но се оказва, че зад сериозните числа понякога стои съвсем друга реалност.


Данните за ръст
Според месечни данни на Националния статистически институт (НСИ) превозените със сухопътен транспорт товари от превозни средства с българска регистрация през второто тримесечие на годишна база се увеличават. През април - юни с автомобилен и железопътен транспорт са превозени над 24.6 млн. тона товари, което е 17% увеличение спрямо същия период на 2010 г. Най-голямо е увеличението при товарния автомобилен транспорт с 19.8%, което представлява 71.4% от общото увеличение.Според данните на НСИ най-много са превозените вътрешни товари, а при международните превози български камиони са закарали най-много стоки до Турция, Гърция и Македония, а най-много са натоварените продукти от Гърция, Германия и Турция. Процентите звучат гръмко и обнадеждаващо, но веднага идва и въпросът - А дали наистина това е така, и ако да, защо превозвачите не са се похвалили? Всъщност превозвачите, освен че не са се похвалили, са на съвсем друго мнение. В. "Пари" потърси за коментар както НСИ, така и представители от бранша.


Позицията на НСИ





Най-напред от НСИ разясниха по-какъв начин се събират данните. По обясненията им всяка седмица от КАТ изпращат в института справка за всички автомобили с българска регистрация, които извършват превозваческа дейност на товари. След това за всяко тримесечие се обобщават данните и се избират по специални критерии 4000 автомобила. Следващата стъпка, която НСИ предприема, е да изпрати четири хиляди анкети за всеки автомобил. Въпросите в анкетата са различни и са съобразени с европейските изисквания.Дотук добре. До всички 4000 са изпратени въпроси в подробни анкети. Но какво се случва след това? "Не всички попълват анкетите, но НСИ не публикува кои са те, както и колко от всички 4000 не са отговорили. Такава информация не е публична", коментира Галина Василева, държавен експерт в отдел "Транспорт и туризъм" в института.  От казаното от нея става ясно, че лошите сценарии са два. Първо, има предпоставки някои от превозвачите да попълнят некоректно данните си и да повлияят на качеството и достоверността на статистиката. И второ - щом нямаме данни колко не са отговорили, не можем да знаем дали техният брой не е например 1000. А ако е 1000, ще имаме ли такъв огромен ръст?


Браншът за статистиката


Тези съмнения са актуални най-вече сред представителите на превозваческия бранш. Според Красимир Лалов, заместник-председател на УС по търговските въпроси в Националното сдружение на българските превозвачи (НСБП), тези данни са нереални. "Ако ръстът беше толкова голям, тогава трябваше да има и ръст в икономиката", коментира той. По неговите думи единственият отрасъл, в който може да има повишение, е превозването на строителни материали, и то в частност за магистралното строителство. Но дори и това да е така, само с него не може да бъдат постигнати такива големи ръстове, коментира той. От своя страна Миролюб Столарски, председател на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт, каза, че автомобилите с българска регистрация превозват на вътрешноевропейския пазар, а в страната вътрешни превози почти няма.


В крайна сметка статистическите данни, дори и събрани според европейските норми, не отразяват коректно ситуацията в България.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK