Николай и стъклената фабрика

Николай и стъклената фабрика

©



Веднъж изгледаш ли антиутопичния филм "Метрополис" си обречен да ти се свива стомахът всеки път, щом чуеш думата завод. С подобни усещания се отправям към "Дружба стъкларски заводи", където трябва да се срещна с Николай Мочев. За щастие се озовавам в обстановка коренно различна от света, създаден от немския режисьор Фриц Ланг. Не попадаме нито под земята, нито в антично чудовище, родено от индустриалната революция. Само шумът от цеховете ни напомня, че сме на територията на фабрика. Но това трае кратко. Вежлива охрана ни прекарва из приветлива административната сграда и се настаняваме в офиса на финансовия мениджър, с който започваме да си говорим на фона на индастриъл-рок бандата Nine Inch Nails.


Началото


Николай започва работа в "Дружба" през септември 2003 г. като счетоводител. По това време все още е студент в УНСС и си е избрал нелеката съдба да учи едновременно статиска и финанси. Самата компания по това време е разделена на две дружества с общ собственик - "Дружба" АД - Пловдив и "Стинт" АД - София. Малко след като Николай започва работа двете фирми се сливат и се превръщат в това, което днес познаваме като "Дружба стъкларски заводи" АД. Компания има повече от 70 години традиции в бизнеса и е най-големият производител на стъкло в България, както  и един от лидерите на Балканите. През 2004 г. освен със счетоводство Мочев се занимава и с внедряването на нова софтуерна система, което изцяло променя компанията. В края на 2005 г. започва работа в отдел "Анализи" и малко по-късно става негов ръководител. На тази позиция се задържа до 2007 г., когато му се налага да се изкачи още едно стъпало нагоре. Предлагат му работа като финансов директор в друга компания от дружеството, в Нови пазар. Фабриката отново е за стъкло, само че за чаши. Там прекарва две години и през 2009 г. се завръща в "Дружба", където може да го намерите и до днес.




Промяната


Малко са хората, които успяват да уцелят правилната компания и правилният бранш още от самото начало. Николай си спомня, че през 2003 г. не са били особено много българските големи компании и признава, че да попадане и да започне работа в "Дружба" е било страхотен късмет. Времето, което е прекарал в компанията, свързва с много промени. От всякакъв характер - както в личен и професионален, така и в корпоративен и световен план. "Не само фирмата се разрастна значително, средата стана много по-динамична, повишиха се изискванията и начина на работа.", споделя той. Първото, което му идва наум, е огромната роля на работата в екип за развитието на компаниите. "Ако преди можеше всеки да работи за себе си, вече не е така." Като мениджър на Мочев му се налага да работи с хора и опитва да им предаде своето отношение към промяната. "За хората, които работеха в завода от много дълго време, промяната беше нещо страшно и съвсем ново. Аз смятам, че можеш да научиш всичко и няма нищо невъзможно." Надява се, че успява да вдъхва на колегите си поне част от своята увереност и споделя, че цени желанието за развитие и се радва, че се е превърнало в основен елемент от социалната политика на компанията.


Млади и стари


Докато си говорим, става ясно, че не са малко хората, с неправилна представа за заводите и тяхната работа. Младият мениджър обяснява, че са нужни познания в различни, дори странични области, защото дейностите на един завод са многопланови и обхващат много аспекти. Явно това се оказва причина много млади хора да проявяват интерес към компанията. Мочев обяснява, че във фирмата не съществува разделение между хората от различните поколения. Напротив, по-възрастните са склонни да предават опита си на по-младите си колеги. "Не става дума само за работата. Личните отношения също помагат за изграждането на екипа. Това е нещо, което опитваме да стимулираме и развиваме." Мочев е позитивен и за отношенията между мениджърите от различни компании и от различни поколения. "Има едно бащинско чувство, но когато хората видят по-млад човек на висока позиция, се отнасят към него по-скоро с уважение. Дори при първоначалния контакт да имат някакви съмнения, това се променя когато разберат, че човекът срещу тях е сериозен."


Подход


Разлика в мениджърския подход обаче е нужна. Причините според Николай са много по-комплексни от възрастта. "Всеки човек има своите желания и очаквания. Мениджърът трябва да е наясно, че не може да слага всички под общ знаменател. Важно е хората да могат да се адаптират, защото така успяват да се справят с всичко." Въпреки израстването в корпоративната йерархия Мочев е верен на математическите си корени. На въпроса коя е любимата му част от работата не се замисля дори за секунда: "Най-интересна ми е аналитичната част. Не вътрешния контрол, а планирането. Очакванията за следващата година, възможностите за развитие на компанията, преценката на пазара и параметрите на средата." И именно това предстои на финансиста на "Дружба". Той споделя, че 2011 г. е била доста натоварена. Малко разочаровано разказва, че новите проекти са отстъпили пред оперативната работа в прекомерни количества, но с блясък в очите споделя, че след около месец започва бюджетния процес и подготовката за новата година.


Смелост


Николай е един от успешните млади хора, които са избрали да останат в България. Изборът си обяснява освен с лични причини и с факта, че вижда потенциал в страната. "Работя тук, защото още съм оптимист и мисля, че България може да се развива много по-добре." Според него обаче средата в страната не е много подходяща за предприемачите. Проблемни са неразвитите пазарни отношения и по-особените държавни интереси. Мочев е категоричен, че една нова фирма много трудно би стартирала в подобна обстановка, но пък загатва, че не е отхвърлил предприемачеството като вариант. "Имам идеи. Може да са малко налудничави, но всичко трябва да се пробва." А дали корпоративното мениджърство е нужна стъпка за един добър предприемач? Николай ми обяснява, че по-скоро е обратното. "Докато работиш в голяма фирма се сблъскваш с много трудности и решаваш, че ако си сам в това, няма да можеш да се справиш. Това ти пречи да бъдеш по-смел, да рискуваш и да опитваш."


Адреналин


Не зная дали на корпоративните мениджъри им липсва смелост, по-скоро не. Обаче явно имат нужда от адреналин. Срещата ни с Николай е в седмицата преди кратката му лятна почивка, която смята да прекара практикувайки кайт сърфинг. "Наскоро обяснявах, че съм най-добрият начинаещ кайт сърфист в света, защото почивам само две седмици през лятото." Не ми казва колко седмици почива зимата, но научавам, че тях прекарва в каране на ски и сноуборд. Финалните думи в разговора ни са "Интересувам се и слушам музика от Led Zeppelin до Sepultura." Отбелязвам си, че на Мочев никак не му липсва музикален вкус и със задоволство решавам, че нямам повече въпроси.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK