"Трикове" на застрахователите правели полицата "Живот" нежелана

Животозастраховането в България е много слабо развито и делът му от общия премиен приход в сектора е едва 15%. Това заяви Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, направление "Застрахователен надзор", по време на дискусия за състоянието на сектора, организирана от в. "Пари". Той изнесе презентация, която показва ситуацията в бранша в момента и даде старт на дискусиите за проблемите и решенията, които обуславят секторът да е с изключително ниско проникване. Като основен проблем той дефинира некоректното отношение на компаниите към хората. "Имам жалба за застраховка "Живот" по банкова карта, в която полицата започва да важи на стотния километър от София, мястото, където живее лицето. В конкретната ситуация в радиус от 100 км от София застраховката не важи, на 101-вия започва да важи", даде пример Богоев за неетично отношение на компания към неин клиент.


Финансовата далавера


"В света около 70% от премийните приходи в сектора са по полици "Живот". Това слага България на едно от последните места не само в Европа, но и в целия свят. Дори и една Гърция с изключителни финансови проблеми в моменти има дял от 54%. Цифрите показват, че застрахователната пирамида у нас е наопаки", обясни Богоев. По думите му не само ниските доходи на българина лишават сектора от ресурс и приток на капитали. Той даде пример с дела на пазара през 1992 г., когато е бил 10% от премийния приход. Десет години по-късно той скача на 24%, тъй като през 2002 г. е имало текстове, които освобождават всички платени премии по животозастраховане от данъци. "Българинът очаква далавера във всяко едно дело, свързано с финансите му. Хората предпочитат да сключат застраховка "Живот" само ако могат да избегнат по някакъв начин данъците, които дължат на държавата. Явно мотивацията у хората е свързана с всичко друго, но не и с това да се помисли за живота им", категоричен беше Богоев.




Изкривената логика


Борислав Богоев уточни, че в момента на пазара се наблюдава подход, при който застраховката "Живот" върви заедно с пакет от финансови услуги, които се предлагат на пазара. "Тя се приплъзва, прикрива от потребителя и той дори често не разбира, че има такава застраховка. Имаме над 50 жалби по този повод", разказва той. Пример за това е при издаване на банкови карти при ипотечни и потребителски кредити застраховката "Живот" да минава прикрито покрай суматохата. Според него това е много изкривена логика и  животозастрахователният продукт не бива да бъде измежду всичко останало. Според Николай Логофетов, генерален директор на "Граве България", този подход е и причината секторът да отчита ръст според данните на КФН. "Това, което според мен влияе на пазара, са раздвижването в банковото застраховане, в продукти, свързани с банкови карти или кредити. Това не е бизнес, който е свързан с израстването на сектора на животозастраховането и с директни продажби от брокери и застрахователни агенти. Това е друг канал за продажба", коментира той.


Загуба на мотивация


Светла Несторова, председател на Комисията по животозастраховане в Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ЗАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп", разказа пред участниците в дискусията за доминиращите проблеми при застраховките "Живот" и добрите практики в корпоративната социална политика, които този продукт може да бъде. Тезата, която тя застъпи, беше, че застраховката "Живот" е уникален инструмент, чрез който един служител може да бъде задържан, мотивиран и привлечен в конкретната фирма. "Пазарът обаче е доминиран от задължителните застраховки и драмата ни е, че начините за генериране на премиен приход са само от тях", обясни тя. По този начин се открои и другият казус в този объркан сектор. Компаниите на пазара губят мотивация да предлагат, развиват и мотивират търсене у потребителите, защото задължението е единственото, което може да предизвика застрахователен интерес.


-----------


БЛИЦ
Светла Несторова, председател на Комисията по животозастраховане в Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор и председател на УС на ЗАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп"


- Каква е сумата, която човек може да получи?


- Средната застрахователна сума в дружеството, което управлявам, която хората получават, ако нещо се случи, е между 9000 и 15 000 EUR в зависимост от продукта.


- Как ще коментирате изнесеният от господин Богоев казус, при който застраховател не е признал документ за настъпило застрахователно събитие, тъй като той не е бил издаден от признато от него медицинско лице?


- Повечето пазарни играчи приемат всички заключения на медицински заведения в случай на застрахователно събитие. Всяка болница или поликлиника, която работи законно, ще бъде разгледана от всеки участник на пазара. Коментираният на дискусията казус е по-скоро частен случай. Факт е, че има доста застрахователи, които имат собствени лекарски комисии, които преглеждат истинността на документацията като мярка срещу измама.


- Какви продукти се предлагат на пазара и за какво да внимаваме?


- Застраховките "Живот" са много продукти и общото между тях е да получиш средства, когато с живота или трудоспособността на човек се случи нещо, което застрашава икономическото му благосъстояние. Застраховките са средства, когато са ти най-нужни. Има спестовни - дават натрупване на средства за пенсиониране, има рискови - обезщетение, когато нещо се случи. Най-важното е да внимаваме, като сключваме застраховка, и да си четем договора и общите условия. Като всеки финансов инструмент е важно, преди да купуваме, да прочетем.


- Какви са причините да няма потребителски интерес към този продукт?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK