Застраховка "лошо време" ...

Бизнесът е изложен на какви ли не рискове, част от които не може да бъдат предвидени. Доскоро компаниите в енергийния сектор, търговците на енергия или пък производителите в селското стопанство не можеха да предвидят и да се предпазят от лошото време, както и от непредвидени разходи вследствие климатичните промени. Това обаче е съвсем възможно чрез застраховане срещу климатични рискове - модел, създаден в САЩ, който се опитва да си проправи път и в България.


Климатичният риск


В България няма статистика колко фирми са сключили такъв вид застраховки, но няколко брокерски и консултантски компании се опитват да развият този пазар. Брокерите се явяват посредници между компаниите и т. нар. хедж фондове, които да поемат климатичния риск. "Най-силно изложени на климатичен риск са компаниите в енергийния сектор, търговците на енергия, селското стопанство и др.", коментира пред в. "Пари" Юлиян Митраков, анализатор "Климатични деривати" в консултантската фирма "Ексто Мениджмънт" ООД, част от американската ExstoManagement Ltd. По неговите думи в световен мащаб над 80% от фирмите са зависими от климатичните условия. За 2010 г. този пазар е оценен на 12 млрд. USD, като извънборсовата търговия, с каквато се занимава и фирмата, възлиза на 2.5 млрд. USD. Сключените сделки в световен мащаб са над 2000, допълни Митраков. "Този вид хеджиране тепърва навлиза на българския пазар и като цяло в Източна Европа, но въпреки подозрителността на клиентите вече има доста компании, с които водим сериозни преговори", споделя анализаторът, но не посочи дали вече има реално сключени сделки.




В България


Вече има няколко брокерски и консултантски компании, които изчисляват климатичния риск в България. Климатичният дериват (хедж) е финансов продукт, който действа на принципа на застраховката, но е по-опростен и е създаден за рискове, които обикновено не се покриват от застрахователните компании, обясниха за в. "Пари" и от компанията "Карбон Финанс" ООД, консултант относно климатичните рискове в България, Европа и Турция.


Ниша


За брокерите на климатичния риск нямаше да има място, ако в този сектор се бяха настанили застрахователните компании. Реално такива застраховки обаче не се предлагат от застрахователните дружества. "Бутиковите застраховки като цяло се развиваха добре, когато пазарът вървеше нагоре", коментира Стефан Софиянски, изпълнителен директор на ЗК "Лев Инс". По думите му след кризата буквално няма никакво търсене. "Сега има няколко компании, които имат застраховка за климатичен риск, но то е основно като клауза в застраховането в селското стопанство", обясни Софиянски.


Договори и условия


Механизмът може и да не е популярен, но сделки се сключват. Как работи системата? Логично необходими са клиент, брокер и хедж фонд, опериращ в управлението на климатичен и катастрофичен риск. Митраков обясни, че брокерите предлагат консултации на фирмите, а крайният приемател на риска и страна по договора е въпросният фонд. По думите на анализатора има два варианта за сделка. Първият е клиентът да заплати аукционна премия. Предприятието се хеджира срещу по-топла зима и закупува опцията, а фондът дава гаранция да изплаща сума за всеки променен градус, заложен в договора. Сроковете по контрактите са различни - от едномесечни до петгодишни. Договорите може да бъдат няколкогодишни, но да обхващат само определени зимни или летни периоди, разясни още анализаторът. Другият вариант, който се използва често от големите енергийни компании, е следният - ако дадена фирма се е хеджирала срещу по-топла зима и тя настъпи, фондът плаща на компанията; ако пък е по-студено, компанията има по-големи печалби и тогава тя плаща на фонда, като в този случай премия не се заплаща.При всяка застраховка естествено има и риск от спор между клиента и застрахователя. "При климатичното хеджиране арбитърът са световните метеорологични станции, няма вещи лица, каквато е стандартната форма", обяснява Митраков. Това е прозрачност, каквато само правилно предвиденото лошо време може да даде.



---


В България се заражда интерес към климатичното хеджиране


Българският интерес към климатичния хедж се разраства, но в момента не можем да говорим за брой реално сключени сделки. От друга страна обаче сме в период на сериозни преговори с много компании, все пак този пазар е твърде млад за цяла Източна Европа, а в България такъв вид хеджиране доскоро не се предлагаше. В САЩ този бизнес вече е много популярен. Видяхме, че там моделът е успешен, и се опитваме да го развием и в България, както и в другите страни, за които работим - Русия, страните от ОНД и в Турция от представителството в България.


Юлиян Митраков, анализатор "Климатични деривати" в "Ексто Мениджмънт" ООД

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK