Пазаруването - основно на промоция и все повече от собствени марки

След забавянето на инфлацията и ръста на депозитите за свитото потребление у нас вече говорят и данните от търговските вериги. Расте броят на хората, които пазаруват стоки главно на промоция, а продуктите, които са собствена марка на големите магазини и обикновено са по-евтини, увеличават дела си в общите продажби. Брошурите с продуктите с намалени цени стават все по-важни източник на информация за купувачите, показва изследване на GfK, представено на конференцията Retail in Detail. За 87% от българите цената на продукта е важна, показва още проучването. Донякъде успокоително е, че случващото се в България е част от световните тенденции. Във Великобритания например 37% от бързооборотните стоки, продадени през 2010 г., са били на промоция. А там 10% от продуктите в промоция носят 90% от приходите на стоките в промоция, обясни Давид Ковачич, старши мениджър в "ПрайсуотърхаусКупърс". Това означава, че най-голям смисъл за намаляване на цените има при най-купуваните продукти.


Налагането на собствените марки


Освен, че се стараят да направят най-добрата сделка, купувайки си продукт на промоция, проучването на GfK показва още, че 78.5% от българите са склонни да си купят от т. нар. собствени марки на търговските вериги. Техният дял от продажбите е нараснал от около 8 до 10.1%. Най-купувани са млeчните десерти, топените сирена, инстантното кафе, студените напитки, олиото, соковете. Десетпроцентният дял на собствените марки е по-голям от този в страни като Сърбия например, но е по-малък от дела в Унгария и Словакия. Там собствените марки държат 29% от продажбите в магазините за бързооборотни стоки. "В Западна Европа собствените марки сe позиционират дори в по-висок сегмент", обясни Гергана Маринова консултант-изследовател в "Потребителски панел" GfK България. Българите купуват млечни десерти и дресинги от собствените марки на търговските вериги, но предимно на промоция, защото иначе са скъпи за средностатистическия българин, твърдят от GfK. Само 13% от българите са категорични, че не биха си купили продукт, произведен под марка на търговската верига.




Модерна срещу традиционна търговия


Освен, че расте делът на продадените продукти от собствени марки, модерната търговия - хипермаркетите, дискаунтърите и т. н., заема все по-голям дял за сметка на традиционните малки квартални магазинчета. Тази тенденция е характерна не само за България, а и въобще за цяла Европа. Сега модерната търговия има дял около 34%. "Най-вероятно след няколко години съотношението ще бъде 50 на 50 модерна към традиционна търговия", прогнозира Кристоф Шулте, директор "Клиентски маргетинг" в "МЕТРО Кеш енд Кери България". Думите му се потвърдиха и от Давид Ковачич от "ПрайсуотърхаусКупърс", който каза, че от страните в Централна и Източна Европа България има един от най-неконцентрираните пазари. "Големите ще стават по-големи, а малките или ще бъдат изтласквани, или ще трябва да намерят своя пазарна ниша", обясни Ковачич.


Силата на хард дискаунтърите


Големите хипермаркети, в които клиентите могат да намерят всичко на едно място, не са единствената заплаха за малките квартални магазинчета. Те изпитват все повече трудности, ако наблизо се появи магазин на харддискаунтъра "Лидл". От стъпването му на българския пазар в края на миналата година харддискаунтърите поддържат постоянен дял на продажбите. През последното тримесечие на 2010 г. са имали 6.8% дял, като през второто тримесечие на тази година той е 6.6%. "Очакванията ни, че в тях ще пазаруват клиенти от малките и средните населени места, както и такива на възраст над 65 години, не се оправдаха", призна Маринова. В харддискаунтърите пазаруват по-малко пенсионери спрямо средностатистическите българи, са отчели от GfK.


Подвластни на импулса


Не само тези очаквания не са се оправдали. Все така трудно е да се предскаже какво биха купили българите, твърдят търговците. Така например проучването на GfK показва още, че 51% от хората купуват неща, които не са били предварително запланувани. Българите обаче стават все по-взискателни. 92% искат етикетите с цените и имената на стоките да са на видно място, а 85% искат да намерят "всичко под един покрив". Критерият "близост до дома или офиса" става по-маловажен за сметка на асортимента, твърдят от GfK. Цената е факторът, към който българите остават чувствителни. Само 9% от българите обаче биха си купили храна по интернет. Те по-скоро биха купували битова химия, козметика, бира, вино и т. н.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK