Коментар: Слаб (2) за свободата на словото в България


"Тясно обвързване на публикациите в много медии с факта дали определени фирми рекламират в тях."



"Натиск от страна на компания рекламодател и заплаха, че рекламният договор ще бъде разтрогнат, ако медията продължи да пише критични материали."



"Получавал съм напътствия да пиша критични материали за компании и други институции, отказващи реклама в медията."





"Наложена забрана за задаване на въпроси към министри."



"Преки телефонни обаждания от висши държавни служители с указания кои новини да намерят и кои да не намерят място в изданието и как да бъдат подредени."



"Чрез гневни обаждания по телефона до издателите или главния редактор от страна на засегнати министри."


Това са само част от примерите, давани от журналисти - какъв икономически и политически натиск се оказва върху медията, в която работят. Резултатите от анкета, проведена сред журналисти от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ-България), показва за пореден път нещо, което всички знаем - лоша медийна среда, редица зависимости, (авто)цензура.В анкетата са участвали 113 журналисти и макар тя да не е представителна, все пак резултатите са показателни. Преки свидетели на посегателства срещу свободата на словото са ставали 82 от участниците в анкетата. Икономически интереси са попречили на 28 журналисти да си свършат нормално работата, а други 58 са посочили политическия натиск върху медията, в която работят, като основен проблем за свободното изразяване.


Как точно става това, разбираме от примерите, дадени от анкетираните - от една страна, компании си позволяват да притискат медии по формулата "реклама срещу безкритичност", а от друга, медии "изнудват" компании и институции с поредица от критични материали. Нападките секват, когато подложените на натиск станат рекламодатели на медията. На политическия фронт примерите звучат още по-брутално. Анкетираните говорят за пряка намеса от политически лица и висши кадри на администрацията в редакционната политика - телефонни обаждания с указания за подбор на новини, гневни обаждания по телефона до издателите или главния редактор от страна на засегнати министри и дори забрана репортерите да задават неудобни въпроси. 


Няма нищо учудващо в това, че колегите дават оценка 2.42 - по петобалната система - на свободата на словото в страната. Само че е жалко. И няма невинни - и властта, и част от бизнеса, и ръководствата на медиите, и самите журналисти. Всички са допринесли за тази грозна картина. В този контекст не са невинни и няколкото кандидат-президенти, които в последните седмици вдигат шум колко некоректни, продажни и лоши са медиите. Само че говорим за хора, прекарали години  във властта. И те не направиха нищо, за да пресекат процесите, довели нещата дотук. Рим не е бил построен за един ден. Нито пък българските медии се опорочиха за един ден.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK