Коментар: На крачка от пълното отвращение

Скъсаха ме от проверки. Казали им, че няма пари за пенсии и трябва да глобяват наред, всеки ден са ми на главата." Така един собственик на дребен бизнес ми описа позната на много други хора ситуация. "Затова реших да гласувам протестно. Обаче отскоро съм на този адрес и всички съседи са в нашето училище, а ние се оказа, че сме чак в другия квартал." Моят познат отишъл до другия квартал, намерил вярното училище, където го посрещнала опашка от 30-ина души. Разминал се с мъж, който вече е гласувал и който го предупредил да си отдели поне 50 минути за чакане. Моят познат обаче работи и в неделя, затова решил да се върне по-късно. По-късно обаче вече било късно. Към 18 ч опашката била още по-голяма, а той нито знаел, че ЦИК ще удължат изборния ден, нито имал желание да изгуби още час и половина от деня си. И не гласувал.


Това, че конкретно моят познат е искал да гласува протестно, не е най-важното. Със сигурност има хора, които са искали да подкрепят управляващите, но не са успели, защото гласуването тази година се оказа ужасно трудно нещо. И никой разумен човек не може да се заблуждава, че когато нещо е трудно, гражданите ще се втурнат да жертват време и нерви - само и само да го направят. Същото е и с данъците - когато данъчната система плаши със сложността си, тогава повече хора предпочитат да похарчат малко време и средства, за да избегнат плащането на данъци. Когато гласуването плаши с трудността, тогава повече хора ще предпочетат да не харчат изобщо време и нерви и изобщо да не отидат да гласуват. Ще видите в неделя.


Всъщност сравнението между данъците и гласуването изобщо не е уместно. При данъците приемаме, че управляващите имат интерес колкото може повече хора да платят колкото може повече данъци. Докато случилото се по време и след изборния ден не ни прави много уверени, че управляващите искат повече хора да упражнят конституционното си право на глас. Изглежда така, все едно не искат. Липсата на смислена кампания, ясни позиции от кандидатите и сблъсък на визии за България отказа немалко мислещи и активни хора от гласуване. Хаосът ще откаже още сериозна част от онова малцинство, което движи държавата напред. Иначе сме свикнали да казваме, че живеем в представителна демокрация. Демокрация може все още да има, но тя става все по-малко представителна.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK