Историята на София

Историята на София


Първото име на днешна София е Сердика – дава го тракийското племе серди, заселило се в района през първото хилядолетие преди Христа. Римският император Траян във II в. пък му дава родовото си име – Улпия Сердика. При българските ханове Сердика става Средец. По време на византийското владичество се добавя и Триадица. В края на Второто българско царство градът все повече се споменава с името на митрополитската си църква "Св. София". София трайно се налага през османското владичество и се запазва като град на Божията Премъдрост и до днес.


При императорите Траян и Константин Велики градът бележи разцвет, превръща се в силна крепост. В 809 г. хан Крум го включва в пределите на българската държава. Под византийска власт той е център на административна област – тема. През 1382 г., след дълга обсада София е завладяна от османците. Заради средищното си положение в центъра на Балканите те я правят седалище на Румелийското бейлербейство, в което влиза почти целият полуостров. То просъществува 3 века. През XVIII-XIX в., с упадъка на Османската империя, градът губи адиминстративното си и геополитическо значение, населението му намалява и преди Освобождението София е вече е съвсем обикновен провинциален ориенталски град. Много по-невзрачен от Пловдив, Русчук, Търново и Варна.


В навечерието на Освобождението София наброява към 20 000 души, половината от които българи, останалите – турци, евреи и цигани. При преброяването през април 1878 г. населението е към 12 000 души – турците са намалели 5 пъти с напредването на руските войски.




София е с тесни, криви и кални улици и главно бедни едноетажни къщи. Черквата "Св. София" още в началото на XVI в. е превърната в Сияуш паша джамия, а две големи земетресения през 1818 г. и 1858 г. почти напълно я разрушават. Реставрирана е през 20-те години на миналия век и осветена през 1930 г.


Столица


По време на руско-турската освободителна война императорската гражданска канцелария се установява в Търново. След победата временното руско управление начело с княз Дондуков-Корсаков избира за свое седалище Пловдив – най-големият български град тогава. След Берлинския конгрес обаче Пловдив остава в пределите на подвластната на Османската империя Източна Румелия. Сърбите пък се опитвали да откъснат временно окупираните от тях Царибродско, Трънско и Брезнишко. Надигали се вълнения в Македония. Години преди това българският историк и професор в Русия Марин Дринов лансира идеята София да стане столица на България, защото се намира в средата на българските земи. Всички тези съображения карат руснаците да изберат София пред Търново за седалище на временното руско управление. Окончателното решение, и то без почти никакви дискусии, взема Учредителното събрание. Така на 22 март – 3 април по нов стил, София става столица на България.


София страда от едни и същи проблеми от първия си ден на столица до днес. Първият губернатор на града – ген. Пьотр Владимирович Алабин, иска от градския съвет да нареди всички кучета да не се пускат в града без намордник, а останалите да се избиват. Временните руски управници пък заварили страшна мръсотия в бъдещата столица и организирали събиране и извозване на боклука извън града. Подобно на днешните уличните дупки – само по-важните централни улици били покрити с калдаръм, градът тънел в прах и кал.


Градоустройство


Първият кмет на София е Манолаки Ташев. Той управлявал едва 3 месеца – от февруари до май 1878 г. поради внезапната си смърт. Още по негово време се поставя задачата за изработване на градски план на София. Отпадат идеите да се строи нов град в съседство с тогавашния. Първият градоустройствен план, известен като Батенбергов, е утвърден от княза в края на 1879 г. Съставен е от чужденци – от градския инженер Амадие и инженерите Прошек, Копиткин и помощници. Планът не е много добър и прилгането му върви бавно, докато работата не се съживява при поелия през 1888 г. кметството Димитър Петков. Днешните привърженици на "Атака" трябва да са му особено благодарни, защото Петков е разрушил почти всички джамии в града. По негово време са построени Лъвовият (1889 г.) и Орловият (1891 г.) мост. Оформени са много от днешните централни площади, булеварди и улици. Определено е сегашното място на Централните софийски гробища. Столицата е разделена административно на 5 района. През 1907 г. е одобрен планът на арх. Никола Лазаров за застрояването на центъра.


След Балканските и Първата световна война София нараства бързо и хаотично на територия. Много общински места са заграбени от безимотни преселници (станали 16% от населението на града), а общината не може да се грижи за благоустрояването на толкова обширна територия. От Освобождението до войните столицата се е увеличила по население 5 пъти и вече е прехвърлила 100 000 жители. През цялото време доминират мъжете, защото столицата осигурява работа главно за чиновници, военни и строители.


В средата на 30-те години столичната управа е решена да търси нов градоустройствен план. Той е възложен – без конкурс, за да не се губят време и средства – на видния по това време урбанист, дрезденския проф. Адолф Мусман. Поставени са му условия да се създаде по-добра съобщителна мрежа, да се увеличат зелените площи, София да не се разширява на територия и минимално да бъдат накърнени интересите на гражданите. В края на 1937 г. планът "Мусман", целящ да превърне София в градински град, е завършен, а на следващата – одобрен. По това време градът е вече 300-хиляден, а планът предвижда население до 600 000. Въпреки че Втората световна война попречва за реализиранетому, планът дълго време е мерило за градоустройствените решения в столицата.


След конкурс, в който участват 35 колектива, през 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата – това е проектът на колектив начело с арх. Людмил Нейков от общинската проектантска организация "Софпроект". Той остава в сила до 1961 г. Разчетен е за население от 1 050 000 души през 1980 г., което се оказва реалистично, но не предвижда бързото развитие на автотранспорта. 7-години след одобрението на плана "Нейков" се вижда, че той е неработещ и се възлага на специално създадена дирекция "Генплан" към "Софпроект" начело с арх. Стефан Стайнов да изработи нов план. През 70-те години на миналия век архитектите най-сетне успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градския център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради. Така бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и редица интересни сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по "Пиротска" и "Екзарх Йосиф" са спасени от разрушение. Около 700 сгради са обявени за архитектурни паметници, а след дългогодишни проучвания площите на антична Сердика и средновековен Средец стават архитектурно-исторически резерват. Планът е подложен на сериозна критика през 1972 г. от централното държавно ръководство, преправен е през 1975 г., основно преработен през 1979 и отново подложен на критика. Самият Тодор Живков процедурно все отклонява благословията си за плана и социалистическата епоха приключва без нов градоустройствен план. През 1990 г. се провежда конкурс за изработването на нов Общ градоустройствен план. Той обаче приключва едва на първата си фаза с отличаването разработките на 5 колектива.


Индустриализация


1/3 от първия бюджет на София от 1879 г. отива за осветление. Купуват се 300 нови газени фенери и стълбове от Виена. В 1880 г. с биволски коли от пристанището в Лом идва и първата парна машина – за държавната печатница. За най-стара фабрика се сочи воденицата на Жул Вайс, разположена във внушителна за времето си 4-етажна сграда на ъгъла на днешния "Хр. Ботев" и "Сливница". Първата концесия за строителство на фабрика е за спиртната фабрика на Бержие в Княжево. Другото голямо предприятие след освобождението е пивоварната в Павлово с годишно производство от 15 000 хектолитра. Както и в началото на Прехода, тогава е било модно търговските имена да започват с "Първа" – например "Първа българска пивоварна фабрика" в "Банишора", въпреки че тя е трета след павловската и тази на братя Прошекови, чиято сграда срещу БНТ наскоро бе съборена. През 30-те години започва производство на стругове и първият български струг, произведен в София, е продаден през 1940 г. в чужбина – в Турция. Към 1938 в София и прилежащите й села вече има 369 индустриални предприятия.


Първата електрическа крушка светва в София на 1 юли 1879 г. за тържественото посрещане в града на княз Александър Батенберг. През 90-те години се появяват първите блок-централи, предимно за еднофазен променлив ток. Те са за двореца, парламента, телеграфо-пощенското управление, противочумната станция и княжеските конюшни. София е осветена с електричество на 1 ноември 1900 г. Скоро в 60-хилядния град вече има 600 частни електроабонати. Токът се произвежда от ВЕЦ "Панчарево", построена от френско дружество. По това време повечето европейски градове се осветяват с газ.


Транспорт


В първите години след Освобождението се появява и градски транспорт за по-отдалечените краища – пивоварната фабрика в Палвово, минералната баня в Горна Баня и до Княжево. Това са конски омнибуси за по 10-ина човека. На 1 януари 1901 г. тръгват първите електрически трамваи, собственост на Френско-белгийското анонимно дружество, задвижвани от специална електроцентрала при трамвайното депо на ул. "Веслец". Линиите били 6 с обща дължина 23.4 км. В началото обаче трамваите били слабо използвани и ватманите били принудени да спират като днешните маршрутки – не само на спирките, но и по желание на пътника. През 1939 г. вече има 14 трамвайни линии с обща дължина 38.7 км. Най-дългата е N 7: от пл. "Света Неделя" до Княжево – 8.5 км.


Файтоние обаче остават дълго време разпространено транспортно средство. През 30-те години за тях има 20 пиаци. Има дори държавни ("казьонни", както са им казвали), файтони, с които отивали на работа кметът, градоначалникът, офицери, висши чиновници и шефове на здравни заведения.


10 години след Освобождението чужденците, живеещи в новата столица, внасят велосипеда. Иван Вазов го нарича "дяволски колца", а столичани – бицикъл. Не толкова приветливи са обаче столичани към мотоциклета, който с невъобразимия си шум и огромна скорост от 20 км/ч рушал спокойствието и сигурността им на улицата. Затова към 1910 г. в цяла България, и главно в София, има едва 7-8 мотоциклета.


През 1896 г. живеещият в София чех Август Шедеви вкарва в България първия автомобил. Смята се, че той е на френската фирма "Де Дион Бутон", но още се спори дали е бил с двигател с вътрешно горене, паромобил или електромобил. През 1902 г. се появява и първият професионален шофьор – нает от шведския търговски консул. А през 1904 г. идва ред и на първата армейска кола – предназначена, разбира се, да вози министъра. Но тогава българите явно изобщо не са си и помисляли да достигат американците, освен като преселници. Когато в навечерието на Голямата депресия САЩ произвеждат по 4 млн. коли годишно, през 1929 г. в София има 127 държавни автомобила, 171 лични и 436 за частно търговско ползване.


През 1935 г. с 10 автобуса "Прага" се откриват първите автобусни линии. След 5 г. са купени още 10 МАН-а и 6 мерцедеса. През 1942 г. столичното автобусно трасе е 14.1 км. През февруари 1941 г. тръгва и първата тролейбусна линия – от спирка горнобански път до с. Горна Баня – цели 3,35 км.


Съобщения


Първият телефонен разговор в София става в 1884 г. – между два телефонни апарата, донесени от млади български офицери, върнали се от Русия. Демонстрацията включвала и пеене – от едната страна на слушалката пеела хубавата дъщеря на началника на артилерията полк. Решетин, от другата – председателят на парламента Стефан Стамболов. 8 години по-късно се провежда и първият междуградски разговор – с Пловдив. През 1897 г. в столицата има 360 телефонни поста, но едва към 1936 г. започва частична автоматизация на телефонните връзки.


Софийското жителство


Софийското жителство, за изненада вероятно на мнозина, не е изобретение на социализма. Още през юли 1942 г. с "Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София" започват ограниченията на заселването в столицата. Изрично се забранява заселването и записването на нови софийски жители с изключение на назначените на публична длъжност, учащите и сключилите брак със столичани. Останалите можели да получат разрешение за временно пребиваване. Въвежда се и принудително сгъстяване на населението – собственикът на свободно жилищно помещение е длъжен да го даде под наем за жилищни нужди. Тази наредба, с редица изменения през годините, остава в сила чак до 1955 г., когато е заменена от нова, допълвана неведнъж. Последно въпросът е уреден през 1974 г. с правителствена "Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете", която до отмяната й от президента Желев през 1990 г. е поправяна 32 пъти.


Така по времето на социализма най-престижният начин за получаване на софийско жителство е назначаването на държавна и партийна работа или в научен и културен институт. Разбира се, държавният и партийният апарат растат ли, растат с порастването на социализма, множат се институтите и културните учреждения. Непрестижният начин за жителство е постъпването на работа като дефицитен работник в определени от държавата професии, за които тя дава жителството като премия – като в "Кремиковци" или в градския транспорт. Най-масовият начин за сдобиването със заветното жителство обаче си остава бракът със столичанин или столичанка – 1/3 от натурализираните софиянци са именно такива. Жителство получават и присъединените към годините околни села.


Всъщност София не само при социализма, но и през цялото време откакто е столица, не е "столична" по произход. Ако през 1880 г. 55,6% от жителите й са били родени в София, то през 1900 г. те са вече 38,5%, през 1920 г. – 34,1% и през 1934 г. – 31,5%. Най-много заселници идват от околните села, Плевенско, Пловдивско и Шуменско. Плюс бежанците от останалите под чужда власт български земи след войните, които в средата на 30-те години са 15% от столичното население.


Архитектура


В първите две десетилетия от обявяването на затънтената ориенталска София за столица господства архитектурната стилистика на XIX в., дело изцяло на архитекти, строители и декоратори от Австро-Унгария, Русия, Германия, Италия, Полша. По това време в Европа вече се налага нов стил в архитектурата и изкуството, обявил пълно скъсване с традициите – сецесионът. Първото поколение български архитекти, образовани в елитни европейски училища (архитектурен факултет в София се открива едва в 1943 г.), заявява имената си в началото на новия век. Те прегръщат модернизма, като го украсяват с форми от местното архитектурно наследство. Без да създават собствен стил, налагат едно национално-романтично направление в българската архитектура. Така арх. Петко Момчилов проектира през 1905 г. общинската минерална баня, построена 5 г. по-късно. Заедно с Йордан Миланов превръща джамията Коджа-дервиш Мехмед паша в църквата "Св. Седмочисленици" и вдига Синодалната палата. Наум Торбов създава градските хали, а Антон Торньов - "Св. Георги Софийски". Национално-романтичният български сецесион има и чужди последователи – виенчанинът Фридрих Грюнангер вдига Духовната академия и Семинарията.


Публичните сгради, които дават облика на града в първите десетилетия на новата столица обаче преимуществено са дело на чужденци, с участие на българи. През 1884 г. по проект на арх. Йованович е завършена сградата на Народното събрание. По-късно арх. Пенчо Койчев прави пристройка на внушителното централно фоайе. Чешкият арх. Колар проектира една от най-хубавите сгради на столицата – Военния клуб, довършен с участието на арх. Никола Лазаров. По проект на виенчаните Хелмер и Фелнер е построен символът на софийската архитектура – Народния театър. Най-внушителният градеж, превърнал се в емблема на столицата – храмът "Св. Александър Невски" е по проект на руския арх. Померанцев.


След войните в София прииждат хиляди бежанци, от останалите части на страната също се заселват все повече хора в търсене на по-добър живот. Жилищата не стигат, а кварталите се застрояват стихийно, без всякаква регулация и благоустройство. Един от изходите е появата през 20-те години на XX век на кооперациите от апартаменти. Дребни безимотни спестители, които не могат да си позволят фамилни къщи, но и не искат да живеят в крайградски коптори, се съюзяват за многоетажно жилищно строителство. По това време на власт са земеделците на Александър Стамболийски, които насърчават кооперативизма и икономичните жилища. Но дори в тези кооперации, заради закъснението в професионалната реализация на българските архитекти, чак до края на 20-те продължават сецесионовите отгласи, особено на "ар деко". Като кооперативната палата "Мусала" (1930 г.) на арх. Коста Николов на ул. "Трапезица" и ул. "Сердика" зад Централна баня и кооперация "Царевец" (1930 г.) на Орлов мост на арх. Гечев.


30-те години са период на сериозно навлизане на архитектурата на модернизма в условията и на стопанска стабилизация. Кметуването на инж. Иван Иванов допринася и за по-добро регламентиране на етажността, отстоянието между сградите и дълбочината на застрояване в различните зони на града. Интересни сгради от този период са няколко кооперации по "Витоша" на архитектите Радославов, Джангозов и Вълчев, Работническата болница (1935 г., сега "Царица Йоана") на арх. Овчаров и импозантните сгради на БНБ (1934-1936 г.) на Васильов и Цолов и Съдебната палата (1936 г.) на архитектите П. Койчев, Б. Русев, Г. Папазов и П. Загорски.


По времето на Георги Димитров в края на 40-те години на 20-и век се готви сериозно реформиране на центъра на града. На върха на двулъчието от "Дондуков" и "Руски" (сега "Цар Освободител") трябва да застане партиен дом. Предвижда се разширение на "Руски" с унищожаване на едни от най-хубавите сгради – Военния клуб, Австрийското и Италианското посолство. Предвиждат се и 14-етажен Дом на съветите срещу Партийния дом и опера. Добре, че планът максимум не е изпълнен. Социалистическият реализъм, или по-точно – сталинизъм, се задоволява с ансамбъла на "Ларгото" – Партийния дом, Министерството на тежката промишленост (сега Министерски съвет) и ЦУМ, Министерство на електрификацията (сега Президентство) и представителен хотел "Балкан" ("Шератон").


След смъртта на Сталин през 1953 г. и Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г. модернизмът в архитектурата е реабилитиран, въпреки че това име официално остава табу. "Априлската" власт иска да се легитимира като новаторска и прогресивна. За емблематична сграда на българския социалистически модернизъм се смята зала "Универсиада", построена през 1961 г. от архитектите Баров, Иванчев, Татаров и Владишки. Дори конгресите на БКП се преместват от Партийния дом в "Универсиада" – чак до построяването на НДК през 1980 г.


Първите жилищни комплекси – "Заимов", "Ленин" (сега "Яворов"), "Изток" и "Хиподрума" умело съчетават зеленината и средноетажните сгради, с модерни разпределения на апартаментите с хол вместо вестибюл, с разграничаване на помещения "ден" и " нощ", с повече и по-големи лоджии. Строителното изпълнение и на обществевените, и на жилищните сгради до края на 60-те години е на съвсем прилично равнище. Още в края на 60-те обаче започва проектирането на жилищните комплекси-спални "Младост" и "Люлин" – постижение на едропанелното и лишето от всякаква човечност строителство.


За повей на постмодернизма в архитектурата говорят в средата на 80-те плувният басейн "Левски-Спартак" на бул. "Арсеналски" и сградата на "Интерпред" на "Драган Цанков". Разликата е, че първият е строен с достиженията на родната технология, а вторият – от испанска строителна фирма.


В годините на прехода строителството на обществени сгради замира за сметка на бума от жилищни кооперации и банкови билдинги. От една страна, модернистичното направление продължава – например със сградата на рекламна къща "Фининвест" на "Цар Иван Асен II" (В. Михов). От друга страна, продължава постмодернистичната линия – напр. със сградата на ОББ на ул. "Св. София". Новата сграда на "Булбанк" на "Раковска" пък свидетелтва за опити за приближаване към една технологично по-претенциозна архитектура.


Използвана литература:


"София: 120 години столица", изд. "Марин Дринов", 2000 г.


"София – каквато е била: 1878-1943", Светлин Кираджиев, изд. "Свят", 2001 г.


"Софийските потайности", Петър Величков, изд. "Изток-Запад", 2004 г.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK