Денкоглу – благодетелят на София

127-о училище "Иван Денкоглу" в София



В тази поредица списание "Мениджър" разказва за първите български предприемачи, за техния бизнес и интересна лична съдба. В зората на родния мениджмънт също е имало изобретателни хора, които са печелили много пари, и повечето от тях са свързани със София. Затова "За града" публикува част с текстовете с разрешение на списанието. На Иван Денкоглу е наречена една от централните софийски улици - тя започва от пл. "Гарибалди", пресича "Витоша" и продължава към "Христо Ботев".


За този човек биографите му пишат, че се "касае до живота на едно робско чедо, родено в едно просто село от бедни родители". Той става милионер преди около 200 години, при това в имперската столица Москва, и щедро дарява 3/4 от състоянието си за благотворителност.


"Простото" село е софийското Балша, "бедните" родители са шивачът Нено и съпругата му Мария, а "робското" чедо е роденият през 1781 г. Иван Ненов Денчев, далеч по-известен като Иван Николаевич Денкоглу. Следва една




звездна история


за това как забогатява "малкият" човек. В детските си години Иван е пастирче на село. После Нено, Мария и синът им се преселват в София. И тук шивачът не успява кой знае колко и десетгодишният Иван работи като слуга в един хан на тогавашната махала "Капана" (днес около Съдебната палата). Той е буен и палав, трудно понася господарския постоянен тормоз, който често завършва с бой. Баща му умира, болнавата му майка не може да изхранва себе си и сина си и решава да го прати при техен роднина, който е калугер в Търновско. В нейните представи той е свят човек и трябва да прибере сирачето и да се грижи за него. Мария няма имот, но с мъка е спестила


14 турски лири,


дава ги на сина си и го праща с търговци, които пътуват за старата столица. При посещението си в София през 1858 г. вече богатият и достолепен търговец Денкоглу разказва, че заминал с гурбетчии за Цариград и оттам се озовал в Русия.


Факти от биографията му, съдържащи се в архива на Найден Геров, на близкия му приятел и любимец Сава Филаретов и в Московския университет, обаче свидетелстват, че той заминава за Русия с гръцки търговци. Те се установяват в град Няжин, Харковска губерния. По това време градът е привилегирован, а и се намира близо до


три граници


на татарския Крим, на Полша и Русия. Голяма част от неговите 16 хил. жители се занимават с търговия и поради местоположението на града печелят твърде добре. Много са и гръцките търговци. Екатерина Велика разширява правата им и при нея те имат дори собствен съд. Няжински гърци могат да пътуват свободно без паспорти из руската империя и да внасят стоки без мито.


Какво е правил Иван Денкоглу в Няжин – не казва дори пред близкия си приятел Сава Филаретов, но в завещанието си, писано през 1860 г. в Москва, се нарича "няжински грък". Това подсказва, че и Денкоглу се е ползвал с особените привилегии, дадени на гърците. В началото предприемчивият младеж


започва търговия


със стоки от турската империя – платове, пастърма, сирене в тулум, масло, жито, вълна, аби, шаяци и коприна. Естествено, че изкачва стъпало по стъпало цялата стълбица на тогавашния бизнес. Най-напред той работи за своите господари гърци, които му подхвърлят по някоя и друга рубла.Постепенно му поверяват продажби, а малко по-късно - и търговски сделки. Успявада спечели доверието им с отчитането на парите. Така започва малко по малко да се измъква от дъното и успява да стане съдружник с гърци в някои търговски операции. И едва накрая, когато нещата потръгват, започва да върти


самостоятелен бизнес.


Още в Няжин Денкоглу е записан като равноправен член на гръцкото братство, което показва, че сравнително бързо се е издигнал в съсловието на търговците. Факт е, че в Москва през 30-те години на 19. в. той пристига като търговец със значителен капитал. Някои го изчисляват на близо 100 хил. златни рубли. Тогава започва банкови операции и нещо, което никой друг българин от онова време не прави - търговия с твърде скъпите и любими на руската аристокрация сибирски кожи. Денкоглу продава в Москва кожи от див самур, от норки, сребриста и полярна лисица, белки, хермелин, сибирски пор и други. По това време най-търсени са кожите от див сибирски самур.Руската аристокрация ги открива още по времето на Петър Първи, по-късно те се


превръщат в мода,


която и до днес се възкресява през 20-25 години. Такава скъпа сибирска кожа Денкоглу подарява на съпругата на Сава Филаретов - Йорданка. Благодарение на този подарък тя е първата жена в София, към която се обръщат с "госпожа". Мнозина софиянци дори го мислят за нейно собствено име.


През 1859 г. Денкоглу споделя, че вече иска да се откаже от търговията – бил достатъчно забогатял, но не го сторва до края на живота си. Той търгува с Берлин, Лайпциг, Прага, Виена, Будапеща и извършва


банкови операции


с тамошни банки. Поддържа и бизнес връзки с големите български търговци в Одеса Николай и Стефан Тошкови, инициатори на създаването на Българското книжовно дружество (по-късно БАН), както и с Николай и Константин Палаузови.


Смята се, че Иван Денкоглу се жени два пъти (всъщност са три), но в личния си живот големият търговец и банкер преживява няколко трагедии. Жените, както и дъщерите му от двата брака умират преди него. От първата си съпруга той има дъщеря Мария Иванова, по мъж Голубеева, която ражда внуците му Николай и Александър и внучка София. От втората си дъщеря Александра има внуци Николай и Иван (кръстен на него) и внучки Мария, Надежда и София. В завещанието си Денкоглу определя на внуците си от 200 до 8000 златни рубли, като най-голямата сума получава София, дъщерята на Мария.


Ако Иван Денкоглу стоеше само при търговските си дела и парите, днес едва ли името му щеше да е толкова известно.


В московския дом


на Денкоглу гостуват не само руски аристократи и търговци като Василий Сиротин, Александър Никифоров и Андрей Селиванов, но и политици и литератори. Сред тях са известният за времето си писател А. Ф. Велтман, академик М.П. Погодин, братя Аксакови, от които по-старият, Константин, е лидер на московските славянофили. Най-често в дома му идва Юрий Венелин.


Голяма част от състоянието си Денкоглу раздава за благотворителни цели. Още през 1834 г. дарява 15 хил. златни рубли с изричното желание да се основе фонд към Московския университет, от който да се изплаща обучението на един студент. От лихвите и дивидентите на ценните книжа се набира сума от близо 500 рубли на година, които са напълно достатъчни за тази цел. С парите на Денкоглу в Московския университет учат Никола Михайловски, създател на прочутата еленска даскалоливница, която някои с основание смятат за първото висше училище за учители у нас, и баща на автора на химна "Върви, народе възродени" Стоян Михайловски. Вторият стипендиант на Денкоглу е прототипът на Тургеневия Инсаров от романа "В навечерието" – свищовеца Николай Катранов. Сава Филаретов, който учи философия в Московския университет, става довереник на търговеца и по негова воля първият учител в основаното от Денкоглу софийско девическо училище. Последният стипендиант, който учи приживе на големия български дарител, е Константин Геров от Одрин.


Денкоглу дарява и 30 хил. златни рубли за построяването на


първото девическо училище в София.


То е издигнато в двора на църквата "Света Неделя". Откриването му става през 1858 г. с тържествен водосвет и реч на учителя Сава Филаретов, в присъствието на софийския управител Хасан Тахсен паша, военните Сюлейман паша и Осман паша, австрийския консул в София Замеро. Сградата е на два етажа, в училището учат около 150 момичета. Някои консервативни софиянци обаче се възпротивяват на школото, защото смятат, че на девойките е достатъчно да могат да предат и шият. Училището изгаря при големия пожар в София по време на освобождението на града през зимата на 1877-1878 година.


След откриването на девическото училище Иван Денкоглу влага 10 хил. златни рубли в петербургска банка "за вечни времена за училищата в София". Към края на живота си той


основава фонд


за обучение на млади българчета в одеската Ришельовска гимназия. За него дарява други 10 хил. златни рубли и увеличава фонда за Московския университет с още 1500 рубли. В завещанието си определя над 5000 рубли за църквите в София. Малко странно звучат две от клаузите: "Да се изпратят по 100 рубли на десет най-бедни девици при омъжването им" и "Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за дългове". След голямото земетресение в София той изпраща 4000 златни рубли, за да се купи брашно и да се раздаде на пострадалите.


Умира от инсулт на 13 май 1860 г., погребан е в Пятницкото гробище.


В София на името на Иван Денкоглу днес са кръстени читалище, училище и една от централните улици.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK