Чапрашикови - софийските търговци, които запознаха света с българския тютюн

Къщата на Чапрашикови на бул. "България" 125.

Къщата на Чапрашикови на бул. "България" 125.



Чапрашикови са трима братя и са едни от най-големите предприемачи на България от началото на миналия век до 9 септември 1944 г. Съдбата и превратностите на времето са жестоки към тях и техните деца. Днес две разкошни къщи - на ул. "Оборище" 19 в София и бул. "България" 125, напомнят за големия бизнес размах и за миналото величие.


Братя Чапрашикови са търговците, които първи намират европейски пазари за българските тютюни.


Родът е от Дупница, а Александър, Стефан и Крум са трето поколение тютюнотърговци. Още през 1864 г. дядо им Стоимен Чапрашиков създава тютюнева фирма с името "Ориент табако". Той изкупува български тютюни и ги продава в Турция и Гърция. Има двама синове - Иван е по-предприемчивият и наследява фамилния бизнес, а Георги се занимава с изкупуването на тютюна. Иван няма деца, синовете на Георги са Александър, Стефан и Крум. Най-малкият получава голяма част от наследството на чичо си. Роденият през април 1876 г. Стефан завършва право в Париж, а 6 години по-малкият Крум - в Гренобъл. Единствен най-големият Александър не проявява интерес към юридическите науки и става офицер.




След дипломирането си Стефан е секретар на княз Фердинанд от 1907 до 1914 г. Веднага след обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. в шифрована телеграма от Търново Фердинанд поръчва на Стефан Чапрашиков да проучи настроенията в столицата. В отговор той пише: "Никога столицата не е бивала в такъв възторг. Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади са задръстени от тълпи народ, който взаимно се поздравява с "Честито царство" и вика "ура".


Стефан Чапрашиков става един от доверените хора на царя. Фердинанд му поверява да редактира телеграмите до руския император Николай II. По-късно участва в преговорите с Турция и в делегацията, подписала Лондонския мир през 1913 г., според който България е победителка в Балканската война. Кариерата му върви нагоре до 1918 г. Последователно е дипломат във Франция, Гърция, Сърбия и Русия. След като дипломатическите ни отношения с Русия са прекъснати през 1918 г., е изпратен в Германия. Там създава не само политически, но и икономически връзки. Точно на тях се опира при основаването на фирмата "Стефан Чапрашиков и сие" за износ на тютюни в Германия. "Сието" е сестриният му син Димитър Божков. На 28. сесия на МОК в Лозана през септември 1929 г. е избран за член на организацията. Малко след това вече е почетен председател на Българския олимпийски комитет. Самият Стефан е състезател по конен спорт. Голямото му дело за България е уреждането на дарение от Германия за 20 хил. тогавашни марки, с които наши спортисти участват на зимните олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен. Негова е инициативата за столичния хиподрум.


Макар да прекарва повече време в Германия, след 9 септември 1944 г. се връща в България и подада в клопката. Опитва се да направи сделка с комунистите, като завещава на държавата място в Евксиноград и къщата си на ул. "Шипка" № 20 за музей на спорта. После отива при племенника си Димитър Божков в Кърджали, като се надява, че ще му помогне да избяга в Турция. Но той вече няма предишните връзки. Стефан Чапрашиков се обесва пред перспективата да го изправят на съд.


Най-малкият брат, Крум, съумява да увеличи наследството на чичо си Иван. Като гимназист той няколко месеца участва в четата на Христо Чернопеев във Вардарска Македония, после се присъединява към четата на Яне Сандански.


Започва търговията с тютюни още в началото на века и открива световните пазари. Той обикаля една година из Европа, създава си връзки с големите тютюневи компани и през 1907 г. успява да продаде във Виена тютюневите реколти от две години. Спечелва милиони. Оженва се за Елисавета, дъщеря на финансовия министър Михаил Тенев. Баща є е управител на БНБ от 1887 до 1898 г. и министър на финансите през 1899-1900 година.


Крум Чапрашиков влза първо в местната политика - през 1908 г. е общински съветник, а след година, до 1912 и кмет на Дупница. Приятелят му, министър-председателят Александър Малинов, издейства държавен кредит, с който кметът прави водопровода и благоустроява центъра на Дупница. Виден член на Демократическата партия, Крум Чапрашиков финансира щедро от 1919 г. в. "Зора". Депутат е в 16. и 17. Народно събрание.


Неприятностите за Крум и Александър Чапрашикови започват при управлението на Александър Стамболийски, когато земеделците приемат закон за незаконно придобитите имоти след 17 септември 1912 г. и за конфискацията им. Земеделецът Иван Кирков иска Чапрашиков и всички милионери, които по волята на народа са станали народни представители, да направят декларация, че нямат незаконно придобити имоти. Крум Чапрашиков отказва. Втори софийски военнополеви съд образува срещу него следствено дело № 206. През 1922 г. заедно с брат си Александър подават оставки като народни представители, защото незаконното им забогатяване е доказано. Принуден е да напусне страната. Това става със самолет, който му изпращат партньорите от италианската банка. Той каца до Ихтиман, качва братя Чапрашикови на борда си и отлита към Италия. Оттам се озовават в Швейцария, Германия и Австрия, откъдето ръководят бизнеса си.


Животът на голям спекулант и играч обаче се отразява на Крум и той заболява от туберкулоза, следствие от пневмонията на младини. Лекува се около 3 години в Швейцария и пак се завръща у нас. През 1931 г. построява къщата на ул. "Оборище" 19. По това време скрепява приятелството си с новия министър-председател Андрей Ляпчев, което датира от младежките им години като борци за свободата на Македония. По-късно Крум Чапрашиков дава пари на партията му. Сред политическите им опоненти тръгва обвинението към министър-председателя, че е съдружник на търговеца. Крум умира на 15 септември 1934 г. от туберкулоза в София.


Макар да е най-голям, Александър живее в сянката на брат си Крум и му помага в търговията с тютюни. Той построява къщата на бул. "България" 125. Наред с това купува имоти в Горна баня. Върху 200 декара прави овощна градина. Преди 9 септември има заеми за около 200 хил. и неплатени данъци за 240 хил. лв. Арестуван е, имуществото му е отнето и е въдворен в Лясковец, където умира. Съпругата му умира от рак през 1954 г., като е приета по милост в Медицинската академия. Двете им деца - Анна и Георги, остават на улицата и спят при познати. След години на художничката Анна председателят на Народното събрание Г. Дамянов отпуска една стая в къща на ул. "Цар Крум" 47, а брат є Георги продължава да спи, където намери. И Анна се разболява от рак. За да преживява, рисува портрети на безценица. С надеждата, че ще си върне имотите, пише няколко писма до Тодор Живков и по съвет на братовчедка си Анна Чапрашикова, която предвидливо е напуснала страната преди 9 септември - до американския президент Никсън. Семейната къща на днешния бул. "България" става полско търговско представителство.


През ноември миналата година на 88 години в Париж почина дъщерята на Крум - Анна Чапрашикова. След като напуска България, тя заживява в Швейцария, а от 1954 г. - в Ню Йорк. Дълги години е журналистка в бюрото на сп. "Пари мач". Сред нейните приятели са Стефан Груев, Дими Паница и княгиня Мария Луиза. Последната є воля е с парите є в швейцарски и български банки да се основе фонд за подпомагане на талантливи студенти на Американския университет в Благоевград, които да продължат обучението си в Америка.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK