Липсващите части в уравнението изкуство + пазар + публика

Срещата на тема "Изкуство" в инициативата на Chivas "12 стола"

© Организаторите

Срещата на тема "Изкуство" в инициативата на Chivas "12 стола"



Художниците не искат да карат бели мерцедеси" и "изкуството е вечно, животът е кратък", бяха само част от изводите, които 12 личности, свързани по един или друг начин със съвременното българско изкуство, направиха след вечерната си среща във вторник, 23 октомври, на инициативата "12 стола" на Chivas Regal в пространството за отдих на Betahaus - София.


След двуседмично гласуване на сайта chivas12.bg от страната на експертите бяха избрани да застанат: Йово Панчев, куратор и артист в студио Dauhaus; Красимир Терзиев, художник и изследовател на свободна практика; Весела Ножарова, куратор и критик на свободна практика; проф. Светослав Кокалов, ректор на Националната художествена академия; Георги Колев, основател на галерия "Леседра", и Явор Попов, художник на свободна практика.


Няма колекционери на съвременно българско изкуство,




бе едно от основните твърдения, с които разговора поде Весела Ножарова, изтъквайки, че повечето колекции с българско изкуство съдържат предимно произведения на стари майстори или антики. Малцина са онези, които се интересуват от съвременни родни автори и отделят сили и средства, за да ги издирват и да инвестират в тях. Все пак се намират и такива. От разговора на масата стана ясно, че най-силни традиции в търговията с творби на съвременни автори има в Пловдив, където доста ценители отдавна имат наложени с времето навици в купуването на произведения на художественото визуално изкуство.


Оказа се също така, че почти не съществува интерес към изкуството от 60-те години - централно време за социалистическото управление, което има и своите специфични проявления в изкуството. Освен това нередки са и случаите, в които съвременното изкуство се оказва много по-скъпо, отколкото класическото такова. Тоест да купиш картина на Златю Боаджиев може да е по-евтино, отколкото да вземеш творба на Недко Солаков например.


Всички единодушно потвърдиха подкрепата си за закон за меценатството, който да дава определени привилегии и някои данъчни облекчения на хората, които отделят средства и подпомагат изкуството в България.  


Липсата на големи колекции - независимо дали държавни или частни, плавно пренесе дискутиращите в една друга тема - тази за музеите и изложбените пространства. С каква база разполагаме в България и как тя се доближава до публиката? С малки изключения, концентрирани предимно в столицата,


музеите и галериите в страната всъщност са предимно тъмни, непознати и враждебно настроени към посетителите си пространства,


коментираха присъстващите. Липсва стимул у служителите им - както финансов, така и морален, който да ги кара да полагат усилия, с които да правят тези места по-достъпни за обикновените хора без извънредни познания за изкуството.


В столицата неотдавна се появиха средища като Fabrica 126, които са добър пример, който ректорът на Националната художествена академия Светослав Кокалов отдаде на свежия ентусиазъм на младите, които желаят нещата в съвременното изкуство да се развиват. 


Това непременно обаче обвърза обсъждането и с темите за новите музейни пространства, които се откриват в последните няколко години от държавната администрация, без обаче в тях акцент да е самото изкуство.


"Недвижимо имущество без концепция", обобщи определението за тях Красимир Терзиев. Всички се обединиха около тезата, че нито Музеят на социалистическото изкуство, нито новият все още безименен Национален музеен комплекс, който засега неофициално е известен като "Българския Лувър", всъщност имат добре представени в изкуството лица, при все че при тях акцентът е откриването на пространства за изкуство, в които представените творби съвсем не са добре обмислени като концепция, нито като излагане. Никой не успя да се сети да е виждал или да се е запознавал отблизо с конкретна концепция и имена на автори, които ще се помещават в кв. 500 зад Галерията за чуждестранно изкуство.


Срещата на тема "Изкуство" в инициативата на Chivas "12 стола"

Срещата на тема "Изкуство" в инициативата на Chivas "12 стола"


Малко над 180-те кв.м площ на Музея за съвременно изкуство, открит през 2011 г. в обновената сграда на Софийския арсенал, също предизвика репликата, че това не е площ, която може да побере музей в истинския смисъл на думата. "Сградата не прави музея - колекцията прави музея", бе една от категоричните реплики.


Хората нямат разбиране за съвременното изкуство,


бе друг важен извод, който участниците направиха. Кокалов сподели, че проблемът в липсата на подобна култура сред хората е мащабен, като даде за пример, че в академията влизат можещи, талантливи и способни студенти, които имат определени творчески умения, но се случва някои от тях дори да не знаят кой е Леонардо да Винчи. 


Така разговорът се обърна към намесата на държавата - трябва ли да има такава, до каква степен, в какво измерение и какъв вид. Тук мненията бяха твърде разностранни, но като че всички смятаха, че все пак абдикация на държавната грижа за възпитаването на култура и отношение към изкуството в хората има. 


Някои посочиха конкретни примери от своята младост и колко малко се иска, за да насочиш вниманието на дете или ученик към изкуството: да го заведеш на изложба, да му разкажеш любопитна история, да го накараш да ти сподели какво вижда в дадена картина, творба. У нас обаче няма специализирана детска литература за изкуство и не само. Това е една от причините за зараждането на все по-голямата липса на разбиране, а след това и развиването на постоянен интерес и отношение. В този момент всички си припомниха разрушената инсталация с палатки пред НДК от програмата на Sofia Contemporary преди броени дни.


Часовете, посветени на изкуството, като музика и изобразително изкуство са твърде ограничени. Весела Ножарова сподели, че преди време е правила запитване до различни музеи в страната - в големи и малки градове. Така подразбрала, че учениците много често не се водят до такива места не поради липса на желание, а заради физическата невъзможност да стигнат до тях в рамките на един учебен час, особено в големите градове.  


Липсващите части в уравнението, събиращо изкуство, пазар и култура, се оказаха твърде много и някак неизчерпаеми за рамките на два часа и приятен разговор на по питие. За толкова време обаче, макар и само на думи, за пореден път се доказа твърдението, че докато културата не стане скъп и ценен инструмент за престиж, за който държавата се грижи и към когото има нужното уважение и отношение, българското съвременно визуално изкуство ще продължава да страда от недоверието, че то не е част от европейското. 


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Ники
    Ники
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Изкуството да се напише забавен коментар под такава статия, което аз не владея

  2. 2 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 719 Весело

    умирам от кеф, когато ми представят разговор за изкуство като математическа задача.
    някога и на спортистите, преди да станат бизнисменьи, това им беше приказката: толкова % едиквоси и толкова % едиквоси, но без поне % едиквоси не става нищо.
    всяка прилика е абсолутно романтишна!

  3. 3 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 638 Неутрално

    Може би този разгово е опит да се разведри една от най-тъжните страни на живота в България, липсата на творческа енергия.
    Много факти са натрупани и трябва да бъдат осмислени.
    1. Фондът от картини на държавните галерии не е описан, ясно с каква цел, за да може да се подменят картини и да се търгуват на черния пазар. Галериите не издават каталози и албуми.
    2. По този начин косвено излиза, че държавата подкрепя черния пазар.
    3. От 1. и 2. става ясно, че по този начин се поддържа монополът на черния пазар.
    4. При такъв монопол е много трудно да се създаде истински пазар на творби на изкуството.
    5. Истински ценните картини са притежание на мутри и профани.
    6. Всички нови галерии продават съвременно българско изкуство, което е подражателно и комерсиално.
    7. истински добрите творци са изтласкани, пробутват се все едни и същи имена по партийно-полицейска-роднинска линия.
    8. могат да се намерят доби автори в интернет, което е новото място за търгуване.

    Накратко, черният пазар и интернет влияят повече на търговията с изкуство, отколкото традиционната форма на общуване, съзнателно опорочена от социалистически бездарни полуинтелигентни куратори, концептуалисти, критици и историци на изкуството чрез манипулиране на общественото мнение.

  4. 4 Профил на Съни
    Съни
    Рейтинг: 524 Любопитно

    Изкуството е вечно, животът е кратък. Но в житейския си път хората на изкуството оставят светла диря след себе си и път, по който да вървим.

  5. 5 Профил на xxxxx1963
    xxxxx1963
    Рейтинг: 466 Неутрално

    "Хората нямат разбиране за съвременното изкуство,"
    Ами толкова по-зле за самото изкуство. Изкуство се прави не за самото изкуство, а за хората. Общо взето разговорът им все се върти около намесата на държавата, ако може държавата да накара хората да ги харесват и да ги купуват. Може би очакват и финансови инжекции от страна на държавата. Едва ли ще ги огрее.

  6. 6 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 1032 Любопитно

    "Хората нямат разбиране за съвременно изкуство..."
    А дали е така?!

  7. 7 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 961 Любопитно

    [quote#3:"bobop77"]8. могат да се намерят доби автори в интернет, което е новото място за търгуване. [/quote]

    Може ли пример за местенце, където се търгуват такива работи?
    Освен за http://artprice.bg, за друго не се сещам. А ми е мечта някой ден да се появи нещо като това руското:
    http://artinvestment.ru
    За на запад е ясно, там ще се намерят такива местенца, ама аз искам български ))) С актуални цени, с движението нагоре-надолу на цената, с оценката за ликвидност и т.н. Т.е. за изкуството като инвестиция, а не като вещ, която да си я закача на стената или да я поставя в библиотеката

  8. 8 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1936 Неутрално

    Повечето хора, не само в България, имат по-утилитарно виждане за изкуството - то трябва да им създава атмосфера и настроение в дома. И аз купувам само неща, които има къде да инсталирам в къщи и не мога да си позволя да подредя обществена галерия. Купувам сървременно изкуство, защото живея днес и не живея в музей или в исторически обзаведен дом - най-старият мебел е точно на 100 години, един елегантен сецесен гардероб от 1912-13, но с изчистени линии, без претрупани орнаменти. Съответно не възприемам изкуството като инвестиция, а като декорация.
    Обществените пространства също на практика се декорират в съзвучие с околната архитектура, като се инвестират обществени средства.
    В такъв случай, има нужда от култивиране на вкус и необходимост в обществото, та да погледне на съвременното изкуство.

    E PLVRIBVS VNVM
  9. 9 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 961 Неутрално

    До коментар [#8] от "PavelCZ":

    E, то е въпроса е от пари до пари. И едното не пречи на другото, дори напротив, допълват се

  10. 10 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1936 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK