Двама мъже и една Катрин

Нейната красота е опияняваща. Катрин Деньов ("Индокитай", "Последното метро") разпалваше вдъхновението на Луис Бунюел, Роже Вадим, Франсоа Трюфо и още поне на дузина киномечтатели. В омаята на таланта й попадна и режисьорът Филип Гарел, който я покани за ролята на Елен в камерния си филм "Вятърът на нощта". Нейни партньори са Даниел Дювал и Ксавие Бовоа.

Темата "двама мъже и една жена" е емблематична за френското кино и всеки нов поглед в тази посока винаги се възприема като поредна надежда, която да разтълкува купища деликатни, макар и обречени да останат без отговор въпроси. Тази тема не е чужда и на самата Катрин - във филма на Жан-Лу Юбер "Бялата кралица" от началото на 90-те години тя се превъплъти в ролята на фатална егоистка, която не може да раздели любовта си към двама свои приятели.


Във "Вятърът на нощта", премиера на "Александра видео", Гарел поставя ролята на Елен (в чисто физически смисъл) на втори план, но всъщност тя е основният движещ механизъм на действието. Отегчена и отвратена от живота, Елен се надява чрез връзката си с доста по-младия скулптор Пол (Бовоа) да се откъсне от сивата делничност на богата домакиня. Младият мъж също е привлечен от нейната красота, но е обезпокоен от "собственическите" чувства, които тя непрекъснато демонстрира в отношенията им и затова все по-често намира причина да замине някъде. При едно такова пътуване той се запознава с архитект на име Серж. Въпреки различията във възрастта и в начина на мислене двамата скоро разбират, че могат да си помогнат взаимно. В разговорите помежду им Серж отново преживява драматичната си младост - участието в студентските събития от 1968 г., ареста, мъченията с електрошок, самоубийството на съпругата си - и така се опитва да скъса завинаги с миналото. От своя страна Пол използва пътуванията им, за да открие своето място в живота, което досега е било приоритет на егоцентрични амбиции, хероин и Елен. Когато във финалната част на филма тримата се събират в един китайски ресторант, всеки ще трябва да направи своя избор - към самотата, към любовта, която сякаш само консумира живота ни, или към необяснимото "друго", което човек търси вечно...

Творбата на Филип Гарел показва със своята дискретна символика, с директния, но пестелив диалог и с изящната си кинематографичност, че в интелектуален план европейското кино е много далеч от прогресивно "оглупяващите" напъни на Холивуд.

Ад под водата

Идеята за военния трилър "Подводница U-571" осенява режисьора Джонатан Мостоу (Breakdown) случайно. През 1992 г. в един музей той попада на отворена за посещение подводница от Втората световна война и впечатлен от видяното, решава да посвети следващата си творба на онези героични мъже, прекарали кошмарните години на войната в "малки тенекиени кутии с 8-сантиметрова изолация". Следващите три години режисьорът обикаля десетки музеи, разговаря със стотици ветерани и едва след това започва да пише сценария на филма. Следващият му ход е сформиране на екип от първокласни актьори като Матю Маконъхи ("Време да убиваш", "Братята Нютън") и Харви Кайтел ("Пианото"), както и рокзвездата Джон Бон Джоуви, който афишира своето пристрастие към десетата муза още през 1995 г. с дебюта си в "Лунната светлина и Валентино".

Сюжетът на филма ни връща в далечната 1942 г., когато флотата на Хитлер упорито напредва към бреговете на САЩ. Германската операция Drumbeat е подсигурена от уникалната за времето си кодираща система "Енигма" и съюзническата флота търпи огромни загуби. Тогава командването на американските ВМС се решава на рискован ход - екипажът на една стара подводница, тип S-33, трябва да проникне на немската U-571 и да "превземе" тайните шифри и устройството за кодиране. Акцията протича успешно, но когато смелчаците се озовават на авариралия съд, се оказва, че всички указателни надписи по пултовете са на немски език. И ако все пак екипът на лейтенант Далгрен успява да се справи с този проблем, голямата неприятност идва от немския "разрушител", който започва да ги обстрелва с "дълбочинни снаряди". Сега, дълбоко в Атлантика, патриотичната самоотверженост на малцината оцелели е изместена от въпроса: "Ще изплаваме ли?" Но и това не е всичко - ще успеят ли да изстрелят единственото си торпедо по немския кораб...

"Подводница U-571", разпространяван у нас от "Ай пи видео", е не само поредният разтърсващ разказ за годините на Втората световна война. Във филма на Мостоу патосът е изместен от традиционната за жанра позиция и отстъпва място на задълбоченото психологическо изследване, като прави реалистичен и вълнуващ портрет на хора, които освен че са поставени при екстремни условия, трябва без възражения да се подчиняват на строгите правила във флота. "Въпреки че приоритетната цел във филма е да се разкаже за живота в една подводница по време на война, казва режисьорът, аз исках да покажа как група млади мъже преодоляват страха си и се превръщат в герои."

Том Круз пак иска да бъде Бонд

Но това е направо невъзможна мисия. Не само заради броя на продълженията на "Невъзможна мисия" (съотношението Итън Хънт - Джеймс Бонд е 2:19), а заради претенциите. Както повеляват каноните на агресивната реклама, и зад поредната "мисия" стоят само прилагателни в превъзходна степен - "най-великият шпионин на света" и т.н. А всъщност резултатът (освен няколкото наистина впечатляващи каскади и специалните ефекти) е направо плачевен. "Невъзможна мисия 2" стои толкова банално, че двама средностатистически третокласници, калени в духа на Rainbow 6 и остаряващия куест Swat, без никакво затруднение ще катурнат режисьора Джон Ву ("Код: счупена стрела", "Лице назаем") от стола му. С този филм продуцентите, сред които е и Том Круз, отново се опират на добре познатата схема - висок бюджет, свръхдоза екшън, пиротехнически вакханалии и, разбира се, гръмки имена - съпорт на супергероя на Круз са Танди Нютън (абсолютно различна от "Джеферсън в Париж"), Дъгрей Скот, че дори и сър Антъни Хопкинс. И ако за Европа това не означава кой знае какво, в щатския боксофис успехът е гарантиран. Както знаем обаче, за мейджърите единствено значение има само американският пазар. Колкото и парадоксално да звучи, двете издания на "Невъзможна мисия" трайно са се настанили в Топ 50 за всички времена - последната версия с приходи от 215 млн. долара е на 28 място, а първата - със 181 млн. - на 41.

Иначе нищо ново под слънцето на пустинната Юта - Итън Хънт виси като прилеп по разни скални масиви, някакви хора му дават инструкции, той вербува екзотична красавица и после се бие с лошия. Накрая обаче е най-добре, че свирят Metallica..

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK