Големите надежди

Толкова очаквахме да се появи френско-канадският "Версенжеторикс" на Жак Дорфман. Толкова българско участие имаше в него - операторът Стефан Иванов, места за снимки (над София), декор, масовки, актьори (Мария Каварджикова, Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Руси Чанев...), помощници, технически персонал, продуценти, че дори и скандали. Толкова други съблазнителни кукички - историческа тема, епична постановка, Макс фон Сюдоф и Клаус-Мария Брандауер, Кристоф Ламбер и Инес Састре...

Толкова искахме филмът да е хубав, защото приятно би било идващите да снимат у нас да правят качествени продукции. Може би е неправомерно очакване, но то е свързано с нормалното желание онова, в което с нещичко си участвал, да е стойностно. Иначе съществува опасност да изпаднем в национален скептицизъм - в България само посредствени неща ли могат да се правят? Това, разбира се, се отнася не само за този филм, за френските или за европейските. Нима екшъните, заради които се радвахме на звезди като Харви Кайтел, Стив Бушеми, Долф Лундгрен или Жан Клод ван Дам, са нещо повече? Просто в тях отсъства претенцията за изкуство, те са "откровени тояги" и не се разминаваме в очакванията.


"Версенжеторикс" не оправдава надеждите дори при снизходително отношение. Той е тъй бутафорен и безпомощен, че на неговия фон "Хан Аспарух" е направо класика. Но пък поучителен с друго - колко трудно се смила чуждата древна история. Как се затлачваш в герои, племена, епохи... Вероятно така стоят и нашите филми от програмата "1300 години България", освен идеологическата им овехтялост.

"Обичай ме" на Летисия Масон с нейната постоянна актриса Сандрин Киберлен е отчайващо объркан филм за броженията на душата. Героинята, насън или наяве, без име, възраст и адрес скита в търсене на своите спомени, идентичност и странна любов. Джони Холидей като рокидола Ленокс мълчи тежко и многозначително - прилича на Чарлз Бронсън от "Имало едно време на Запад" с очи-цепки в синьо. Само че не вади изненадващо пистолет, а заплита героинята (и зрителя) в игрички и философствания.

"Омагьосаният император" е пълнометражна анимация с музика на Стинг. Забавна в нея е модификацията на приказките, в които лошият герой лекомислено се превръща в грозник, жаба, чудовище или, както е в случая, в лама. Останалото се развива по архетипа...

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK