Музикален анонс

Anouar Brahem - Astrakan Cafe

(ECM 2000)

джаз/етно


Изпълнителят на уд Ануар Брахем лавира убедително по границата на джазовия и уърлд музикален контекст, като ни представя един пълен образ на средиземноморската традиция. Лютнята (уд) е инструментът с най-богата символна натовареност в арабската култура. Чрез нея се леят легенди и приказки, тя съответства най-точно на духа на арабските народи, а свирачът е изразител и творец на музикалната идея, точно балансирана от техника, форма и вдъхновение.

Погледът на Ануар Брахем е обърнат към Изтока - от Тунис през Турция до Индия, той ни отвежда в едно пътешествие, белязано с точността и перфекционизма на ислямската музика. Ануар Брахем изследва чрез своя неповторим стил теми и въпроси, свързани с исторически и съвременни места и случки. Ако търсим преднамерени и кодирани връзки с имената на композициите в албума на Брахем, може би ще изпуснем същностното, защото музикантът иска да ни покани в Astrakan Cafe и да ни остави да се насладим на спокойствието и пълнотата на общуването, които царят в неговата музика.

С помощта на кларнетиста от турско-цигански произход Барбарос Еркьозе и на своя дългогодишен съратник, перкусиониста Ласад Хосни (прекрасен пример за баланс между акомпанимент и музикални идеи) Ануар Брахем излиза от строгия път на традицията, без да я отхвърля, за да потърси други пътеки и да интерпретира музикални култури от различни епохи и региони - от ренесансовата музика до циганското фламенко, от джаза до класическата индийска музика.

Iarla O'Lionaird

I Could Read the Sky

Real World 2000

Кросоувър

Какво е да си ирландски емигрант на средна възраст в Лондон през 50-те, далече от семейството и земята, която обичаш? Отговор ще намерите във филма I Could Read the Sky по романа на Тимоти О'Грейди. Една мрачна равносметка на опустошен и разпилян из строителните площадки на британската столица живот. Автор на саундтрака, или както е по-модерно да се казва - вдъхновен от филма и композирал музиката за него, е Айрла о'Лионърд. Неговият втори солов проект е много по-импресионистичен и същевременно с доста повече бийт от първия, което ни подсеща за работата му с Afro-Celt Sound System - група, чийто член е и той.

Музиката перфектно хармонира с настроенията във филма и като цяло е в даунтемпо. В албума е открит идеалният баланс между т.нар. шиин нос, или стар стил, в който Айрла пее, традиционно звучащите инструменти и депресивния музикален скелет от семпли и дръм лупове. Единственото разочарование е анемичното пеене на Шиниъд о'Конър в Roisin Dubh. Чуйте "I Am Stretched on Your Grave" и ще изтръпнете от един глас, сякаш полетял над призрачен свят от спомени

Eric Clapton

Reptile

Warner/Orpheus Music 2001

поп/блус

Като че ли този път Бавната ръка е решил да изсвири по нещо за всеки. За излезлия на 13 март солов проект, наречен "Reptile", работи цяла плеяда големи имена като Били Престън или Пол Кейрък от Mike and the Mechanics. Откриващото парче е толкова излъскано, че веднага ни подсеща за музиката в асансьор от новооткритите напоследък столични хотели. "Come Back Baby" ни разбива сърцата със скръбта по гадже с неустановен пол (съвсем актуално за някой микс клуб). "Find Myself" е нежна песен, изследваща дълбините на душата, при това с такава амбиция, че спокойно може да мине за нечия курсова работа по психология.

Всъщност истинската новина в албума е присъствието на Били Престън като акомпаниращ музикант (хемънд, пиано).В албума обаче Престън доминира, а Клептън акомпанира и съвсем справедливо би било на обложката да стои и името на Престън.

Ако ви харесва този албум, потърсете и други продукции на Престън и няма да бъдете разочаровани. Ако все пак държите да чуете още от Клептън, опитайте с Layla (задължително), Wheels of Fire (Cream), и Journeyman.

Robin Williamson

The Seed At Zero

(ECM Records 2000)

фолк ривайвъл

Seed At Zero печели със своята искреност, дълбочина на чувствата и близост до земята и хората на Шотландия. Едва ли би могло да се избере по-подходящо време за излизането на този албум - премиерата му на Острова към края на миналата година бе съпроводена със солидно турне на Робин Уилямсън (първото от 33 години насам) с оригиналния състав на Incredible String Band от '66 година (тогава продуцент на групата е небезизвестният у нас Джо Бойд).

Промоцията на албума в Щатите започна в края на февруари т.г. при небивал интерес.За разлика от много други продукции на лейбъла, в The Seed At Zero настроението се предава по-скоро чрез думите. Поезията на Дилън Томас и гласът на Уилямсън ни пренасят в един странен свят на магически реализъм и сурова действителност. Cold Days Of February е от репертоара на ISB, но тук песента е в нецензурираната си версия. Финалното парче For Mr Thomas е посветено на кумира на Уилямсън от ранните му години. Без никакво съмнение това е елитарна продукция, но доста необичайна за стила на ECM и вероятно ще срещне отпор сред пуристите и обикновените сноби. Ако не спадате към тези две категории и обичате поезията, без съмнение това би бил вашият избор.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK