Мариус: Ако душата ти е скитник, тя има само един път - към светлината

От най-ранна детска възраст аз знаех с какво ще се занимавам. Било ми е дадено да бъда защитен от всякакви колебания, които биха могли да подведат живота ми в много опасни посоки. Сцената винаги е стояла в съзнанието ми като едно място, на което ще прекарам живота си.

Бях доста потиснато дете

в големия град... Очаквах само летните ваканции, когато правех спектакли в моето село Браничево. Там изкарвах лятото. Цялото село ме познаваше и се събираха хора, които очакваха тези спектакли. Тогава бях на 8-9 години. Детска работа, не толкова с желание за авторство, а по-скоро за самото събитие на театъра. Просто да се случи едно представление.


В началото отказвах да участвам, само ги режисирах. Но после и аз се включих. И така, издигнахме се много и от двора бяхме преместени в читалището, където имам три представления. Доста хубав живот, доста истински... Сега, като си го спомням, може би толкова хубаво никога няма да бъде.

Дали лъжех?

Да! Всички деца обичат да послъгват. Измислях всякакви невероятни неща. Например лъжех, че на село имаме камила в обора. Или пък, че майка ми има много парфюми, които използва... Някакви глупости, нищо сериозно. Веднъж излъгах в детската градина, че имам новородено братче. Защото това ми беше също голяма мечта. Нашите много се учудиха и викаха: "Ама защо? Защо това говориш?" Никога обаче не са преигравали, възпитанието ми е било много толерантно. Усещам, че са ме възпитали много добре.

Мислех си само за сцена...

само за сцена. На леглото, прав, все едно това е театър, все едно това е сцената, просто от най-малък това ми беше някаква фикс идея. Все едно нямах време. Не помня мои съзнателни емоции, без в тях да присъства сцената.

НАТФИЗ

Първо ме скъсаха по актьорско, после ме приеха в куклено актьорско майсторство в класа на Боньо Лунгов, за което съм много благодарен. Защото след това изкарах две години в казармата вече със съзнанието, че съм приет. Иначе това щеше да ме съсипе, тъй като там беше много тежко. Това беше може би първият голям шок, който изпитах. Служих в Звездец, в Лом. Около нас се случваха много страшни неща, включително и много смъртни случаи, които ние виждахме.

Спомням си, че получавах колети с книги от майка ми и баща ми. За първи път започнах да чета систематизирано големите драматурзи и много неща за театъра за първи път разбрах. Имах много емоционални, мои лични шокове, разтърсвания, преживявания и някак си всичко останало беше като някакъв декор. Спаси ме отново очакването ми да започна работата си в театъра. Един-два дни след казармата веднага вече бях в НАТФИЗ и започна големият ужас.

Учуден си от всекидневието, от това доколко се гледа на театъра като на нещо не толкова съвършено, каквото беше за мен. Доста години изгубих в този хаос тук. Да служиш на един или друг авторитет, да се луташ по кафенета с приятели, да не знаеш какво да си говориш, какъв тип театър да започнеш да правиш...

Реших да прережа всичко

Направих първия си моноспектакъл "Дон Жуан" '93-а г. в Младежкия театър. Тогава и страната беше в много голяма криза, театърът - в пълен хаос. Отидох при Недялко Делчев и казах: искам да направя едно представление. На пълен риск. Аз съм никой... И получих от тях одобрение: "Пробвай!". Тогава видях, че всичките години на мечтание по театъра не са били нещо напразно, че в тях се е случило нещо. Публиката ме прие много добре. Помня, че бяха много враждебно настроени от съсловието. Имаше дори изказвания на един актьор, много голям, не искам да казвам кой е... Как, вика, може да се пусне артист да играе моноспектаклите си в театъра, като толкова са скъпи тези прожектори и той да ги хаби... Ей такива неща.

Магистралата на тайните

е много голяма. Нещата, които човек иска да проумее. Те са от най-съкровените, най-дълбоките неща, от най най-скритите територии на мълчанието на душата до най-обикновени, всекидневни, шумни неща. Въпросите са много и ако човек би ги формулирал в едно изречение, той може би бил най-щастливият.

Абсурдът, който трябва да приема?

Той е свързан с мен самия, с мои вътрешни лични неща. Понякога съм стигал до мисълта дали изобщо има смисъл всичко това, което правя. Дали, след като на света е имало актьор като Чарли Чаплин, има смисъл въобще повече да има актьори. ЗАЩО е всичко това? Абсурдно е наистина, че си задавам тези въпроси, но понякога те наистина стоят пред мене с доста голяма сила. После човек намира мотива, за да живее, за да действа с ударите на сърцето си...

Театърът не е илюзия, а самата истина за света

Имам способността да откривам нови приятели, с които да откривам нови неща за първи път по нов начин. Дори точно сега в Пловдив намерих такива. Там поставих пиесата "Изкуство на комедията" от Едуардо де Филипо. Авторът разказва за изкуството на театъра. Всъщност той обяснява, че театърът не е илюзия или нещо, което не съществува, а че е самата истина от света, от живота. С директора имахме идеята да започна работа през април, май, но в един момент ми звънна и каза: "Може ли веднага да тръгнеш?" Аз си стегнах багажа и просто отидох. Попаднах в страхотна атмосфера... Нещо, което в София вече много трудно можеш да срещнеш. Тук суетата и целият този панаир много са изместили същността на актьорската работа. Цялата трупа, с която работих, е от хора, които вече са много близки за мен, не мога без тях. В Пловдив съм имал най-хубавите си спектакли, защото в този град има някакво тайнствено запазено отношение към изкуството. В София то изгубва големия си смисъл.

Имам една фраза

от "Годежът" на Метерлинк... Един момент, когато героят вижда нещо много страшно и един просветен човек му казва, че това не е вярно и че всичко зло не е било, не е и никога няма да бъде. Това ми е много скъпа фраза. "Когато виждаме това, което виждаме, което се случва, какво е то тогава", пита човекът. Отговарят му: "Когато виждаме това, което виждаме, значи не виждаме нищо." Това означава, че не сме се научили да виждаме.

Нищо не си мисля за смъртта

Нищо. Дори и не посмявам да помислям за това. Тайната на смъртта - не ни е дадено въобще да се доближи до нас през тоя живот. На нас ни е дадено да се докоснем тук до една друга, много голяма тайна, която е не по-малко силна - тайната на любовта. И имаме възможност в тази тайна да усъвършенстваме душите си. Мисля, че човек живее веднъж. Такова чувство имам от дете.

Какво искам за себе си

Това искам. Искам живот да ми се даде.

Библията?

Всъщност всеки един човешки живот е като на Спасителя. Това е голямата помощ, която ни се дава. Че всяко едно раждане е Рождество. Че всеки акт на човека е Богоявление. Че всяка смърт е Разпятие и Възкресение. Това ще припомня сега, което най би ни помогнало. Обичайте враговете си! Аз не го мога, но усещам, че това е нещо много силно и е голяма помощ също. Това е голяма помощ, голяма любов, голяма загриженост.

Имам две представления,

които за мен са най-хубавото нещо, което притежавам - "Дамата с кученцето" и "Самият човек". Имам други три представления - "Синята птица", "Годежът" и "Изкуство на комедията", които са ми също нещо много скъпо (като режисьор).

На нищо не съм собственик...

като човек. По-скоро съм в състояние на просяк, на скитник, но в най-хубавия смисъл. Ако душата ти е скитник, тя има само един път и той е към светлината.

Днес мечтая за филм,

да започна да работя кино. Това ми е голямата мечта, но за това не ми се говори сега.

Трудно ми е да кажа какво ме занимава. Може би най-вече проблемът за преходното време, в което трябва да се реши човекът въобще накъде ще тръгне. Това много ме занимава. Дали това, което сега става с човека, с неговата душа, е един последен гърч или началото на едно ново човешко възраждане. Някои виждат в това апокалипсис, края... Аз виждам началото. Макар че понякога се съмнявам и в обратното.

Не искам да съм звезда

И съжалявам много за това, че така се случи, че имах такова медийно присъствие през времето, в което започвах да правя театър. Бих искал само, когато сътворя нещо ново, тогава да се появявам, за да го представя пред хората. Хората в тази страна нямат нужда от звезди. Те имат нужда от талантливи хора, които си вършат работата в своята област. Нищо повече.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK