Светлина в мрака

"Танцьорка в мрака" на датчанина Ларс фон Триер излиза на екран след най-бляскавите си успехи на континента - "Златна палма" и награда за женска роля в Кан 2000, европейски филмови награди - 2000 (най-добър филм и актриса - Бьорк)...

Самият Триер е окичен с призове и авангардни актове - филмите "Европа", "Порейки вълните", сериалът "Кралството", "Догма'95" и "Идиотите". Цялата фанфарна предистория, включително участието на ексцентричната исландска певица Бьорк, неминуемо настройват скептичния български зрител да се разочарова от "поредната европейска измишльотина".

Но Триер ни надцаква и в това - в скептицизма и разочарованието. Всеки негов филм и действие са различни, провокативни, неочаквани, бунтарски. Много повече - това е тъкмо неговата "кралска" мярка. По-трагична история от разказаната в "Танцьорка в мрака" трудно може да се измисли. Има буквално спускащ се мрак, в който героинята прогресивно ослепява. Има и абсолютна безизходица - отчайваща бедност, болест, предателство, убийство, смъртен грях и смъртно наказание.


Обаче, както казва режисьорът, той "има чувство към разкоша". Разкошът, мислим си ние, е много пари, лукс и вкус. А в неговия случай означава обратното - да не прави очевидното. И ако историята е до немай къде мрачна, той прави... мюзикъл. Но ако прави мюзикъл, го е лишил от обичайните му похвати - много подвижна камера и много изтънчена хореография.

В "Танцьорка в мрака" всичко е грозно и тромаво, като се започне от неугледните пейзаж и бит. Абсолютно не можеш да повярваш, че действието се развива в Америка, в щата Вашингтон. Цех на фабрика, надскачащ най-лошите ни тоталитарни спомени. Работници, които неумело танцуват и едва-едва пеят. Уродливото лице на Бьорк на ръба на дебилността - тя е ангелът на криворазбраната невинност. И емблемата за изящност - Катрин Деньов, облечена в работническа манта и забрадка, която произвежда... легени.

Всичко в този филм е не както трябва, а и нормално красивото му е чуждо. Освен това е тежък и му липсва чувство за хумор, та поне да се превърне в комедия или да бъде забавен. А ти къса сърцето и стиска за гърлото, но не като в пошла мелодрама, а както се случва само в голямото изкуство. "Танцьорка в мрака" е толкова объркващ, толкова морално неразрешим, че няма начин - Триер се подиграва! На нас, на себе си, на киното, на правилата, на живота. Но в този тотален абсурд има от магията и величието на Кафка и Бунюел - да погледнеш със страховете си в бездната, въпреки тях да скочиш в нея и докато падаш, да се изсмееш.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK